Министърът на околната среда и водите в оставка Нено Димов е единственият отговорен за водната криза в Перник, тъй като незаконно е разрешавал вода от язовир „Студена“ да се използва за промишлени цели дори и след като обемът му е започнал да спада. Затова е обвинен в умишлена безстопанственост.
Това е основната теза на наблюдаващия прокурор по разследването на специализираната прокуратура Ангел Кънев. Той, говорителката на главния прокурор Сийка Милева и главният секретар на МВР Ивайло Иванов отклониха в петък всички въпроси за евентуалната отговорност на други институции. Въпреки че Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е принципал на пернишкото „ВиК“ дружество, което стопанисва язовира, а ДАНС би трябвало да следи състоянието на водоема, тъй като той е обект от значение за националната сигурност.
Около час преди спецпрокуратурата да разясни обвинителната си теза пред медиите в Съдебната палата, обвиненият междувременно Димов подаде оставка, а премиерът Бойко Борисов я прие.
"Стомана" и "Топлофикация"
Разследващите потвърдиха, че спадът на нивото на „Студена“ надлежно е било документирано, както и че министър Димов, всеки месец се е запознавал с актуалния му обем. Въпреки това той не е защитил интереса на местното население и не е ограничил ползването на вода от пернишките дружества „Стомана“ и „Топлофикация“, смята спецпрокуратурата. Дори напротив – продължил е да им дава разрешения да ползват същото количество вода месечно, колкото и преди нивото на водоема да започне да спада.
Както Свободна Европа писа още през ноември, Нено Димов е утвърждавал с подписа си всеки месец график за ползване на вода от язовир „Студена“ за питейно-битови и промишлени цели. Според цитираните още тогава публични данни той е разрешил приблизително едно и също количество вода да се ползва по двете направления, когато водоемът е бил пълен на 83.7% през юли 2018 г. и когато съдържанието му е запълвало едва 24.6% от обема през октомври 2019 г.
"Проблемът са разрешителните за промишлено водоползване, които са издавани в разрез със закона"
„Проблемът са разрешителните за промишлено водоползване, които са издавани в разрез със закона“, обобщи обвинителната теза Ангел Кънев в петък, около месец, след като образува разследване по случая през декември миналата година.
По думите му засега няма доказателства за вина на длъжностни лица от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които са били упълномощени от министър Петя Аврамова да участват в управлението на пернишкото „ВиК“ дружество. За лична нейна отговорност по време на пресконференцията в петък не стана дума.
Единственото обяснение на Кънев за липсата на уличаващи доказателства срещу представителите на МРРБ във "ВиК - Перник" бе, че задълженията им били свързани основно с разходването на парите на дружеството и поддръжката на водопроводната система. Разследването по отношение на състоянието на тръбите в града продължава.
"Говорим само за министъра на околната среда и водите"
„Законът за водите е категоричен – водният ресурс се разпределя, конкретно на този язовир и на другите т. нар. стратегически язовири, какъвто е „Искър“ и още 20-на в страната, с актове лично подписани от министъра. Говорим само за министъра на околната среда и водите. Той е длъжен и той трябва да упражни тези свои правомощия“, добави прокурор Кънев.
Разследващите обясниха още, че началото на периода, за който на Димов е предявено обвинението започва през януари 2018 г., защото тогава количеството на вливащата се в язовира е станало по-малко от това, което е източвано от него. Въпреки че според официалните данни на МОСВ към януари 2018 г. в „Студена“ е имало 10.231 млн. куб. м полезен обем, а година по-късно, през януари 2019 г., количеството е дори по-голямо - 10.510 млн. куб. м вода.
„За посочения период от време министърът, въпреки намаляващия обем на язовира, за който системно е увеодомяван, е продължавал да подава едни и същи количества към „Стомана“ и „Топлофикация“, подчерта прокурор Кънев, уточнявайки, че ако през тези над 20 месеца Димов бе забранил водоемът да осигурява вода за промишлени цели, сега в него е щяло да има над 7 млн. куб. м вода.
Щета за над 11 млн. лв.
Прокурорът дори изчисли, че щетата от действията на министъра в оставка възлиза на над 11 млн. лв., но не обясни как е стигнал до това число. Кънев добави, че засега липсват доказателства язовирът да е източван незаконно както и обемът му да е намалял заради ремона на стената, финансиран от Световната банка.
"Това не е краят, това е началото"
„Това не е краят, това е началото“, заяви главният секретар на МВР Ивайло Иванов с уточнението, че с подчинените му ще направят „всичко възможно да предотвратиме такъв процес на територията на страната в други области“.
В тази връзка той е разпоредил проверки във всички „ВиК“ дружества в страната, които вече се извършват съвместно с ДАНС. По думите му ако при тях бъдат установени данни за други престъпления, те ще бъдат предадени на съответната прокуратура.
"Моля ви да не всяваме паника"
„Ако има нещо ново, някакви нови акции, някакви нови операции, ще ви уведомим. Моля ви да не всяваме паника“, призова Иванов медиите, подчертавайки, че проверките на МВР и ДАНС за вноса, съхранението и преработката на отпадъци от Италия, нямат общо помежду си.
По време на пресконференцията стана ясно още, че при претърсването на жилището на Нено Димов в четвъртък разследващите са открили документи, свързани с концесията на „Юлен“ в ски зоната над Банско. В тази връзка прокурор Кънев заяви единствено, че все още не е ясно дали има данни и за друго извършено престъпление от екоминистъра в оставка. Концесията в Пирин е обект на друга прокурорска проверка, по която няма никакво движение вече повече от година.
В момента Нено Димов е с прокурорско постановление за задържане за 72 часа. След като срокът му изтече, Ангел Кънев ще поиска от спецсъда да го задържи за постоянно. Доводите му за това са, че има опасност обвиняемият да разпореди унищожаването на доказателства или да повлияе на свидетели.
Прокурор Кънев обаче не коментира обстоятелството, че тази хипотеза е била валидна по време на цялото разследване досега, доколкото Димов бе запознат с неговото образуване и твърдеше, че доброволно съдейства. Обстоятелство, което би трябвало да се вземе предвид при определянето на мярката му за неотклонение. Ако вината на екоминистъра в оставка бъде призната от съда, той може да получи между 2 и 8 години затвор.
