Връзки за достъпност

Извънредни новини

„На прехода простотиите“. Кой отвори законовите вратички за антиките на Божков


Васил Божков

Втора седмица министри, прокурори и експерти говорят за колекцията от антики на Васил Божков. Законна или незаконна е сбирката от 2700 предмета, която - по думите на самия Божков - струва над 600 милиона евро? Според министъра на културата Боил Банов колекцията на практика е легална заради "вратичка в закона" и покрай "на прехода простотиите".

В края на миналата седмица Банов поиска промени в режима на регистрация на частните колекции от антики и културни ценности. Целта е да се прецизират текстовете от Закона за културното наследство, според които физически и юридически лица могат да поискат идентификация на такива вещи.

Въпросното „недоглеждане“ в Закона за културното наследство, за което се е знаело отдавна, е позволило на Васил Божков да не регистрира огромна част от античните предмети в частната си колекция. Това се е получило, тъй като в нормативния акт не е записан срок за това.

Кой обаче е отворил вратата, през която се промушва колекцията на Божков? На практика всички, с малки изключения. "Услуги" в тази посока са подкрепяни от депутати и на ГЕРБ, и на БСП, и на ДПС, както и редица по-малки партии. Последната лобистка поправка е прокарана без дебат в настоящето Народно събрание, а при гласуването няма "против" и "въздържал се". Участие в отварянето на вратички в закона през годините имат също Конституционният съд, покойният вече омбудсман Гиньо Ганев, както и президентът Георги Първанов.

„Амнистията“ на Първанов

Публично дебатът за произхода на античните предмети в частните колекции се отваря още в далечната 2004 г. Тогава е повдигнат от президента Георги Първанов, който казва, че е необходимо да се помисли дали да има амнистия на незаконно придобитите артефакти.

„На практика всички предмети в големите колекции са придобити от иманяри, което е вещно укривателство - престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Притежателите на тези колекции или трябва да се накажат, или да се легитимират“, казва тогава Първанов. И допълва, че вторият вариант му се вижда по-реалистичен. Тогава десните партии го обвиняват, че работи за „иманярската мафия и защитава мафиотски интереси“.

Темата тогава заглъхва и се повява няколко години по-късно – в края на мандата на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС, управлявала от 2005 до 2009 г.

Чилова и „държателите“ на антики

Годината вече е 2008. През месец юли подготвяният над две години Закон за културното наследство е приет на първо четене с внушетелно мнозинство от 140 гласа от управляващи и част от опозицията. Нормативният акт, подготвян от председателката на парламентарната комисия по културата Нина Чилова трябва да замени Закона за паметниците на културата и музеите от 1969 г.

Текстовете в закона получават крайни оценки - от "милостив към престъпниците" до "посегателство над частната собственост", пише тогава “Капитал“.

Най-противоречиво се оказва понятието, което новият закон въвежда - "държател на културни ценности". Идеята на закона е, че в рамките на три месеца след влизането му в сила частните колекционери трябва да удостоверят с официални документи собствеността върху ценности национално богатство. В противен случай се превръщат в държатели, т.е. упражняват фактическа власт върху движими културни ценности - държавна собственост, но не могат да ги продават и оставят в наследство.

Божков и другите

Именно тези изисквания разгневяват големите колекционери. По темата активно говорят професорите Андрей Пантев, Иван Маразов и Валери Стефанов, доц. Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондацията на Васил Божков "Тракия" и колекционерът Димитър Иванов, бивш началник в Шести отдел на Държавна сигурност. След приемането на първо четене на проекта, те организират пресконференция и искат законът за бъде спрян.

След второто четене на проекта през 2009 г., президентът Георги Първанов го подписва за обнародване. Критиците му веднага виждат в бързите действия (особено на фона на позицията му от 2004 г.), опит да се даде възможност за атака на нормативния акт в Конституционния съд (КС).

Омбудсман и КС в услуга на колекционерите

И атаката не закъснява – омбудсманът Гиньо Ганев внася в Конституционния съд искане да бъдат обявени за противоконституционни текстове от новоприетия закон.

Според покойния вече Ганев именно разпоредебите, раздразнили едите колекционери, нарушават „правото на собственост и нейната неприкосновеност, принципа на правовата държава и правото на защита, установени с конституцията“.

В края на септември 2009 г. КС се произнася и обявява за противоречащи на основния закон онези разпоредби, които изискват доказването на собственост върху движими културни ценности национално богатство да става с официален документ и въвеждат фигурата на държателя при невъзможност да се докаже собственост.

Решението е било взето със седем гласа “за“, а петима от съдиите - Румен Янков, Владислав Славов, Емил Танчев, Пламен Киров и Благовест Пунев са подписали решението с особено мнение. В особеното си мнение съдия Румен Янков отбелязва, че “конституционализмът трябва да държи сметка не само на буквата на закона, но и за съпътстващите го елементи като обичай, здрав разум и морал“.

В крайна сметка обаче разпоредбата, която казва, че при идентификацията на движимите културни ценности национално богатство правото на собственост се установява с официален документ и лицата не могат да се позовават на изтекла придобивна давност, е обявена за противоконституционна.

Междувременно на власт вече е първият кабинет на Бойко Борисов. Управлението се ползва с особено високо обществено доверие, защото поема ангажименти за слагане на край на „порочните практики на управление“.

ГЕРБ и първата голяма вратичка

След 2009 г., една от първите законодателни инициативи на ГЕРБ са промени в Закона за културното наследство. С новите текстове, представени като „козметични“, се отменя изискването притежателите на движими културни ценности да представят официален документ за доказване на произхода им.

„Вратичката“ се отваря с лека редакция на записаното в стария закон. Там се говори за „официален документ“, който да посочи произхода на артефактите. Новите управляващи предлагат думата „официален” да отпадне. Така на практика колекционерите могат да си послужат с какъвто и да е документ, включително обикновен договор за покупко-продажба от частно лице или аукционна къща.

"Махленско свидетелство" и "много силни лобита"

Промените са внесени от депутатите Павел Димитров и Даниела Петрова от ГЕРБ. Те предлагат удължаване на срока за регистрацията на колекциите от шест месеца на една година, както и прехвърляне на някои правомощия от Института за паметниците на културата към министъра. Тази "дребна" поправка в закона променя изцяло действащия до момента принцип.

Няколко седмици по-рано политическото ръководство на Министерството на културата в лицето на ресорния зам.-министър Тодор Чобанов (настоящ зам.-кмет на София) декларира, че философията на закона няма да се променя. След като депутатите от ГЕРБ предлагат текстовете, Чобанов отказва коментар. На журналистите обяснява, че пътува за Москва и не може да вземе отношение.

Тогава част от археологическата общност се обявява срещу предложенията. Доц. Тотко Стоянов от Софийския университет обявява, че зад прокарването на текстовете стоят „много силни лобита“, а тогавшната директорка на Националния археологически музей към БАН Маргарита Ваклинова коментира, че управляващите ще позволяват доказването на произхода на ценности с „махленско свидетелство“.

Въпреки това текстовете са приети. По време на второто четене на закона най-остро срещу тях възразяват Иван Костов и Ваньо Шарков (депутати от Синята коалиция). „Думичката „официален” спъваше черния пазар на културни ценности в България”, казва тогава Шарков, а Костов поставя въпроса за атрибутите на „документа“, в случай че не е изяснено, че е официален. Аргументите им обаче са игнорирани и с гласовете на ГЕРБ поправката е приета. За нея гласува и част от Синята коалиция.

Законът не поставя и срок, в който дадена антика трябва да се регистрира. Вратичката, която Банов откри в петък, всъщност е отворена вече 11 години.

Един за всички, всички за Божков

Поредицата от "дребни" промени в законите дава възможност на колекционерите в България, най-едрият сред които е Васил Божков, да могат лесно да легализират артефактите си, без оглед на произхода им.

По темата следва тишина до 2018 г. Тогава в края на декември с подписите на всички партии в настоящия парламент се предлага ново изменение на Закона за културното наследство.

Според проекта, подписан от ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, частни музеи, определени от министъра на културата, ще могат да легализират културни ценности, включително и притежавани от частни колекционери. До онзи момент идентификация се прави само от националните и регионалните музеи.

Към частните музеи могат да бъдат прехвърлени и незавършили процедури по легализиране на културни ценности, които вече са започнали по стария ред. Мотивът за измененията е отпушване на процедурите за идентификация.

И тогава обаче парламентът не слага срок. Точно както пропуска да запише срок и през 2009 г. За същия срок говори днес министърът на културата Боил Банов.

Стенограмата от парламентарните заседания показва, че не е имало нито изказвания, нито някой е гласувал „против“ или „въздържал се“.

Към онзи момент частните музеи в страната са четири. В София са регистрирани музеят на бизнесмена Васил Божков, управляван от Фондация "Тракия", както и музеят на Фондация "Арете-Фол", ръководен от Димитър Иванов - съучредител и член на Управителния съвет на Съюза на колекционерите в България. В Русе е регистриран и нумизматичен музей. В Чирпан също има частен музей. Васил Божков получава статута на частен музей по време на тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС.

Историята на „вратичките“ в Закона за културното наследство силно напомня на други пропуски, улеснявали бизнеса му – тези в закона за хазарта, които пък направиха "фрапантен" хазартния му бизнес.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG