Час преди 12.00 на обяд е, но по улиците на столичния кв. „Факултета“ не се забелязва обичайното оживление. Макар че вече мина месец от края на полицейската блокада, под която временно беше поставена ромската махала заради пандемията от коронавирус, жителите ѝ все още са внимателни и спазват мерките срещу разпространението на COVID-19. Навън се забелязват предимно млади хора, повечето от които са заети с някаква работа – най-често авторемонти. На вратите на всички магазинчета в квартала висят писмени предупреждения за спазване на дистанция и поединично влизане в помещенията.
Подобно на „Филиповци“ и ромските махали в няколко други градове като Ямбол и Нова Загора, например, „Факултета“ беше поставен под блокада в опит да се ограничи заболеваемостта от новия вирус. В средата на април тук бяха установени 20 заразени с COVID-19, чийто брой обаче се оказа два пъти по-малък при повторното изследване на положителните проби със смятания за най-надежден PCR тест.
Въпреки това полицейските контролно-пропускателни пунктове (КПП) останаха на входовете и изходите на махалата до края на април. В началото тази мярка предзвика недоволство сред местното население, което по неофициални данни е между 45 000 и 50 000 души. В крайна сметка напрежението беше туширано не без помощта на здравните медиатори. Те започнаха да предупреждават хората за опасността от новия коронавирус още в края на февруари, обяснявайки колко е важно спазването на добра лична хигиена.
Анна Илиева е здравен медиатор в махалата от 2007 г., но работи тук вече 18 години. Заедно с колежките си Анелия Димитрова и Севда Миладинова работят на първа линия през целия срок на двумесечното извънредно положение и продължават да помагат на съкварталците си и в момента. Илиева споделя пред Свободна Европа, че никога не е виждала такъв страх сред местните.
„То като цяло обществото е разделено на две, в квартала се получаваше същото. Имаше хора, които казваха: „Нас не ни е страх, такова нещо няма.“ Другите бяха супер изплашени. Но от моя опит – аз работя повече от 18 години в този квартал, наистина не бях виждала толкова изплашени хора. [...] Когато имаше положителни проби, цялото семейство се поставяше под карантина, след това хора ги проследяваха ежедневно дали са си вкъщи. Мисля, че нямаше проблем. Спазваха се нещата – веднага бяха прекратени такива масови мероприятия, бяха отложени във времето. Все още са отложени балове, сватби, рождени дни, църквите предаваха само онлайн. Наистина беше много навременно, защото това е огромен квартал и ако не бяха точно тези мерки, аз си мисля, че нещата биха ескалирали много по-сериозно.“
По думите ѝ страхът от заразата постепенно е бил изместен от безработицата – близо половината жители на квартала в работоспособна възраст са или съкратени, или принудени да излязат в отпуск. Макар че тези, които са наети на трудов договор и имат декларации от работодателя си, могат да напускат квартала и по време на блокадата, новината, че „Факултета“ е огнище на коронавирусни инфекции оказва своето влияние.
„Доста хора си загубиха работата по-скоро не заради това, че нямат уменията да работят или съответният работодател вече няма как да поддържа този работник, а по-скоро заради информацията, която изтече, че тук е огнище на зараза. Разбираме ги работодателите, че се страхуват“, коментира Анелия Димитрова.
Заради нарастващата безработица здравните медиатори започват да помагат на хората да си търсят работа в бюрата по труда – водят ги, попълват им документите, информират ги от кои програми за насърчаване на заетостта могат да се възползват. Според Димитрова най-активни са по-младите – до 29-годишна възраст. Те проявяват голям интерес към програмата „готови за работа“. Друг добър вариант за финансова подкрепа се оказва възможността родители на деца на между 3 и 12 години да регистрират свои безработни роднини като детегледачи.
„Така те могат да се върнат на работа, а техните близки, които са безработни и са регистрирани в Бюрото по труда, могат да се облагодетелстват и да получават една минимална заплата от там. Така че това също свърши работа“, казва Севда Миладинова.
И все пак най-разпространената антикризисна мярка си остават бързите кредити и парите, изпращани от роднини в чужбина. Наред с надеждата, че пикът на пандемията е преминал и кварталът постепенно ще може да се върне към нормалния си ритъм на живот.
Дори заболеваемостта отново да се увеличи обаче, от Националния оперативен щаб вече дадоха ясен знак, че властите едва ли биха прибягнали до нови полицейски блокади. По думите на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев „масовото затваряне на големи групи хора, на квартали не винаги е много ефективно – първо, то създава страшно много организационни, хуманитарни проблеми за тези хора и второ – да, може би опазвате околните квртали, но всъщност оставяте вируса да продължи да циркулира в затворения квартал и нашите мерки там да са по-неефективни“.
Той направи това изказване на 19 май – няколко дни, след като двама специални докладчици на ООН по въпросите на расизма и малцинствата призоваха българското правителство да спре да използва реч на омразата и да провежда полицейски операции с цел да ограничава придвижването на жители на ромски квартали в страната.
