Връзки за достъпност

Извънредни новини

10 заблуди за европейските пари, които изкривяват картината в България


Премиерът Бойко Борисов на срещата на върха на ЕС за европейските разходи до 2027 г.

92 часа бяха нужни на европейските лидери, за да се договорят за общите разходи до 2027 г. и за бюджета за възстановяване на европейската икономика от коронавируса през следващите 4 г.

В резултат бюджетът на ЕС за 2021-2027 г ще е 1,074 трилиона евро. Към него се добавя и Фонд за възстановяване от кризата, предизивкана от коронавируса от 750 млрд. евро. 390 милиарда от тях ще се дадат като безвъзмездни средства на членовете на Съюза.

Така през следващото десетилетие ЕС ще разполага с най-голямата сума в историята си за развитие, природа и благосъстояние на гражданите си.

Българското правителство съобщи, че парите за България в този пакет са 28,934 милиарда евро. Тъй като Европейската комисия не публикува информация за националното разпределение, съобщенията на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев са засега единственият официален източник за договорения в Брюксел български дял от европейското финансиране до 2027 г.

Безпрецедентната сума веднага започна да ражда митове, очаквания и въпроси:

Защо парите за България са толкова много?

Защото освен обичайните средства от европейския бюджет, включват и пари по Фонда за възстановяване, какъвто досега ЕС не е имал. Удвояването на европейските разходи води и до увеличаване на българския портфейл. Всички останали държави също получават повече.

През настоящия бюджетен период 2014-2020 г., България разполагаше с 14,15 милиарда евро от бюджета на ЕС, които в новия трябва да достигнат 16,7 млрд.евро. Към тях се добавят и 12,3 милиарда от Фонда за възстановяване, които ще могат да се ползват до 2024 г.

Увеличаването на бюджетните средства за България произтича от логиката на Европейската комисия, заложена още през 2018 г. при съставянето на проектобюджета.Тогава Комисията заяви, че ще акцентира върху подкрепата за най-слабите страни, за да подпомогне ускоряването на тяхното развитие. Тази логика беше запазена в окончателното споразумение. Подобен принцип залегна и във Фонда за възстановяване, където 70% от сумата зависи от нивата за безработицата за 2015-2019 г., растежа на БВП на глава от насалението и дела на населението на съответната държава. Последната третина от парите от фонда ще се разпределят според ефекта на коронакризата върху националните икономики.

Реалната сума, която всички ще получат, ще е по-малка от обявената, тъй като изчисленията се правят по цени от 2018 г., които не отчитат инфлацията.

Защо парите за България са толкова малко?

Появиха се сравнения с парите за други държави, които очакват да получат повече. Размерът на европейското финансиране се изчислява по специфични формули за различните програми. Индивидуалните характеристики на отделните държави са определящи за окончателния размер на средствата, които получават. Например земеделските субсидии се определят по размера на обработвамата земя, което дава предимство на по-големите по площ държави, а също и според исторически параметри, които оставят новите страни в догонваща позиция спрямо по-старите членки.

Размерът на полагаемите се средства по фондовете за сближаване се изчислява според броя на населението и територията, като по-гъсто населените държави са в по-благоприятна позиция. Тези данни се наслагват върху БВП на глава от населението, като от съществено значение е дали той е под или над средния за ЕС. Така към по-бедните държави отиват повече пари, които те да инвестират в догонване.

България разчита да получи за 2021-2027 г. 8,97 млрд. евро (+597 млн.) по кохезионните и 7 млрд.евро (+305 млн.) от земеделските фондове, които имат съответно общи бюджети от 378 млрд. и 356 млрд.евро.

Кога ще дойдат парите?

В най-добрия случай през пролетта на 2021 г., но по-вероятно не преди средата на годината. След постигнатото споразумение между страните членки предстои Европейският парламент да се произнесе по проекта за бюджет на ЕС за 2021-2027 г., като евродепутатите могат да го блокират и да забавят приключването на процедурата. Парламентът вече обяви, че намаляването на бюджета е неприемливо, както и че орязването на парите за наука и изследвания, миграция, здравеопазване, външна политика и помощи за развитие, климат, както и за инвестиционния фонд InvestEu, известен доскоро като фонд “Юнкер”, няма да бъде преглътнато.

Дори Европейският парламент да даде бързо съгласие за приемането на бюджета - извънредно заседание е насрочено за четвъртък, ще е необходимо още технологично време за приемането на правилата, по които ще работят отделните фондове и програми. Повечето вече са в напреднал етап от преговори между евроинституциите. Но тези за земеделските средства (1/3 от бюджета) даже не са започнали. Още време ще е нужно и за приемането на подзаконови актове от Еврокомисията, които да позволят програмите да заработят.

Що се отнася до Фонда за възстановяване, неговото одобрение ще изисква освен съгласие от Европарламента, и ратификация от всички парламенти на страните членки, които са 41 заедно с тези във федералните държави. Подобна процедура обикновено отнема 2 години. Надеждите са, че заради спешната необходимост, тази ще приключи за една. Дотогава Европейската комисия е осигурила резерви от настоящия бюджет като “мостово финансиране”.

Грантове ли са парите от бюджета на ЕС?

Да, парите, които се разпределят през европейския бюджет, са грантове за страните членки, но те изискват и допълнително финансиране от националния бюджет, за да се получи достъп до тях. По отделните програми то е различно, като варира между 10 и 60 процента от общата стойност на проекта.

За България средната сума за национално дофинансиране е 15-20 на сто. Заедно с вноската към европейския бюджет (около 700 млн. евро годишно) и националното съфинансиране по европроекти, България получава средно три пъти повече средства от ЕС, отколкото дава.

Отделно от бюджета, България ще трябва да направи допълнителна вноска за гаранциите за заемите, които ще бъдат взети за Фонда за възстановяване и по програмата срещу безработицата SURE, около 3,3 млрд. евро, за да получи достъп до кредитите, които те ще предоставят.

Как се получават бюджетни “подаръци”?

Има и такива. Те се разпределят традиционно при договарянето на дългосрочните бюджети, като средство, което улеснява постигането на компромис. “Подаръците”, наричани така, защото не е ясно на какви принципи се договарят, обикновено са поискани предварително и се решават по време на преговорите. Най-често на четири очи между съответния национален лидер и председателя на Европейския съвет.

Така “спестовните държави” - Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания, този път не само успяха да запазят финансовите отстъпки, които имат към европейския бюджет (Еврокомисията беше предложила да отпаднат), но най-гласовитите дори ги удвоиха. Заедно с Германия те ще платят 7,5 милиарда евро по-малко от полагаемата им се лепта към общия бюджет до 2027 г.

Както обяви правителството, България е поискала да получи допълнителнително финансиране за най-бедните региони, като в резултат ѝ бяха дадени още 200 млн. евро от бюджета на ЕС до 2027 г. Те се прибавят към средствата за кохезионни политики. През 2013 г., към действащата в момента финансова рамка, България си издейства 185 млн. евро допълнително финансиране за извеждането от експлоатация на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй”.

Премиерът Борисов с австрийския канцлер Себастиан Курц по време на срещата. България изненадващо подкрепи “пестеливата четворка” за обвързването на еврофинансирането с върховенството на закона, срещу която бяха част от “новите” еврочленки

Грантове и/или кредити

Един от най-спорните въпроси по време на преговорите в Брюксел беше колко да са парите за възстановяване и каква част от тях да не трябва да се връщат.

В последна сметка общият размер на пакета беше запазен на 750 млрд. евро, но грантовете намаляха със 110 млрд. до 390 млрд., а кредитите се увеличиха до 350 млрд. спрямо първоначалното предложение. Това промени и пропорциите за всяка държава, включително за България. Принципът на разпределение на кредитите е чрез налагане на бариера до 6,8% от националния БВП. Грантовете се разпределят според статистически данни за икономически и социални показатели.

Експертите смятат, че страните, особено по-бедните и по-задлъжнелите, ще проявят по-малък интерес към кредитите, тъй като тези пари трябва да се връщат на Европейската комисия. Ето защо, ако възстановяването е бързо, целият бюджет от €350 млрд. може да не бъде изхарчен.

Въпреки това всяка страна сама ще трябва да си направи сметката дали грантовете ще са ѝ достатъчни и дали би могла сама да купи дълг на световните пазари при по-добри условия от Европейската комисия. За сравнение Комисията има най-високия кредитен рейтинт ААА, а българският е ВВВ.

За България в най-големия финансов инструмент на фонда - Механизъм за възстановяване и устойчивост, са предвидени 7,7 млрд. евро безвъзмездни срества, а заемите са фиксирани до 4,5 млрд. евро.

А как ЕС ще връща парите?

Въпросът с цената на безвъзмездните средства остана нерешен. Заемът, който Европейската комисия ще вземе и раздаде като грантове и заеми за икономическо възстановяване, трябва да се връща на международните кредитори.

Идеята беше обслужването на заема да стане чрез постъпленията от нови европейски данъци, които да се използват като собствени приходи на бюджета. В последна сметка беше решено от 1 януари 2021 г. да бъдат облагани само нерециклираните пластмасови отпадъци, като Европейската комисия на по-късен етап да предложи как да събира налог от големите дигитални компании, опериращи в Европа и как да се реформира системата за търговия с въглеродни квоти, така че повече пари от нея да отиват в общия, а не в националните бюджети. След края на срещата германският канцлер Ангела Меркел каза, че въпросът със собствените приходи не е решен и по него остава много работа.

След изтичането на матуритета (гратисния период) на заема, който ще е 30 г., ще започне изплащането му. Изчисленията са, че данъкът върху пластмасите ще е достатъчен за обслужване на лихвите, но за връщането ЕС ще трябва да намери повече средства.

Върховенство на правото?

Извън политическата декларация, че такова трябва да има, правовата държава не е изрично условие за достъпа до европейски средства.

Европейската комисия тепърва ще подготвя създаването на такъв механизъм. Полша и Унгария, които вече имат наказателни процедури за нарушения на върховенството на правото, наложиха корекции в първоначалното предложение, което предвиждаше задействането на механизма заедно с бюджета.

Окончателният текст е достатъчно общ, за да дава възможности за двусмислени тълкувания, например дали този механизъм ще бъде приет от страните членки с квалифицирано мнозинство или спирането на еврофондовете ще става с такова мнозинство.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен оцени окончателния текст като победа за привържениците на обвързването на законността с фондовете. Тържествуващи напуснаха Брюксел обаче и премиерите на Полша и Унгария Матеуш Моровецки и Виктор Орбан, които заявиха, че успешно са блокирали обвързването на европейското финансиране с придържането към върховенството на правото.

Ще трябва ли да се правят реформи?

Този път ЕС поставя повече условия пред използването на европейските средства, особено от Фонда за възстановяване. Всяка държава ще изготвя ежегодно планове за реформи, в които ще представя проекти за изпълнение на препоръките на Европейската комисия по политиката за координация на икономическото управление. Досега изпълнението на тези доклади беше въпрос на политическа воля, а в последния към България са отправени 34 препоръки.

Комисията ще прави оценка на националните планове, които ще се нуждаят от одобрение от останалите страни членки преди годишната порция грантове и заеми да влязат в сметките на финансовите министерства. Благодарение на усилията на няколко северни държави, всяка европейска членка получи право да атакува плановете на останалите, ако смята, че предложените реформи са неефикасни. Арбитър ще бъдат лидерите на ЕС, а докато те преценят дали критиките са основателни, парите ще бъдат задържани.

По отношение на бюджета беше договорено, че 30% от всички европейски средства трябва да се вложат в проекти, които допринасят за намаляването на енергийния отпечатък на европейската икономика. Финансови приоритети са и цифровизацията и засилването на устойчивостта на държавите срещу кризи от различно естество, включително здравни. Това ще изисква повече усилия за подготовка на адекватни проекти за финансиране и ще намали парите за традиционни досега инициативи.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, които предложиха фонда за възстановяване, работиха в тандем за постигането на сделката за разпределението на европейските средства

Кой спечели парите за България?

Като формален участник в срещата на върха, премиерът Бойко Борисов е отговорен за резултата от нея. Както и останалите лидери Борисов има право на един глас, както и възможност да налага вето, ако прецени, че споразумението не отговаря на националния интерес. Борисов замина за Брюксел, след като правителството прие национална позиция за преговорите, с която му даде мандат.

Тъй като за българската позиция не се знаеше предварително почти нищо, освен че България настоява за запазването на кохезионните и земеделските бюджети непокътнати, което беше постигнато, е сложно да се оцени индивидуалния принос на премиера. За кохезионните пари се бореха още поне 12 държави, които са получатели на такива средства, а за земеделските - почти всички, начело с Франция, която е най-големият получател на агросубсидии в ЕС. По-бедните държави запретнаха ръкави да получат намаления от новия данък върху пластмасите, от което ще се възползва и България. Начинът, по който работят евроинституциите, не залага на индивидуалната игра. Дори най-големите се нуждаят от коалиции. Франция и Германия трябваше да работят заедно, за да оцелее идеята им за възстановителен фонд, а “спестовниците” - за да си запазят намаленията.

Това, което може да се види след публикуваните във вторник подробности по финансовата сделка, е, че парите за България по Фонда за възстановяване, които според първоначалното предложение на Европейската комисия трябваше да бъдат между 9,7 и 15 млрд. евро, са по-малко от възможния таван. Причината за това не е ясна, но може да е свързана с намаляването на няколко от по-малките програми във фонда, включително Фонда за справедлив преход за климатични компенсации, където България беше сред най-големите получатели.

Преди началото на срещата в Брюксел българското правителство беше обявило, че разчита да получи от фонда 12,3 млрд. евро, от които 9,2 млрд. като безвъзмездни средства и 3,1 млрд. заеми. Намаляването на безвъзмездните средства беше поставено като условие от пет държави, начело с Нидерландия, които смятаха, че Фондът за възстановяване е твърде шедър и създава предпоставки за разхищение на средства. За да има сделка изобщо, останалите трябваше да отстъпят. Както каза френският президент Еманюел Макрон на петия ден от преговорите: "Споразумението не е перфектно, но и светът не е перфектен".

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG