Връзки за достъпност

Извънредни новини

Прегръдка в Брюксел: Как лидерите на ЕС ще разпределят европейските пари


Отново заедно, но без обичайните прегръдки за срещите на върха на ЕС, лидерите на Съюза се събират в Брюксел, за да търсят компромис за разходите на Съюза

Премиерството на Бойко Борисов зависи от тази среща. 29 европейски президенти и премиери ще се видят този петък за пръв път на живо след месеци на карантина. Борисов поиска една среща време преди коалицията да реши дали правителството да подаде оставка, както искат протестиращите и опозицията. Вътрешнополитическата драма сигурно ще е част от екзотиката на този Европейски съвет, но едва ли ще е централната.

Защото всички погледи са вперени в германската канцлерка Ангела Меркел в очакване да се намери сечение около различните интереси около разпределението на европейските пари за следващите години.

Напоследък Меркел е усвоила поздрава с притиснати една към друга длани. С комплект от маски, които сменя периодично, тя е образец на предпазливост в новите пандемични времена. Но германската дисциплина едва ли ще е достатъчна за чудото, което европейските лидери трябва да сътворят в петък и събота, приемайки правилата за разпределението на 2,4 трилиона евро за общи разходи през следващите седем години и за възстановяването на пострадалата от коронавируса европейска икономика.

Сумата, която се равнява на 17% от европейската икономика, е най-голямата спрямо БВП, която светът ще задели, за да се справи с главоломно приближаващата световна рецесия с небивали размери.

Европейските лидери решиха, че ще трябва да се гледат очи в очи, ако искат да намерят единство за спасителния фонд и бюджета и затова ще прекъснат установената през последните месеци практика за виртуално общуване и ще се съберат на живо в Брюксел. Това ще е запомнящо се събитие, в което хора, които доскоро са се ръкували и потупвали приятелски по гърба, ще трябва да общуват достатъчно интимно, за да се спогодят, без физически да се докосват. Срещата на върха на ЕС е първата среща на високо ниво от началото на пандемията в света.

Тя е и първа от 2007 г., в която германският канцлер Ангела Меркел ще стои в креслото на ротационния председател на Съвета - формално без допълнителни права, но де факто като човек, на когото всички се надяват за постигането на успех. Меркел, която прекара цялата седмица в срещи и разговори с европейски лидери, изглежда готова за това. Като един от архитектите на фонда за европейско възстановяване, тя рядко е отказвала сама да вземе инициативата.

Какво има на масата на лидерите?

27-те лидери трябва да намерят компромис между два пакета предложения, съдържащи проекти за европейския фонд за икономическо възстановяване и за редовен бюджет на ЕС за 2021-2027 г.

Единият е изготвен от Европейската комисия през юни и предвижда спасителен фонд от 750 милиарда евро за 3 години и бюджет от 1,1 трилиона евро до 2027 г., а другият е на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който разговаря с европейските лидери, за да види какви са нагласите им за харчене. Двете предложения не се различават съществено, но дяволът е в детайлите и разминаванията са видими по най-спорните проблеми за размера и условията за достъп до парите.

Мишел също предлага икономическо възстановяване за 750 млрд.евро, но по-скромен бюджет от 1,074 трилиона за следващите 7 г. Новият план слиза под €1,094 трилиона, който не намери подкрепа у европейските лидери през февруари. Лидерите на ЕС трябва да постигнат единодушие по фонда и бюджета на ЕС, за да започнат преговорите с Европейския парламент, чието съгласие е необходимо за приемането на бюджета, и за започване на ратификация от 41 национални и регионални парламента, които трябва да одобрят предложените нови европейски данъци. Обикновено за ратификацията са необходими около 2 две години, но ЕС се надява процедурата да приключи до 6 месеца, за да влязат в сила новите правила за финансиране от 2021 г. Дотогава Еврокомисията предлага част от средствата за икономическо възстановяване, да се платят авансово.

Данъци, отстъпки и условия: Как изглежда компромисът за парите?

Шарл Мишел представи на 10 юли шест критични области, по които трябва да се намери съгласие: размер на бюджета на ЕС и на плана за възстановяване, съотношение между безвъзмездната помощ и заемите в спасителния фонд, критерии за разпределение на парите, условия за тяхното отпускане и запазване на отстъпките в националните вноски към бюджета на ЕС за Австрия, Нидерландия, Германия, Дания, Швеция.

Предложението предвижда запазване на размера на спасителния фонд от 750 млрд. евро и разпределението между грантове и заеми в съотношение 2:1. За сметка на това европейският бюджет изтънява с 25 милиарда евро и други 5 милиарда се заделят като резерв за пострадалите от Брекзит.

Най-ощетени финансово са програмите за наука и изследвания “Хоризонт Европа”, чийто бюджет до 2027 г. изтънява с 5 млрд. евро, политиките за добросъседство, развитие и международно сътрудничество, които ще се свият с 4,7 млрд.евро и бившият фонд “Юнкер”, наричан сега InvestEU, който ще бъде намален с €10 млрд. Сумите ще бъдат пренасочени към програмите за икономическо възстановяване. Разходите за реакции при здравни кризи и за попълване на запасите от облекло и лекарства се увеличават с 2,8 млрд.евро.

Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел предлага нови данъци, по-малък бюджет и задължителни цели за зелена икономика
Председателят на Европейският съвет Шарл Мишел предлага нови данъци, по-малък бюджет и задължителни цели за зелена икономика

Мишел предлага и законово закрепване на зелените цели на ЕС, който се самозадължи да направи икономиката си въглеродно-неутрална до 2050 г. 30% от фонда за регионално развитие и 40 на сто от земеделските програми трябва да бъдат насочени към зелени цели. Фондът за справедлив преход, който ще компенсира загубите от зелена модернизация, ще възлезе на общо 37,5 млрд.евро, 7,5 млрд., от които чрез програмите за икономическо възстановяване.

Втората политически декларирана цел - цифровизацията изглежда по-неясна, като Мишел предлага средствата да вървят през всички бюджетни и възстановителни програми, без да уточнява цифри.

За да се осигурят пари за обслужването на заемите, с които ЕС ще финансира 750-милиардния си фонд за възстановяване, Шарл Мишел предлага от 1 януари 2021 г. да се въведе нов европейски данък - върху пластмасовите отпадъци, а от началото на 2023 г., да се облага и вносът в ЕС на продукти, произведени със замърсяващи технологии и както и дейността големите интернет платформи.

Парите за възстановяване ще се разпределят на два етапа. През 2021-2022 г. 217 млрд евро ще се разделят между 27-те въз основа на данните за безработицата за 2015-2019 г., увеличението на БВП на глава от насалението и делът население на съответната държава. През 2023 г., последната година от действието на програмата за икономическо възстановяване, оставащите 93 млрд. евро ще се разпределят според спада на БВП през 2021/22 г., намаляването на БВП на глава от населението и делът на населението.

Председателят на Съвета предлага страните членки да разрешават отпускането на парите за възстановяване да става въз основа на годишни доклади на Европейската комисия, в които тя ще оценява плановете за реформи, подавани от държавите членки, с квалифицирано мнозинство.

Неравномерно финансиране

Европейският парламент, който има дума за приемането на европейския бюджет, но само консултативна роля за плана за възстановяване, смята че предложението за компромис е лошо, тъй като бюджетът е ощетен за сметка на спасителния фонд.

“Предложението на Шарл Мишел не е добро и Европейският съвет трябва да увеличи бюджета. Не приемаме извинението за намаляването му заради фонда за възстановяване”, заяви членът на бюджетната комисия на Европейския парламент Хосе Мануел Фернандеш (Португалия, ЕНП).

“Разбирам стратегията на Съвета, защото те трябва да постигнат политическо споразумение, но все пак искам да питам какво ще правим като приключи фондът за възстановяване. Остатъкът от бюджета е прекалено малък и ще се наложи да правим актуализация”, смята Маргарида Маркеш (Португалия, Социалисти и демократи), зам.-председател на бюджетната комисия.

“Не можем да слагаме таван на бъдещето”, категоричен е Фернандеш. Според него недостигът от средства ще доведе или до орязване на финансирането на европейски политики, или до увеличаването на вноските на страните членки към европейския бюджет, и двете декларирани от лидерите като неприемливи.

Какво ще струва компромисът?

Държавите членки се разделят основно на две: Дания, Австрия, Швеция и Нидерландия се самоопределят като “пестеливата четворка”. Те са за по-малки фонд за възстановяване и бюджет, спасяване само чрез заеми и без безвъзмездни помощи, единодушно вземане на решение за отпускане на парите и категоричното им обвързване със спазването на върховенството на закона. Останалите 23 държави имат различно нюансирани позиции, но в основни линии подкрепят предложенията. България например смята, че фондът за възстановяване е “справедлив и достатъчен”. При сегашните параметри София разчита да получи до 12 милиарда евро допълнително от Европа към парите, с които ще разполага от европейския бюджет.

Ангела Меркел, която през последните дни се срещна лично или разговаря с повечето европейски лидери, призна на 8 юли пред Европейския парламент, че предложението за бюджет и фонд за възстановяване едва ли ще може да бъде прието в цялост без отстъпки от двете страни. Тя даде да се разбере, че една от тях вероятно ще бъде обвързването на върховенството на правото с достъпа до европейско финансиране.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG