Връзки за достъпност

Извънредни новини

Съветът на Европа: България има проблеми с расизма, домашното насилие и медийната свобода


В доклада се споменава увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста, расистки лозунги и поздрави, изпълнявани от българските футболни запалянковци
В доклада се споменава увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста, расистки лозунги и поздрави, изпълнявани от българските футболни запалянковци

В България има нужда от политическа и културна промяна в отношението към малцинствените групи, както и от засилена правна защита от дискриминация и престъпления от омраза. В страната се отчитат и високите равнища на насилие срещу жени и домашно насилие. Това са част от изводите в доклада за България на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович.

Заедно с екипа си тя е посетила страната между 25 и 29 ноември 2019 г. и е провела срещи с българските власти, омбудсмана, председателя и членове на Комисията за защита от дискриминация, журналисти, правозащитници и други представители на гражданското общество.

Расизъм, нетолерантност и дискриминация

В доклада си Миятович „с тревога“ отбелязва „ширещата се нетолерантност, демонстрирана срещу малцинствени групи в България, засягаща особено ромите; мюсюлманите; мигрантите и лицата, търсещи убежище; лицата, самоопределящи се като етнически македонци; и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсексуалните –(ЛГБТИ) хора“.

Според заключението това отношение е изразено включително и в преобладаващото негативно медийно отразяване на малцинствата, които често са свързвани с престъпността или се представят като опасни. Споменава се също и, че подобни тези са изказвани и от „високопоставени длъжностни лица“.

Документът обръща внимание на увеличилата се враждебност, включваща престъпления от омраза, насочени срещу представителите на малцинствата и техните общности.

Изразена е и загриженост във връзка с увеличаването на екстремистките проявления като оскверняването на мемориали на Холокоста, расистки лозунги и поздрави, изпълнявани от българските футболни запалянковци и други. Като добра стъпка се счита наложената забрана за провеждането на „Луков марш“ в София.

Докладът отбелязва също, че България все още не е изпълнила отдавна постановените решения на Конституционния съд относно неоснователния отказ на властите да регистрират сдружения, чиято цел е постигането на „признаване на македонското малцинство в България“ в нарушение по член 11 от Европейската конвенция за правата на човека.

Препоръките в доклада са затова да бъде демонстрирана „нулева търпимост“ от страна на властите към езика на омразата. Като важно е посочена и нуждата да се гарантира, че служителите от изпълнителната власт и съдебната система „адекватно и системно са обучавани да разпознават и ефективно разследват“ престъпленията, извършени по расистки подбуди.

Насилие над жени и домашно насилие

В частта от документа, която разглежда домашното насилие, се обръща на внимание на факта, че в България няма механизъм за „системно събиране на данни за насилие над жени и домашно насилие, което затруднява установяването на специфичните белези на тези явления“.

Миятович припомня, че по започналите обществени дебати във връзка с ратифицирането на Истанбулската конвенция „се пропагандира дезинформация относно обхвата и целите на Конвенцията и на повърхността са изплували дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото“.

Начинът, по който е пропагандирана дезинформацията е сравнен с този заради, който бе замразено и приемането на Закона за социалните услуги в началото на 2020 г.

В доклада е припомнено, че конвенцията „залага подробни стандарти за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, защита на жертвите и наказване на извършителите“. Констатирана е и „острата липса на услуги за подкрепа на домашното насилие в България“.

Миятович насърчава властите да подновят дебата за ратифицирането на Истанбулската конвенция и да се „борят с вредните наративи и да подобрят осведомеността на обществото относно нуждата от по-добра защита за жертвите на насилие над жени и домашно насилие“.

Изказана е и нужда националното законодателство да бъде синхронизирано с „международните стандарти във връзка с основаното на пола насилие над жени и домашното насилие“. Властите следва и спешно да увеличат броят на кризисните центрове и други социални услуги, препоръчва документът.

Свободата на медиите

Както и в предишни доклади, комисарят отчита като основни предизвикателства пред плурализма и свободата на медиите в България. Обръща се особено внимание на "концентрацията на собственост върху медиите и липсата на прозрачност в това отношение“.

„По всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката“, се казва в констатациите на Съвета на Европа.

Миятович изразява тревога от големия брой сигнали за „повсеместно политическо влияние върху медиите“.

Отчетени са и проявите на насилие и други посегателства срещу журналисти, като безпокойство предизвикват и очернящи кампании и сплашване на журналисти. Даден е пример с арестуването и задържането на репортер от разследващия сайт Биволъ заедно с негов колега от Румъния през есента на 2018 г., по време на журналистическо разследване.

Като проблем е отчетен и фактът, че България все още не е декриминализирала обидата и клеветата. Като пример е посочено делото, заведено от Стоян Мавродиев срещу „Капитал“ и журналиста от изданието Росен Босев.

На властите е препоръчано да обмислят въвеждането на правила, които да бъдат насочени към „предотвратяване на придобиването на значителна медийна мощ от страната на отделни субекти на целия национален медиен пазар или в конкретни медийни сектори“.

„Комисарят смята за необходимо въвеждането на прозрачно и недискриминационно регулиране на начина, по който правителството разпределя държавната реклама и публичните средства между медиите, заедно с ясни правила за отчетност на ведомствата, разпределящи средствата, и на получателите на финансиране“, пише още в доклада.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

XS
SM
MD
LG