Връзки за достъпност

Извънредни новини

Умишлено? Може ли да бъде доказано обвинението за смъртта на Милен Цветков


Колата на Милен Цветков беше блъсната с висока скорост отзад на 19 април пред мол "Парадайз" в София

Само една дума, но тя обърка твърде много хора. В сряда прокуратурата каза, че си е променила мнението за катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков. И че вече смята случая за “умишлено” причиняване на смърт.

Умишлено? Това не значи ли, че виновникът за катастрофата е искал да убие Цветков? Социалните мрежи пламнаха в догадки за шофьора, на когото едва ли не му е било платено да убие журналиста, а имаше дори и по-сложни версии. Пък и как да няма – самите прокурори заговориха за умисъл в цялото трагично събитие, а нали всички знаят какво стои зад подобна дума.

Само че това е езиков капан. На езика на правото думата “умисъл” означава две неща и само едно от тях означава това, което си мислим: че щом си убил някого, значи си имал за цел да направиш именно това. Но в случая с катастрофата с Милен Цветков става дума за второто: за смърт, която си причинил без изобщо да си я искал. Просто си знаел, че с действията си е възможно да я предизвикаш и ти е било безразлично дали това ще стане или не. Юристите наричат това “евентуален умисъл” и поясняват, че това е прастар постулат в правото.

Знаем всичко това, защото разговаряхме с трима специалисти в наказателното право – един бивш прокурор, един адвокат и един университетски преподавател. И тримата казаха едно и също нещо: че е много рядко, но не и невъзможно да повдигнеш такова сложно обвинение за пътно-транспортно произшествие. И че най-важното е да разберем какво точно казва прокуратурата с това обвинение: не че шофьорът е искал да убие именно Милен Цветков, а че шофьорът е знаел, че може да убие човек с начина си на каране, но му е било все едно.

Неделя, 19 април, Великден

На 19 април Милен Цветков е спрял колата си на червен светофар до мол “Парадайз” в София. Бил е връхлетян отзад от джип, който се е движил с голяма скорост и не е оставил спирачен път. Журналистът е починал в линейката напът за болницата. Шофьорът на джипа се оказа 22-годишен мъж, погълнал 4 различни наркотика: марихуана, амфетамини, кокаин и лексотан. Малко по-късно стана ясно, че освен него в колата е имало още двама души – млади мъж и жена, които прокуратурата обвини в лъжесвидетелстване.

На мястото на катастрофата хора оставят цветя и призиви за справедливост
На мястото на катастрофата хора оставят цветя и призиви за справедливост

Що се отнася до шофьора, първоначално той беше обвинен в това, че е причинил смъртта на друг участник в движението след употреба на наркотични вещества, което се наказва със затвор от 3 до 15 години. Още два дни по-късно стана ясно, че прокуратурата е преквалифицирала обвинението и вече обвинява шофьора в умишлено престъпление, за което се полагат от 15 до 20 години затвор. Оттук нататък започнаха и интерпретациите на думата “умишлено”.

Играта “мини на червено”

“Преди десетина години имаше едно смъртоносно “състезание” в София – да минеш през кръстовището на червено. Някой се качва в колата, засилва се с всичка сила и минава на червено, като идеята е да не удари пешеходец, нито пък друга кола, а и да не забие спирачки. Докато прави това, шофьорът все пак подозира, че може и да удари някого с колата и да причини смърт на някой пешеходец, примерно. Но той няма тази цел пряко – да убие пешеходеца. Той просто се отнася безразлично към факта, че това би могло и да се случи. Ето това се нарича “евентуален умисъл”, обяснява Калин Ангелов, адвокат по наказателни дела.

Друг пример дава неговият колега Андрей Янкулов – бивш прокурор, днес адвокат, бивш зам.-министър на правосъдието (2014-2015) и на вътрешните работи (2013): “Представете си човек, който стреля с огнестрелно оръжие по някаква мишена. Близо до мишената обаче има човек, а нашият герой не се отказва да стреля. Следователно този, който стреля, съзнателно трябва да допуска, че макар и да няма за цел да убие конкретния човек до мишената, от неговото деяние може да последва включително и такъв резултат”.

По света има много дела за убийства при евентуален умисъл, казва още Андрей Янкулов. “Но да квалифицираш като умишлено деяние причиняването на смърт именно при управление на моторно превозно средство, това наистина е голямо изключение и в някакъв смисъл правна екзотика”.

Имало ли е подобни дела в България

Бърз преглед в търсачките показва, че в България са гледани минимум 5 дела, които приличат на делото за катастрофата с Милен Цветков. Калин Ангелов твърди, че най-често става дума за шофьори – пияни или не, - които нахлуват в населени места с по 100-150 километра в час. “Целта им не е да убият, нито – още по-малко – да убият някого конкретно. Основната им цел е друга – да се направят на джигити”, казва той.

Но повечето от тези дела не завършват с успех за прокурорите. Ангелов цитира един пример, който му се вижда показателен и за делото, свързано с Милен Цветков. Става дума за съдебно решение от края на 80-те. На първа инстанция съдът се съгласява с прокурорите и обявява, че двама души са загинали в катастрофа при евентуален умисъл. Но през 1987 г. Върховният съд казва, че не е така. И че деецът все пак се е надявал да предотврати настъпването на такива последици. “Не е оставил нещата да бъдат въпрос на шанс”, казва изрично Върховният съд. Тоест, съдът е приел, че някаква форма на евентуален умисъл би имало само ако шофьорът е бил оставил нещата да бъдат въпрос на шанс”.

Съществува обаче и дело, което е приключило с признаване на евентуален умисъл в пътно-транспортно произшествие. Андрей Янкулов казва, че то е едно голямо изключение, допуснато през 1982 г., в резултат на което извършителят е осъден на смърт и присъдата е изпълнена. По това време в България все още има смъртно наказание.

Самонадеяният шофьор и умишленият деец

Класическият причинител на катастрофи се нарича “самонадеян деец”. Той парадира с шофьорски умения, повишава градуса в колата с високата скорост, гледа да се докаже пред другите хора в колата или, примерно, бърза занякъде, изключително му е важно да стигне навреме и по тази причина пренебрегва рисковете. Описанието е на Ива Пушкарова, доцент по наказателно право и преподавател в Софийския университет. Тя посочва една съществена разлика между този самонадеян деец и умишления деец, какъвто има предвид прокуратурата с делото за катастрофата, убила Милен Цветков.

“Самонадеяният деец е сигурен, че изпълнява шофьорската дейност безопасно. Той знае, че нарушава правилата, но е сигурен, че нищо фатално няма да произтече от това. Докато умишленият деец, за който сега говори прокуратурата, осъзнава вероятността да отнеме човешки живот, но е безразличен към това”, казва Пушкарова.

Защо им е на прокурорите толкова сложно обвинение

Както и да го разкажем, обвинението, повдигнато от прокурорите по делото за смъртта на Милен Цветков, изглежда сложно или направо недоказуемо. Това дори породи спекулации, че прокурорите нарочно повдигат такова обвинение, за да осигурят оправдателна присъда на шофьора на джипа.

“Това е абсурд, няма такова нещо”, казва Андрей Янкулов. И обяснява: “Ако е подвигнато по-тежко обвинение, което не успява в съда, това не означава, че съдът при същите факти не може да осъди [шофьора] за по-лекото обвинение, като даде друга правна оценка на вината му. Съдът може да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо, и да го осъди по по-лек престъпен състав. Ако прокурорът, да кажем, се колебае между два състава и се чуди по кой от двата да повдигне обвинение, чисто прокурорски е по-вероятно човекът да избере по-тежкото, защото съдът може да го замени по-късно с по-лекото, но не може да преквалифицира в обратната посока – ако обвинението е повдигнато по по-лекото обвинение, съдът не може да произнесе присъда за по-тежкото. Така че, ако говорим за това защо се повдига толкова сложно обвинение, нека да си дадем сметка, че на процесуално равнище такава логика има”.

Facebook форум

Най-ново видео

Мария Бакалова в "Борат - 2". Новини като хората
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:49 0:00
XS
SM
MD
LG