Връзки за достъпност

Извънредни новини

ЦУМ-гейт, Яневагейт, Пеевски. Защо да отпада мониторингът?


Депутатът от ДПС Делян Пеевски в пленарната зала на парламента

След почти 13 години наблюдение на правосъдната система у нас Европейската комисия обяви, че препоръчва отпадането на мониторинговия механизъм.

През целия период, в нито един свой доклад Брюксел не отбеляза, че в София се наблюдава необратима воля за борба с корупцията по високите етажи на властта. Нямаше и еднозначно твърдение, че са изпълнени препоръките за постигане на независимост на съда и за установяване на механизми за контрол на главния прокурор.

Въпреки това отпадането на мониторинговия механизъм беше очаквано, тъй като настоящият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща на своя "приятел Бойко", че до края на месец октомври 2019 г. наблюдението ще бъде премахнато.

Може би именно на това обещание се дължат и последните думи на премиера Бойко Борисов по тази тема: „Оптимист съм, защото абсолютно всичко, което искаха, ние с решения на Министерски съвет, с нарочни писма до Европейската комисия, с поети ангажименти за Венецианската комисия, сме го направили“, каза той.

Дали обаче България е изпълнила всичко?

Фактите сочат обратното: политическото влияние във ВСС е непроменено, а съветът от своя страна намира за несъществено да провери дали депутатът от ДПС Делян Пеевски има влияние в съдебната системи, дори когато това са твърдения на действащи магистрати. Прокуратурата в България все така е от "постъветски тип", а разследванията за корупция и търговия с влияние (ако бъдат образувани) не стигат до съд.

Корупция и търговия с влияние

България се свързва с често с "корупция по високите етажи на властта" и "търговия с влияние". Наред с медийните публикации по темата, тези изрази присъстваха неизменно в докладите на Брюксел за София.

На този етап обаче шумните скандали остават не просто неразплетени, а някои от тях дори не са разследвани, докато други са изцяло провалени.

Едно от емблематичните разследвания за търговия с влияние просто изчезна. Става дума за случая с бившия председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, който беше записал в тефтерчето си емблематичната формула за "удряне" на неудобни "ИФ→ЦЦ→ББ". Там присъстваха и други две букви: "ДП", поправени впоследствие на числото 10.

Столичното следствие успя да загуби основното доказателство – тефтера на Златанов. И така разследването изчезна, а общественият дебат около разгадаването на инициалите постепенно изтля.

Тихият край на "Яневагейт"

Тихомълком беше прекратено досъдебното производство, образувано за изтеклите в медиите разговори между съдийките Владимира Янева (бивш председател на Софийски градски съд СГС), Румяна Ченалова (бивш търговския съдия) и адвоката Момчил Мондешки. Мотивите до ден днешен остават загадка.

В края на 2015 година сайтът "Биволъ" започна да публикува части от разговори, в които участват Янева, Ченалова и Мондешки, водени в началото на същата година. По това време ръководеният от Янева съд беше разтърсен от корупционен скандал, а срещу нея бяха повдигнати обвинения за нарушения при издаването на разрешения за подслушване.

В разговорите се споменават имената на главния прокурор Сотир Цацаров, тогавашния председател на Върховния административен съд Георги Колев и членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), близки до тях. Всички те, по думите на Янева, са я "обгрижвали" по време на скандала, а главният прокурор дори е поел ангажимент да "завоалира" нещата по разследването за незаконно подслушване, станало известно като разследването "Червей". По него Янева беше осъдена на две инстанции, но в рамките на процеса стана ясно, че прокуратурата е спестила да повдигне редица обвинения.

След излизането на записите и ВСС, и прокуратурата отказваха да се занимават с тях. В крайна сметка прокуратурата образува досъдебно производство за незаконен запис, а не за съдържанието му. Разследването бе прекратено от наблюдаващия прокурор Димитър Франтишек. През юли тази година той пък беше избран от ВСС за шеф на специализираната прокуратура.

А мисията на европейските прокурори?

В мониторинговия доклад от 2017 г. ясно се посочваше, че към онзи момент България не е свършила нищо и по доклада на европейските прокурори от края на 2016 година. Документът препоръчваше съществена структурна реформа на държавното обвинение и прекратяване на безотчетността на неговия началник. Мисията на европейските прокурори тогава изтъкна, че е необходимо да се създаде прозрачна процедура, в случай че в бъдеще действащ главен прокурор бъде "обвинен в извършване на тежко престъпно деяние". Заключенията бяха възприети и от Европейската комисия.

Процедура обаче до ден днешен няма.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов предложи по-рано тази година вариант за разследването и отстраняването на главния прокурор, но към него добави и председателите на двете върховни съдилища. Идеите му бяха подложени на множество критики от експерти.

"Прокуратура от постсъветски тип"

Сега България очаква оценката на Венецианската комисия към Съвета на Европа за тези нови процедури. Именно на Венецианската комисия пък е констатацията, че обвинението у нас трябва да се демократизира, защото в момента е от "постсъветски тип".

Междувременно неразплетено остана и едно от най-съществените доказателства защо има нужда от подобни законодателни промени. В обществото случаят стана известен като ЦУМ-гейт. Става дума за среща между главния прокурор, бизнесмена и издател на вестник "Сега" Сашо Дончев и вече бившия заместник-председателят на БСП Красимир Гергов в ЦУМ.

За срещата стана известно от изявление на Дончев, като той твърдеше, че Цацаров го е питал за позицията му, за съдържанието на вестника и на карикатурите на Христо Комарницки в него, както и дали финансира партия "Да, България" и защо го прави, след като има хубав бизнес. Освен това, според Дончев, Цацаров го е попитал: "Нима се съмнявате, че вашите телефони и комуникации са под контрол?"

Висшият съдебен съвет (ВСС) категорично отказа да изясни дали случаят представлява нарушение на етичните стандарти за поведение, към които главният прокурор е длъжен да се придържа като магистрат. Инспекторатът към съвета пък направи някаква проверка, завършила с формалното заключение, че проблем няма, защото макар срещата в ЦУМ да е доказан факт, не е ясно какво точно са си говорили участниците в нея.

Политическата квота във ВСС

Досега ЕК настояваше безрезултатно структурната реформа на ВСС да продължи с намаляване на политическата квота в колегията, която управлява съда. Нещо, което ГЕРБ, БСП и ДПС отказаха да направят при приемането на конституционните поправки през 2016 година.

"Делът на членовете, избирани от Народното събрание в съдийската колегия, остава висок", констатира ЕК в последващите си доклади.

От това не последва нищо, освен че именно политическата квота в съдебната колегия на ВСС това лято показа, че използва атестирането на съдии, за да наказва неудобни и да поощрява тези, които може и системно да извършват нарушения, но поне си мълчат и не изразяват публично мнение. Става въпрос за случая от лятото на тази година, когато Съдийската колегия на ВСС даде различни оценки на съдийките Мирослава Тодорова и Петя Крънчева от Софийския градски съд (СГС), въпреки че и двете имат забавени дела.

Начинът, по който бяха гласувани оценките на Тодорова и Крънчева, е показателен за поне две неща. Първото е, че подобно на други предишни състави на съвета и този прилага двоен аршин по ключови за съдиите кадрови въпроси.

Второто е, че този стил на работа се изповядва от представителите на политическата квота в Съдийската колегия. Става въпрос за шестима от нейните членове, а за взимане на решение е небходимо мнозинство от 8 гласа.

Точно толкова от тях подкрепиха оценката на Тодорова да бъде намалена от 94 на 89 точки, а тази на Крънчева да бъде увеличена от 91 на 98 от максималните 100 точки. И в двата случая в мнозинството бяха и шестимата членове на колегията, избрани от парламента – Боян Магдалинчев (номиниран от ГЕРБ), Вероника Имова (ГЕРБ), Даниела Маринова-Марчева (БСП), Драгомир Кояджиков (БСП), Боян Новански („Обединени патриоти“) и Стефан Гроздев (ДПС).

Но докато при обсъждането на атестацията на Тодорова бе споменато, че срещу нея има висящо дисциплинарно производство, същият факт бе премълчан за Крънчева. Именно наличието на "дисциплинарка" бе мотивът на Новански да предложи намаляване на оценката Тодорова.

С това разликите между двете не свършват. Първата от години е разпознаваема с публичните си позиции в защита на независимостта на съда от политически натиск. Втората бе част от компрометираното ръководство на СГС, начело с осъдената условно за незаконни разрешения за специални разузнавателни средства (СРС) Владимира Янева.

Бонус: Влиянието на Пеевски

Отпадането на мониторинга се случва също на фона на систематичния отказ на ВСС и прокуратурата да се занимават с твърденията за влиянието на депутата от ДПС Делян Пеевски върху ключови кадрови въпроси в съдебната система. Дори и когато те идват от действащи магистрати, заемали отговорни постове.

Такъв беше случаят с бившия председател на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов преди 5 години. Такъв беше и случаят от тази година, когато бившият председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов разкри, че изборът му на тази позиция станал възможен едва след среща с тогавашния председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, организирана от Янева. На този разговор обаче се е появил и самият Пеевски, с когото Колев е споделил кой е Лалов и какъв е поводът за срещата им.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG