На 11 октомври „Свободна Европа“ публикува статията на Стефан Дечев, носеща драматичното заглавие „Комисията с Македония – новата българска катастрофа“.
Възхвалявайки всеотдайно колегите от Северна Македония, авторът ѝ описва позициите на българската част от комисията неточно и произволно. Прави странни исторически внушения, като това че Григор Пърличев „става убеден българин, който трудно се справя с българския книжовен език и отнася за това множество подигравки. Завършва обаче живота си като един охридски партикуларист“. Тоест известният възрожденски интелектуалец престанал да бъде българин, а само „охридски партикуларист“! Както е известно, Пърличев оставя ярки свидетелства за българския си патриотизъм в своята „Автобиография“, а тя е писана тъкмо в последния период от живота му, след завръщането му от Княжество България в родна Македония. При македонците като Пърличев има органично взаимодопълване на тяхната местна градска или околийска (охридска, стружка, костурска, леринска, битолска, воденска, кукушка и т.н.), на тяхната регионална македонска и народностна българска посветеност и идентичност.
Г-н Дечев лансира редица неистини за работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси с Република Северна Македония, вдъхновени неизвестно откъде. В името на по-голямата яснота и извън личните квалификации, бихме искали да посочим някои от тях, за да имат читателите по-добра представа за истината.
- Според г-н Дечев членовете на комисията от Р. Македония били предложили първоначални дискусии по по-общи въпроси, като проблеми на формирането на нациите и националните идентичности. Това не отговаря на истината. Дори точно обратното, в началото от наша страна беше предложено да започнем работа с въпросите за създаването на нациите, с периода на навлизането в модерната епоха (тоест ХVІІІ и преди всичко ХІХ век), което включва и неговото теоретизиране, но от колегите от Скопие това беше отхвърлено и се стигна до хронологическия подход. Започнахме със старата история и продължаваме със средновековната. Съгласихме се да формулираме аргументи за честване на общи празници и за съвместно почитане на общи исторически събития и личности. Това действително бе предложено от българска страна в търсене на въпроси и личности, които обединяват, а не разделят. Впрочем, тази дейност произтича изрично от текста на чл. 8 от договора.
- Представителите на Р. Македония били предложили образуване на работни групи в комисията със специалисти по съответните исторически периоди. Това също е неточно. Формално погледнато, договорът и правителствените решения, конституиращи Съвместната комисия, точно определят броя и състава на нейните членове. По-важното е, че всяка от страните има право да консултира експерти, които не участват в заседанията. Съответно ние, българските членове на комисията, периодично се допитваме и консултираме с колеги-специалисти в дадени области, които имат съответните многобройни публикации в авторитетни научни издания. Доколкото ни е известно, и колегите от Северна Македония имат такава практика.
- Според същия автор председателят проф. д-р Ангел Димитров и зам.-предсетателят доц. д-р Наум Кайчев били съставили българската част от комисията. Отново твърдение, което е невярно. Както е известно, съставът на Съвместната комисия се определя от правителството по предложение на Министерството на външните работи. Доколкото съм информиран, то го е направило и след консултации със съответни научни академични институции.
В заключение бих искал да изразя своето очакване в такива текстове да се употребява коректно името на нашата съседка – Р. Северна Македония. Не случайно под това име тя осъществява своя напредък към членство в НАТО и ЕС, под него е призната и от България. Както знаем, Македония е далеч по-голяма историко-географска област, която днес има поне три части – българската Пиринска Македония, гръцката Южна Македония и съвременната държава Северна Македония.
Никога не сме мислили, че дейността на комисията ще бъде лесна и безоблачна. Продължаваме да се надяваме, че тя може да помогне за преодоляване на историческите недоразумения и спорове, за установяване на фундамента на двустранните отношения между двете близки съседни страни. Една евентуална нейна „катастрофа“ би допринесла не само за проблематизирането на двустранните отношения, но и за отдалечаването на Република Северна Македония от ЕС и за влошаването на регионалната стабилност. Затова ми се иска да вярвам, че тя ще остане далеч встрани и няма да помрачи нашия общ европейски и евроатлантически хоризонт*.
Свободна Европа публикува правото на отговор на доц. Кайчев без редакторска намеса.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
