Преди COVID-19 годишното производство на респиратори в света е 72 000 броя. Пандемията увеличи нуждата от машини, които подпомагат дишането на критично болните пациенти, до над 880 000. Дори най-развитите държави се оказаха без достатъчно апаратура. Италиански лекари разказваха сърцераздирателни истории, че трябва да избират кому да подадат кислород, давайки му шанс да живее и кого да оставят без маска, обричайки го на смърт.
Затова, докато болниците пишеха протоколи за лекарите, кому да дадат кислород, ентусиасти от целия свят започнаха да се обединяват в търсене на решение за справяне с критичния недостиг на апарати за дишане.
Едно от успешните аматьорски открития беше направено от двама италиански инженери - Кристиан Фраскари и Алесандро Ромайоли. По идея на лекар от болницата в Галдоне вал Тромпия в Ломбардия те проектираха адаптор и клапа, изработвани на 3D принтер, които се монтират на мястото на шнорхела на водолазна маска, свързвайки пациента с живителния кислород. Още преди да получи сертификат за употреба, тя е изпробвана успешно в болница в Киари край Бреша. По това време в Италия има малко над 2100 починали от COVID-19 и трагедията предстои. Смята се, че поне 12 000 такива кислородни маски са използвани в италианските болници при пациенти в тежко състояние, но дишащи самостоятелно.
Те са позволили да се отложи интубирането им за изкуствено дишане, което се смята за най-тежката фаза от COVID-19. Фраскари и Ромайоли патентоват откритието си, за да попречат на спекуланти да спечелят от цената, но го оставят безплатно за ползване от всеки, който се нуждае от него.
По същото време канадецът Салим Вирани, който обучава предприемачи, вече е отворил онлайн платформа за сътрудничество, която търси решения на същия проблем. Тя се нарича DYI (Do It Yourself) Ventilators и един от 170-те доброволци, които обменят идеи в нея е Божана Иванова.
“Беше ми интерено как се ускоряват процесите в криза, как се хакват установени процедури и се заобикалят, под натиска на времето”, казва младата жена, която е част от екипа на центъра за иновации “Резонатор” в София.
DIY Ventilators подема италианската идея, а Божана запалва група ентусиасти да се опитат да я реализират в България. Свързват се търговската верига за спортни стоки “Декатлон”, чиито шнорхелни маски използват Фраскари и Ромайоли, за да запази бройки. Намират компания, която да произведе адаптора с професионални материали, тъй като той е медицинско изделие, към чието качество има изисквания. Издирват дизайнера на маската на “Декатлон” във Франция, който също се оказва българин. От него екипът научава за движението на въздуха в маската. Това им позволява да я модифицират така, че тя да не запотява стъклото пред очите при дишане.
“Свързахме се с подобни екипи в Белгия, Хърватия, Чехия, които също правеха кислородни маски от водолазните и да разменяме идеи и коментари от лекари, които бяха готови да ги тестват в болнични условия”, разказва днес Божана.
Два месеца по-късно групата, която взема името Air Collective, има поръчки за 250 предпазни маски от осем български болници, а докато говорим, Божана получава още една.
“Първоначално се бяхме ориентирали към правенето на кислородни маски за пациентите, но след това установихме, че медицинският персонал има огромен проблем със защитното облекло и оборудването, и адаптирахме маска и за тях”, казва Божана.
Българите доразвиват италианското изобретение, добавяйки втори антибактериален филтър, който улеснява дишането.
“Вярно, трябва да се говори по-високо заради плътното покриване на лицето, но отзивите от лекарите са много добри”, разказва Божана.
С маските за шнорхелинг работата е по-лесна, защото отпада нуждата да се слагат защитни очила и шлемове, а филтрите се сменят веднъж на 24 часа. Тя е многократна и се дезинфектира с гама лъчи, каквито излъчват рентгеновите апарати, налични в болниците. Те разполагат и с достатъчно филтри за дишане от други апарати, използвани в лечебните заведения.
Маските за пациентите са по-сложни, защото трябва да се свържат с кислородните инсталации на болниците. Засега интересът към тях е по-малък заради възможните рискове за пациентите.
Но намирането на техническото решение за производството на маските се оказва по-малката част от работата. Ентусиастите, които работят доброволно и без заплащане, трябва да убедят болниците да приемат тяхното дарение. Първоначалната реакция е предпазлива, лекарите са заети с първите болни от COVID-19. Но столичната Александровска болница приема няколко изделия за тестване. Изпитанията са успешни и AirColective получават поръчка за 115 маски за лекарите, медицинските сестри и санитарите, които се гриждат за болните с коронавирус. Оттогава насам интерес към маските са проявили болници в Перник, Плевен, Стара Загора, Сливен, Враца, Смолян, София и Разград.
“Ако успеем да ги тестваме сега, ще е добре като план Б, при втора вълна”, тревожи се Божана.
Хората зад дарителската идея са Натанаил Стефанов от Българската стартъп Асоциация, Димо Димов, съосновател на “Солид Фил”, фирма за бързо прототипиране, Михайло Николич, съосновател на технологичната агенция ATHLON, образователната компания Технократи и на хъба за споделени иновации, Момчил Петров от MedLease, Михаил Ангелов - изобретател, архитект Енрико Рипуц и Петър Петров от TechTeam Bg.
“Всеки от нас работи, споделяйки публично резултат, прогрес или затруднения, което ни позволява донякъде да сме взаимозаменяеми и бързи”, казва Божана.
Те вече имат поточна линия в "Резонатор", където сглобяват изделията и вече се оглеждат за гмуркачески маски, когато тези в “Декатлон” свършат.
Заплащат само материалите, като трудът им е безплатен. Така калкулацията за една защитна маска за медици излиза 60 лева, тази за пациент - около 200. Първите средства събират помежду си, сега се опитват да намерят донори, за да продължат. Болниците ги получават безплатно, само с молба да прочетат приложените инструкции за употреба.
Ако търсите или предлагате помощ, можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVI-19.
