Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Кошмарни спомени." Татяна Шарланджиева и равносметката от един корупционен скандал


Татяна Шарланджиева

Следователка се оказва в епицентъра на корупционен скандал, противопоставящ висши представители на съдебната власт и правителството. Пред медиите се разменят обвинения в изнудване, пълнене на „черни каси“, натиск и заплахи.

Замесени са близкият до Ахмед Доган и покоен вече бивш ръководител на следствието Ангел Александров, две негови подчинени, Румен Овчаров, Корнелия Нинова, Делян Пеевски, бивши офицери от Държавна сигурност (ДС) както и двама представители на бизнеса. Прокуратурата започва проверка, основните фигури в скандала се разделят с постовете си, но никога не се сдобиват с обвинения – липсват данни за престъпления.

Срещу едната следователка обаче е образувано разследване. Шест години по-късно тя е обвинена и отстранена от работа. След още четири години разбира, че два пъти е подслушвана незаконно, а след още три – окончателно осъжда прокуратурата за обезщетение от 60 000 лв. През това време досъдебното производство срещу нея два пъти е прекратявано и един път е възобновявано, но никога не стига до съда.

Така звучи накратко историята на Татяна Шарланджиева от Националната следствена служба (НСлС), която стана активен участник в аферата, добила популярност с небезизвестната бележка „Р. Овч.“ Днес името ѝ вече е изчистено от съда и забравено от широката публика, но сюжетът, в който беше замесено, отново е в обращение.

Началото на историята

Годината е 2007-а. Тече мандатът на правителството на Сергей Станишев, подкрепяно от БСП, НДСВ и ДПС. България току що е станала член на Европейския съюз (ЕС), а Механизмът за сътрудничество и проверка едва е започнал. Начело на националното следствие е вече покойният Ангел Александров. Той не крие приятелството си с тогавашния лидер, а сега почетен председател на ДПС Ахмед Доган, който през 1989 г. получава 10-годишна присъда за противодържавна дейност по разследване, водено именно от Александров.

На фона на надеждите от Брюксел, че София ще покаже воля за борба с корупцията, директорът на НСлС влезе в публичен конфликт със тогавашния зам.-министър на икономиката и енергетиката и настоящ лидер на БСП Корнелия Нинова. Активна роля в размяната на обвинения между двамата изиграха Татяна Шарланджиева и колегата ѝ в следствието Зоя Иванова, които бяха известни като приятелки на Нинова още от времето, когато също е била следователка.

"Какво стана и с помощта от Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!"

Скандалът беше предшестван от появата на писмо от арестувания през лятото на 2006 г. изпълнителен директор на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров, в което той се възмущаваше защо не получава подкрепа от Румен Овчарова, по онова време министър на икономиката и енергетиката: „Какво стана и с помощта от Р. Овч.! Досега съм му помагал!!!“

Хазарт, Държавен резерв, "Булгартабак"

Месеци след огласяването на писмото Ангел Александров директно обвини Овчаров, че го е заплашвал с компромати и физическа саморазправа. Следователките Шарланджиева и Иванова пък твърдяха, че ръководителят им е оказвал натиск по делото срещу Валентин Димитров и е опитвал да използва познанството им с Нинова, за да прокарва лобистки интереси в Държавната комисия по хазарт, Държавния резерв и „Булгартабак“, които попадаха в ресора ѝ като заместничка на Овчаров.

"Нямам и никакво намерение да пълня черни каси с парите на "Булгартабак"

Александров отговори с искане до Висшия съдебен съвет (ВСС) за уволнението на Шарланджиева, пускайки сигнал, че тя е изнасяла информация от делото за „Топлофикация“ към смятания за близък до Овчаров собственик на консултантската фирма „Фронтиер“ Красимир Георгиев. Последва официална позиция от Корнелия Нинова: „От месеци съм обект на натиск от страна на директора на НСлС г-н Ангел Александров. Въпреки това съм потресена от това докъде стигна той. Не съм се поддавала и няма да се поддам на опити за изнудване. Нямам и никакво намерение да пълня черни каси с парите на „Булгартабак”.”

Христо Лачев срещу Делян Пеевски

Малко по-късно изпълнителният директор на тютюневия холдинг Христо Лачев също се включи в размяната на обвинения, обявявайки, че Александров и тогавашният зам.-министър на държавната политика при бедствия и аварии, настоящ депутат от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски са му оказвали натиск. Твърдението беше, че Пеевски е искал конкретна компания да усвои част от бюджета за реклама на „Булгартабак“, а посочена от него строителна фирма да реализира инвестиции, свързани с холдинга. Към онзи момент "Булгартабак" още беше държавен, а ДПС втори пореден управленски мандат възпрепятстваше приватизацията му.

Сюжетът беше заплетен още повече от нови твърдения на шефа на следствието, който определи писмото за „Р. Овч.“ като бледо копие на „много по-сериозни отмятания“ в кориците по делото за източването на „Топлофикация – София“. По думите му арестуваният директор на дружеството Валентин Димитров и собственикът на „Фронтиер“ Красимир Георгиев имали „много съвместни дружества“. Кои са те обаче така и не стана ясно.

"Бивши началници и ръководители от Шесто управление веднага тръгнаха да подкрепят колегата си Ангел Александров"

От своя страна Овчаров обясни случващото се с нарушени от него интереси на хора, свързани с ДС: „Това, че тази група от хора, свързващи себе си с БСП, бивши началници и ръководители от Шесто управление, веднага тръгнаха да подкрепят колегата си от Шесто управление Ангел Александров, за мен не е тайна. Аз война с никого лично нямам, но старите схеми на източване на държавните дружества ще бъдат прекратени, поне докато аз съм министър.“

Макар и да не го спомена, той имаше предвид последния последния ръководител на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов, който по онова време издаваше в. „Земя“. В крайна сметка Ангел Александров и Румен Овчаров се разделиха с постовете си, но никога не бяха официално обвинени и разследвани за някакво престъпление. Корнелия Нинова също подаде оставка.

Намесата на прокуратурата

Прокуратурата проверява около година всички твърдения, разпитвайки основните участници в скандала, но накрая прецени, че може да образува разследвания само срещу Шарланджиева и Нинова – за длъжностни престъпления. Междувременно тръгнаха и дела срещу Георгиев и Лачев, съответно – за пране на пари и укриване на данъци. Собственикът на „Фронтиер“ обаче така и не беше изправен пред съда, а Лачев и съпругата му Мирела бяха оправдани на три инстанции и през 2015 г. осъдиха прокуратурата за обезщетение от общо 20 000 лв.

Наблюдаващ прокурор по делото срещу Лачеви беше настоящият ръководител на Специализираната прокуратура Ангел Илиев. Същият междувременно беше станал известен с отказа си да разследва произхода на парите, с които Пеевски и майка му Ирена Кръстева започнаха да градят медийната си империя, защото са били изтеглени като кредит от КТБ.

Последва ново прекратяване с мотива, че обвиняемата всъщност не е извършила престъпление

Разследването срещу Нинова също не просъществува дълго, но не такава беше съдбата на производството срещу Шарланджиева. Първоначално то беше прекратено през юни 2008 г., но през февруари 2013 г. неочаквано беше възобновено. Три месеца по-късно Шарланджиева беше доведена принудително при неин колега следовател, за да ѝ повдигне обвинение за това, че не е разследвала Красимир Георгиев. През юни същата година последва ново прекратяване с мотива, че обвиняемата всъщност не е извършила престъпление. Въпреки това в продължение на година и половина тя беше отстранена от работа с решение на ВСС.

През 2017 г. Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС) пък констатира, че Шарланджиева е била подслушвана незаконно през 2008 и през 2013 г. При проверката по неин сигнал членовете на бюрото установиха, че спрямо нея са използвани СРС-та след необосновано искане на прокуратурата и в нарушение на максимално разрешения от закона срок.

Съдебните решения в полза на Шарланджиева

Веднага след това тя заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), претендирайки обезщетение от 90 000 лв., от които три последователни съдебни инстанции ѝ присъдиха 60 000 лв. плюс лихвите.

"Чувствала, че професионалният ѝ авторитет е сринат и че се намира под контрол на свои колеги"

„Страховете на ищцата от отношението на колегите й са се оказали основателни, тъй като част от тях явно я избягвали. Чувствала, че професионалният ѝ авторитет е сринат и че се намира под контрол на свои колеги при изпълнение на професионалните си задължения“, посочи в решението си по делото Софийският градски съд (СГС) на 21 декември 2017 г.

Съдия Стилияна Григорова подчерта още, че „съзнаването, че продължава да съществува възможност безсрочно да се възобнови прекратеното през 2014 г. наказателно производство [...] продължава да я държи в напрежение и да извиква непрекъснато кошмарните спомени за преживяното по време на висящността на наказателното производство“.

Мотивите ѝ и размерът на обезщетението бяха потвърдени изцяло от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд, който окончателно реши делото в полза на Татяна Шарланджиева на 17 март тази година. По време на целия процес прокуратурата поддържаше тезата, че „ищцата не е претърпяла вреди от воденото срещу нея наказателно производство“.

"Разследване на прехода"

Преди три дни зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов спомена с няколко думи тази история, назовавайки я „аферата „Фронтиер“. Поводът беше предложението за създаване на анкетна комисия за „разследване на прехода“. То беше лансирано от управляващата партия и подкрепено от ДПС в отговор на искането на БСП за парламентарно проучване на твърденията на обвиняемия хазартен бос Васил Божков, че е предал директно на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов 60 млн. лв.

„Защо Корнелия Нинова беше уволнена като зам.-министър на икономиката“, попита риторично Ципов, добавяйки, че „много отговори трябва да чуем там и мястото да чуем тези отговори е такава анкетна комисия, която да изследва прехода“.

Години по-късно фактите по цялата тази история са следните –твърденията срещу Ангел Александров и Делян Пеевски останаха неразследвани, а единствените участници в скандала „Р. Овч.“, които станаха обект на продължителни действия от страна на прокуратурата, вече успешно я осъдиха за това.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG