Пекин и Москва се сближават все повече заради пандемията от коронавирус. Това от своя страна може да доведе до задълбочаване на партньорството в технологиите от ново поколение, което пък може да окаже сериозен ефект върху Евразия.
„Пандемията не създаде нова реалност, но засили съществуващите тенденции. Санкциите и подозренията около използването на западни технологии накараха Москва и Пекин да се сближат още преди кризата. COVID-19 обаче позволи на процесите да продължат на по-висока скорост“, казва Александър Габуев, старши изследовател в Карнеги център в Москва.
През 2019 г. най-големият телефонен оператор на Русия MTS подписа споразумение с гиганта Хуауей - най-големият производител на 5G апаратура. Целта на сделката е развитието на мрежовата инфраструктура в страната.
По подобен начин заради все по-голямото развитие на системите за масово наблюдение в Русия на базата на лицево разпознаване, беше засилено и кооперирането с китайската Hikvision. Компанията, която отчасти се притежава от държавата, е лидер по отношение на технологиите за наблюдение.
Подобни общи действия биха могли да имат сериозни последици относно бъдещето на високите технологии в Евразия, където китайските компании предлагат своите стоки и намират купувачи сред авторитарните лидери в страните от бившия СССР.
Управлението на Москва беше сред първите, които инсталираха технологията за разпознаване на лица, създавайки голяма мрежа от повече от 170 000 камери за наблюдение. По думи на властта това е помогнало да се следи за разпространението на COVID-19 в руската столица, както и за да бъдат санкционирани онези, които нарушават карантината.
Коронавирусът обаче извади наяве ограниченията на руската система за наблюдение, която страда от липса на достатъчно данни и координация, и не се осъществява ефективно.
Пример за това е стартирането на системата за придвижване в Москва чрез дигитален QR код през април. Целта беше така да се ограничи движението на хората в града по време на карантината. Лошото изпълнение на проекта от властта обаче доведе до това, че много хора, които се нуждаеха от пропуски, за да отидат на работа, не успяха да ги получат. Заедно с това близо 900 000 души получиха кодове, за които впоследствие градската управа обяви, че са издадени нелегално. Наложи се полицията да проверява пропуските ръчно, което доведе до струпвания на хора пред входовете на метрото. Според някои публикации това е помогнало за по-бързото разпространение на вируса.
В Русия заразените са над 317 000 души, а страната е на второ място в света по този показател, "изпреварена" само от САЩ.
Докато проблемите около московската сага с QR са само малка част от борбата на Кремъл с коронавируса, то този случай само ще засили желанието на властта да увеличи мрежите за наблюдение с китайски произход в страната.
„Сега Русия не много успешно се опитва да въведе масови системи за наблюдение, но занапред това ще доведе до все по-голямо осланяне на китайския начин на работа и техните системи“, казва Брадли Жардин, изследовател от института Кисинджър, който се занимава с отношенията между САЩ и Китай.
Балансирането на отношенията
Пекин и Москва изковаха по-силно партньорство след незаконното анексиране на полуостров Крим от Русия през 2014 г. Впоследствие двете държави предприеха редица действия, за да засилят връзките си чрез общи военни учения, в проекти за развитие на ракетни системи, както и икономически проекти в Арктика.
Въпреки че интересите на двете правителства не винаги са еднакви, те споделят обща неприязън към САЩ, които бяха главният двигател за това Китай и Русия да бъдат изолирани от достъп до западни технологии в последните години.
След като САЩ въведоха забрани срещу „Хуауей“ и до голяма степен осуетиха опитите на компанията да се разрасне в глобален мащаб, китайският технологичен гигант изглежда ще играе голяма роля в Русия.
Освен партньорството с MTS през юни 2019 г. „Хуауей“ дадоха 50 млн. долара за правата върху технологията за лицево разпознаване, развивана от руския стартъп „Вокорд“, което би могло да е потенциален модел за сливането на руския софтуер с китайския хардуер.
Двете сделки бяха подписани по време на визитата на китайския президент Си Дзинпин в Русия, който заедно с колегата си Владимир Путин съобщи и за създаването на инвестиционен фонд за високотехнологични проекти. Началото на проекта беше дадено през септември 2019 г., а началният му бюджет беше 1 млрд. долара. По-късно през 2019 г. „Хуауей“ сключи още една сделка с московски изследователски център, който работи в областта на изкуствения интелект.
„Докато напрежението, идващо от американските политики и други фактори, Русия е атрактивна алтернатива като пазар, на който могат да се осъществяват взаимни проекти и където китайските компании могат да набират таланти“, казва Елса Кания, изследовател в американския център за нови охранителни технологии и програми.
В допълнение към големите сделки „Хуауей“ също така увеличи и присъствието си по отношение на рекрутирането на високообразовани и обучени специалисти от Русия. За тази цел в Москва, Санкт Петербург, Казан, Новосибирск и Нижни Новгород бяха отворени центрове на компанията.
Голямото уповаване на Китай ще продължи и след като пандемията промени икономическите и политическите реалности в Русия.
Комбинацията от стриктни карантинни мерки и загубата на приходи от петрол ще доведе до повишено свиване на разходите от страна на държавата. В същото време повишеното използване на телекомуникациите, подсилено от коронавируса ще наложи забързването на подобренията в дигиталната инфраструктура и по-бързо разгръщане на 5G мрежата.
С поставянето на руския бюджет под напрежение, китайските компании, които предлагат водещи технологии на по-ниски цени, имат значително предимство пред западните си конкуренти.
Препятствията пред по-голямо сътрудничество
Въпреки всичко, докато технологичните връзки между Пекин и Москва се засилват, редица фактори могат да се окажат пречки за по-голямото развитие на сътрудничеството.
Русия се колебае за това дали да отвори всичките си сектори за китайските компании. Това отчасти се дължи на сериозното минало на Китай по отношение на кибер кражбите, включително и на руски дизайни. Съществуват и все по-големи притеснения от това, че по-малките руски компании са доминирани от китайските гиганти.
Използването на китайски системи за наблюдение из цяла Русия може да доведе до големи структурни проблеми. Възможно е системите за наблюдение да се въведат в някой град или регион, но не и на национално ниво. Това казва Андрей Солдатов, който е съавтор на книга за сблъсъците в дигиталната среда в страната.
„Това ще сработи за Москва, където има пари и възможности, но не и за страната. Може да се стигне до много усложнена и неравна картина в Русия“, казва Солдатов.
