Връзки за достъпност

Извънредни новини

Не прилича на голф игрище, май е военна база. Новата глобална битка с Китай


Владимир Шопов

Новата глобална битка е факт, просто още не си го признаваме. Борбата е с Китай и протича в рамките на една дълга дума, която е ключ към всичко: "ин-фра-струк-ту-ра".

Камбоджанската югозападна провинция Кох Конг, никога не е била сред известните туристически дестинации в тази част на Азия и отвъд. Преди около десетина години обаче, правителството отдава на лизинг големи парцели земя там за период от 99 години. Партньор е китайската Union Group. В доминираната от земеделие и риболов местна икономика внезапно проблясва обещанието за туристически бум. Изкушението звучи познато – множество петзвездни хотели, голф игрища, инвестиции в пътища, разширяване на регионалното пристанище за круизни кораби, ново летище и т.н.

Преди няколко месеца обаче събитията поемат в неочаквана посока и обещаната идилия внезапно започна да избледнява.

Голф игрища ли? Не, военен комплекс

Изведнъж се оказа, че китайците са построили летищна писта с дължина от над 3200 метра, което я прави сравнима с тази в Банкок и по-дълга от пистата в Сайгон. На нея спокойно може да каца огромният „Еърбъс“ А380.

Вашингтон моментално изрази притеснение, че целият комплекс очевидно ще има военни цели и дори приятелски настроеното към Китай камбоджанско правителство беше принудено да изрази своите резерви към случващото се. Нещо повече, регионалното пристанище всъщност беше издълбано толкова, че при сегашните му параметри ще може да приема военни кораби. Повечето анализатори са категорични – възниква нов китайски военен комплекс в Тайландския залив.

Китай извършва инфраструктурна експанзия в целия свят. Прилича на нова глобализационна вълна, но този път става дума за изграждането на нови връзки в транспорта, дигиталния свят и човешките контакти

През последните години картата на инфраструктурните експанзии непрекъснато се разширява и става все по-пъстра. Прилича на следваща глобализационна вълна, този път в изграждането на нови връзки – транспортни, дигитални и човешки. Ще е иронично, ако се окаже, че това започва точно в момента на нарастващ скептицизъм относно самата глобализация.

Така или иначе обаче, инфраструктурната надпревара единствено ще се усилва през идните години. И тя няма да се води от корпорации, а от държави. Всъщност, това ще бъде непосредственото поле на най-остра изява на системната конкуренция, която основните глобални политически играчи си обявиха през последните две-три години.

Възходът на Китай и отговорът на всички останали

В значителна степен случващото се е провокирано от възхода на Китай и неговия геоикономически поход в различни посоки. Възраждането на „пътя на коприната“ прерасна в далеч по-мащабната инициатива „Един пояс, един път“, която навлезе в различните части на широка Азия, Африка и Европа.

След известно колебание Япония и Австралия започнаха да реагират, а към тях се присъедини и Индия - всички загрижени от геополитическите размествания. Последната година обаче същински промени динамиката с реалното включване на САЩ и Европа, които стартираха собствени инфраструктурни инициативи. Вече няма никакво съмнение, надпреварата е в пълен ход.

Преди битката за влияние обаче е впечатляващата нужда от инвестиции в инфраструктура в Азия. По изчисления на Азиатската банка за развитие само до 2030 г. и с цел поддържане на сегашния растеж ще бъдат необходими почти 19 трилиона долара. Според различни изчисления инфраструктурната необходимост на годишна база варира между 2.9 и 6.3 трилиона долара.

По-важно в случая обаче е разминаването между оценени нужди и налични финансови ресурси. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) между 2017 и 2030 г. кумулативният инвестиционен недостиг ще бъде от порядъка на 5.2 трилиона долара. Именно тук е и реалната възможност за политическа интервенция, която Китай първи осъществи. Неговата инициатива датира още от 2013 г. и непрекъснато се разраства.

Предполага се, че Китай е сключил споразумения с над 160 държави и организации и е инвестирал над 100 милиарда долара

Точни данни е трудно да бъдат намерени просто защото различните институции докладват различни стойности. Все пак, според някои официални източници става дума за инвестиции от над 100 милиарда долара и мрежа от 190 споразумения за сътрудничество с над 160 държави и международни организации.

Обхватът на проектите е също много широк. Въпросителните около непрестанно експанзиращата инициатива обаче непрекъснато се увеличават. Те включват политическо влияние (Гърция, Унгария), съмнения за корупция (Малайзия), затъване в дългове на приемащата страна (Шри Ланка, Пакистан), създаване на изнесени военни бази (Джибути, Шри Ланка) и навлизане в нови геополитически територии (централна Азия). Реакцията на Запада бе единствено въпрос на време.

Има ли отговор

Реакцията започна да придобива очертания през последната година. Буквално преди седмици, САЩ инициира създаването на „Blue Dot Network”, която е ориентирана към „висококачествена инфраструктура“. Мрежата се подкрепя и от Австралия и Япония и ще има бюджет от около 17 милиарда долара. Платформата за нейната работа ще е специфична, защото ще интегрира правителства, бизнес и граждански организации, но целите и ориентацията са ясни.

Тайланд и Виетнам вече изявиха желание да се включат. Европейският съюз също започна да подрежда своите идеи в цялостна рамка и наскоро прие стратегията за „подобрена свързаност“ между Европа и Азия. Тя включва най-различни видове инфраструктура – енергийна, транспортна, дигитална и човешка. Общата сума още не е уточнена, защото в момента текат преговорите за следващата дългосрочна финансова рамка.

Меденият месец с Китай приключи отдавна. Новото противоборство между двата свята ще бъде в инфраструктурата

Регионалните конкуренти Япония и Индия също вдигнаха залозите. Първата разшири и ускори програмата си за инфраструктурни инвестиции (тя вече достига почти 2 милиарда долара на годишна основа). Делхи също отделя все повече средства, за да контрира китайското инфраструктурно влияние в южна Азия, най-вече в Шри Ланка, Бангладеш, Малдивите и други.

Всички вече приемат, че влизаме в период на системна конкуренция, а и „меденият месец“ с Китай приключи отдавна. Инфраструктурата очевидно ще бъде сред най-важните полета на това противостоене. Пекин направи първия ход, време е за отговор на останалите.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

XS
SM
MD
LG