„Ако можеш да се откажеш от нещо свое, за да зарадваш друг, не защото на него му е напълно нужно, но ти да успееш да се откажеш, е един начин, по който можеш да провериш себе си доколко можеш да бъдеш отдаден на хората. Но на мен ми е лесно да говоря, нашата професия е свързана с отдаване, когато си на сцената ти отдаваш от себе си всичко.“
Родена на 30 януари 1944 г. в Пловдив днес Цветана Манева навършва 76 години. В актьорската си кариера тя има над 100 роли в театъра и киното, получава всички възможни награди за театър, както и редица държавни признания, сред които и орден „Стара планина“.
През годините по неин адрес са изказвани множество суперлативи и тя често е определяна за най-добрата българска актриса.
„Може би съм случай. Отделен случай. Тези превъзходни степени и големи думи, те нямат плът“, казва Манева.
Дъщеря на известния артист Георги Манев, Цветана от млада мечтае да се захване с актьорската професия и е подкрепяна затова от майка си. Баща й обаче е против.
„Точно защото е бил актьор, мисля, че се е опитал да ме предпази от всичко това. Не беше убеден, че наистина имам достатъчно качества за тази работа“, казва Манева.
Тя обаче се радва на тази съпротива, защото това я амбицира още повече. По-късно и баща й успява да се убеди, че не е бил прав в първоначалната си преценка.
Тя завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш и започва да трупа опит на сцената.
„Като намеря смисъла, заради който заставам на сцената, тази провокация към зрителната зала и зрителя, който да ми стане партньор по време на представлението, това ме прави стабилна, значима, ценна за самата мен“, обяснява Манева за усещането и целите, които придобива в течение на актьорската си кариера.
За развитието си на театралната сцена актрисата определя като ключов периода от 13 години, в който играе в постановки на покойния режисьор Любен Гройс. Тогава тя успява да се въплъти в някои от най-известните женски роли от българския и световния театър в постановки като „Медея“, „Ромео и Жулиета“, „Дванайста нощ“, „Албена“ и други.
„Успя да ме подготви за тези драматични роли. Беше последователна програма-план, в която той употреби много усилия…Важно е да има човек, който те подготвя. Образованието не е достатъчно. В каквато и академия да си, след това, когато попаднеш в реалната среда на театъра…това е мястото, където трябва да се докажеш“, казва за онези времена актрисата.
Наравно с театъра Манева е и сред най-известните лица на българското кино. Най-известните ленти, в които се снима са „Дами Канят“, „Опасен чар“, „Сватбите на Йоан Асен“. Самата Манева определя най-големият си успех в киното ролята си в „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров.
Любопитен факт е, че още в началото на кариерата си е поканена да участва във филмовата поредица посветена на Джеймс Бонд. Тогава обаче Българската комунистическа партия (БКП) не и дава разрешение да участва в снимките.
Заради членството си в БКП в началото на 90-те години актрисата е атакувана за това, че успехите в кариерата ѝ се дължат на позициите в партията. Тогава тя решава да започне наново и да покаже, че качествата й нямат общо с партийното участие.
„Демокрацията не ми взе нищо. Просто аз започнах всичко от начало, от самодейния театър в Дупница, за да опровергая, че съм актриса, защото Българската комунистическа партия ме е направила такава. Аз започнах от нула, за да докажа, че съм го правила сама“, казва Манева.
Основна част от настоящите й занимания е свързана с обучението на следващите поколения актьори. Тя е професор и основна фигура в актьорската програма на Нов български университет.
Според нея, а и според самите студенти, комуникацията между тях е много важна и едно от най-приятните неща във взаимоотношенията им.
„Искам да говоря за всичко със студентите. Моите усилия са в посока те да отворят системата си. Те да започнат да говорят откровено…Това, за което са дошли, е да учат, а аз се старая да ги мотивирам, а това е доста трудно. Изискват се много усилия, да повярваш в себе си, да не казват "не мога", преди да са опитали“
Разбира се, процесът на ученето върви и в двете посоки и самата актриса и преподавател разказва, че учи от своите ученици.
„Те са ми камертон. Чрез тях наистина мога да имам претенция, че усещам ритъма на настоящото време, защото винаги се безпокоя да остана човек на миналия век. Чрез тях присъствам тук и сега с тяхната рефлексия“.
Наскоро студентката от ръководената от Манева програма Мартина Апостолова беше определена за една от изгряващите звезди на кинофестивала „Берлинаре“. Самата Манева споделя, че много се гордее с Мартина и че я очаква светло бъдеще.
Наред с всичките си дейности Манева е и част от настоятелството на Фондация „VIA FEST – Международен театрален фестивал Варненско лято“, която години наред се определя като най-голямото международно театрално събитие в България.
В своите интервюта Манева нееднократно подчертава, че големите проблеми на днешния свят са свързани с отдалечеността и липсата на съобразяване на хората едни с други. За България диагнозата и е малко по-различна.
„Големият ни проблем е корупцията във всичките ѝ параметри, в целия ѝ обем, отдолу-догоре“, казва актрисата, като според нея трябва „да се научи българинът да изисква, да настоява, а не само да мрънка, да протестира между две наздравици. Не се върши работа“.
Една от мечтите на Манева, която самата тя признава, че никога няма да може да бъде осъществена е чувството за хумор да се превърне в част от гражданското достойнство.
„Върши добро. Няма значение дали с усмивка, или без усмивка“, казва актрисата.
