В различни градове и райони в централна, южна и западна Сирия се надигат нови протести. Това става дори там, където населението беше лоялно на режима в Дамаск. Хората излизат по улиците с искания за оставка на президента Башар Асад заради задълбочаващата се икономическа криза, растящите цени, обезценяването на националната валута и повсеместната корупция.
Плакатите на демонстрантите гласят: “Не искаме повече да живеем, искаме да умрем достойно” и “Този, който обрича народа си на глад, е предател”.
А изглеждаше така, сякаш Асад печели продължаващата вече 9 години гражданска война. Но напоследък в Сирия се откриха множество вътрешни фронтове, които могат да се превърнат в най-голямата заплаха за режима в Дамаск от години.
Асад е изправен пред необходимостта да лавира между основните си съюзници - Москва и Техеран, а новите американски санкции, наричани “Законът за Цезар”, влязоха в сила на 17 юни. Нестабилността в съседен Ливан тласка сирийската икономика към ръба на пълния срив. По официални данни заразените от COVID-19 в страната са под 200, а починалите - шестима. Епидемията може да създаде допълнителни проблеми на властите.
Икономическата криза
Северозападната провинция Идлиб е последната част от страната, която все още се контролира от опозицията. Там сривът на лирата доведе до скок на цените. Хлябът поскъпна с 60 процента. При това, независимо от примирието, сключено с посредничеството на Анкара и Москва, руски военни самолети за пръв път от три месеца, нанесоха нови въздушни удари над Идлиб, в резултат на които загинаха поне трима души.
В цялата страна цените са рекордни. Трудно е да се намерят основни стоки като брашно, захар, ориз, горива, лекарства, хигиенни средства.
Националната валута през последната седмица се обезцени на черния пазар до 3500 сирийски лири за долар, докато в началото на годината 700 лири се се разменяха за долар.
На 11 юни Башар Асад уволни премиера Имад Хамис, който беше начело на правителството от 2016 г. Опитът така да се смегчи общественият гняв обаче не помогна. Дори в крепости на Асад, като Латакия се надигат критични гласове, най-вече заради повсеместната корупция.
Повече от 80 процента от сирийците живеят под линията на бедността, докато децата на чиновниците от близкото обкръжение на Асад се хвалят със спортните си автомобили, бижута и гаджети в Instagram.
“Законът за Цезар”, новият пакет от санкции на САЩ, свързан продължаващите нарушения на човешките права, ще удари останалата под контрола на Дамаск индустрия и банков сектор, но най-вече националната валута. На този фон обикновените сирийци масово отказват плащания в сирийски лири, предпочитайки турската лира. Това се случва особено в северните райони, които се намират под влиянието на Турция. Хората, които имат пари ги държат ливански банки и нестабилността в Бейрут допълнително засилва напрежението и тревожността в Сирия
По улиците могат да се наблюдават сцени, напомнящи протестите от пролетта на 2011 г. Ботушаването на бунтовете тогава даде началото на гражданската война.
“Протестите не са изненадващи и ситуацията ще се влошава с новите американски санкции и кризата в Ливан. На Асад ще му е по-трудно да държи положението под контрол”, смята политологът от Интердисциплинарния център в Херцлия Ксения Светлова.
Според нея въпреки че Асад успя в голяма степен да се справи с опозицията, причината за избухването на войната - конфликтът между алауитския режим и сунитското мнозинство в Сирия, не е разрешен и национален диалог за примирение не се води. Ето защо, макар да е още рано да се говори за падането на режима му, определено пред него времената ще бъдат трудни.
Друзите губят търпение
Един от доскоро лоялните на режима в Дамаск градове е Ас Суейда. Намиращ се в най-южната част на сирия и населен основно с друзи (арабска общност), той остана до голяма степен незасегнат от военните действия. Жителите му запазиха лоялността си към Дамаск, макар че отказаха да се сражават. Но сега последствията от икономическата криза, задълбочени от пандемията от COVID-19, засилват недоволството. В Сирия живеят около 864 хил. друзи, около 70 хил .от тях - в Ас Суейда.
“Друзите чувстват, че въпреки тяхната преданост и вярност към Дамаск, не получават никаква отплата. Те виждат как благоденстват сирийските милиардери, приближени на Асад. Виждат поредицата от корупционни скандали, които следват един след друг”, казва Светлова.
Тя добавя, че друзките лидери вече пишат открито в социалните мрежи, че подкрепят протестите и че искат да се сложи край на руското и иранско присъствие в Сирия.
“По време на демонстрациите те скандират името на Султан ал-Арташ - друзки лидер, който в началото на ХХ век се е борил и срещу османските турци, и срещу французите. Посланието е ясно - не на чуждото присъствие”, казва Ксения Светлова пред Радио Свобода.
Според нея сред по-младите друзи, традиционното поведение - винаги да си на страната на властта, вече не е актуално: “Те са израстнали на фона на постоянна, безкрайна война и за тях усещането е че няма какво да губят”.
