Връзки за достъпност

Извънредни новини

Смъртоносно напомняне за непостигнат мир


Арменка показва щетите от сблъсък между военни на Армения и Азербайджан на 15 юли

Границата между Армения и Азербайджан стана арена на сблъсъци с десетки жертви през последните десет дни. Всичко започна на 12 юли с инцидент в гранична зона на север, за който двете страни се обвиняват взаимно. В следващите дни последваха нови бойни действия. След кратко затишие на 22 юли беше съобщено за нови провокации с жертви и ранени.

Това е най-тежкият епизод в отношенията между двете държави през последните четири години, но не и изобщо. Конфликтът между Армения и Азербайджан датира от 1988 г., когато етнически арменци от района Нагорни Карабах – част от Азербайджан – поискаха той да се обедини с Армения.

Военните действия взеха около 30 хиляди жертви докато не беше договорено примирие през 1994 г. Тогава стотици хиляди хора се преместиха от Азербайджан в Армения и обратно от страх от репресии. Примирието остави Нагорни Карабах в границите на Азербайджан, но с автономен статут. Спорът обаче не е окончателно разрешен и до днес.

Защо сега

Подобно на редица други случаи на престрелки между въоръжените сили на Армения и Азербайджан по границите им през последните години, двете държави се обвиняват взаимно в провокации.

Има твърдения, че първият инцидент на границата на 12 юли е резултат от появата на азербайджанска военна техника. Независимо потвърждение на обстоятелствата около избухването на първите сражения обаче няма.

„Странно е, защото не бяха провокирани от нищо“, коментира Аркадий Дубнов, политически анализатор в московския център на неправителствената организация „Карнеги“. Според него за внезапния изблик на насилие по границата не може да има друго обяснение освен, че това е опит конфронтацията да се представи като „победа“ за една от двете страни на фона на продължилите над 25 години и засега неуспешни опити за решаване на конфликта между Баку и Ереван.

„Всички обстоятелства около конфликта предполагат, че основен фактор за началото им е човешкият, не политическият, стратегическият или геополитическият“, допълва Дубнов.

За взаимно сочене с пръст между страните в конфликта и за неясноти говори и Томас де Ваал, старши анализатор в европейското бюро на „Карнеги“. Според него обаче нарушаването на примирието между Армения и Азербайджан е изцяло политическо решение. „Няма нищо случайно тук. Нарушенията на примирието са политическо решение“, пише той в Туитър.

Той отбелязва, че преговорите между страните са в безизходица, въпреки оптимистичното заключение на международните посредници в началото на миналата година, че лидерите на Армения и Азербайджан трябва да подготвят народите за мир.

„Не е ясно кой започна (сегашната ескалация), въпреки че Азербайджан има по-голям интерес да го направи, защото обича да напомня на света, че ситуацията не е нормална и защото е ядосан от липсата на напредък от 2018 г. насам, както президентът Илхам Алиев каза открито на 7 юли“, допълва Де Ваал. Алиев дори заплаши да се оттегли от преговорите с Армения, ако те продължават да не водят до резултат.

Има ли нещо различно в настоящата ескалация

Броят на жертвите на настоящата ескалация е най-висок от 2016 г. Сред жертвите има цивилни и високопоставен азербайджански генерал, убит на третия ден от сблъсъците.

За разлика от повечето престрелки по границата между Азербайджан и Армения през последните десетилетия, при сегашните боеве има съобщения за използване на танкове, дронове, артилерия и минохвъргачки.

За разлика от повечето престрелки по границата досега, при сегашните боеве има съобщения за използване на танкове, дронове, артилерия и минохвъргачки.

Освен това битките започнаха далеч от спорния район Нагорни Карабах. Той се намира в граничен район на юг, близо до границата на държавите с Иран, а първите престрелки в средата на юли са на север, по-близо до границите с Грузия.

Сравненията между боевете сега и т.нар. Четиридневна война през 2016 г. са неуместни и заради по-малкия мащаб на бойните действия, смята Олесия Вартанян, старши анализатор в Международната кризисна група и бивш кореспондент на Радио Свободна Европа. Ескалацията през 2016 г. беше най-сериозната от примирието през 1994 г. и взе над 200 жертви. Тогава бойните действия се водеха на голям периметър в Нагорни Карабах.

Вътрешната политика в уравнението

Насилието по границите доведе до изблици на национализъм и в двете страни.

„Ако политически фракции в двете страни искат да покажат, че са патриотично настроени и защитават интересите на родината, това може да влоши ситуацията“, коментира Аркадий Дубнов. „Това е много опасно.“

Смъртта на азербайджански войници доведе до хиляден протест по улиците на Баку на 14 юли, въпреки противоепидемичните мерки заради пандемията от COVID-19. Стигна се до сблъсъци между полицията и протестиращите, десетки арести и нахлуване на протестиращи в парламента. Демонстрантите скандираха „Мобилизация!“ и „Азербайджан не се дели“, като препратката е към Нагорни Карабах.

В Ереван премиерът Никол Пашинян заяви, че действията на Азербайджан „няма да останат без отговор“.

Инцидентите в района на Нагорни Карабах намаляха откакто Пашинян стана премиер преди две години. Той беше избран за премиер след т. нар. Кадифена революция, когато хиляди хора протестираха срещу дългогодишните управляващи заради проблемите с корупцията.

Промяната в Ереван доведе до по-активни дипломатически и политически контакти с Азербайджан. Но напрежението нараства отново през последната година. На фона на обществен и политически натиск, Никол Пашинян разруши постигнатото с реч в столицата на Нагорни Карабах преди година, в която заяви, че регионът е част от Армения.

„Всеки път, когато една от страните започне, другата отговаря и никоя не се отказва“, коментира Де Ваал. „Конфликтът е чувствителен въпрос и за двете нации. Освен това той е полезен за двете правителства, защото разсейва хората от икономическите проблеми.“

Международните реакции

Ескалацията на границата между Азербайджан и Армения предизвика призиви за въздържане от военни действия от САЩ и Русия, които заедно с Франция са посредници за решаване на конфликта между двете държави в Минската група към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През последните години групата не е активна в усилията си да осигури повече двустранни контакти между Ереван и Баку.

Русия поддържа близки икономически и военни връзки с Армения, въпреки че след избора на Пашинян се забеляза охлаждане на отношенията. Москва има влияние и в Азербайджан. Беше съобщено, че руският външен министър Сергей Лавров е говорил със своите колеги в двете кавказки държави на 13 юли и ги е призовал да се въздържат от ескалация. На 14 юли руският президент Владимир Путин заяви, че Москва е готова да посредничи за проговори при нужда.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви на 15 юли, че САЩ са притеснени от насилието на границата между Армения и Азербайджан. Той призова за деескалация.

Освен Русия и САЩ, с призиви за деескалация реагираха Европейският съюз и Турция.

Турция е стратегически партньор на Азербайджан. Турският президент Реджеп Ердоган изрази недоволство от липсата на напредък при преговорите за Нагорни Карабах в речта си пред ООН през 2019 г.

ЕС призова и двете страни да спрат въоръжения конфликт и да предприемат мерки, за да избегнат нови изблици на насилие занапред.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG