Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кога Борисов ще подаде оставка и какво следва по пътя за Велико Народно събрание


Премиерът Бойко Борисов обяви в петък, че ще подаде оставка в деня, в който две трети от настоящите депутати вземат решение за свикване на избори за Велико Народно събрание (ВНС). Означава ли това, че управляващите наистина са склонни да удовлетворят искането на продължаващите вече над един месец протести да се оттеглят от властта?

Отговорът е скрит в конституционната процедура, рамкираща действията на властите, които предстоят, ако следваме сценария, описан от Борисов – предложение за свикване на ВНС, одобряване на предложението, оставка и избори.

Правото да предприемат такава инициатива имат най-малко половината народни представители и президентът. Румен Радев вече обяви, че отхвърля идеята на Борисов - очевидно в случая ще се използва първият вариант. Ако поне 120 депутати подкрепят идеята на Борисов, предложението за свикване на ВНС трябва да започне да бъде обсъждано в парламента след не по-малко от два, но не повече от пет месеца.

Следва гласуване, при което е необходима подкрепата на най-малко две трети от народните представители, за да бъде взето решение за провеждане на избори за Велико Народно събрание. Ако това стане факт, президентът насрочва вота в тримесечен срок от решението на депутатите.

Това означава, че ако искането за свикване на ВНС бъде внесено до края на август и веднага бъде подкрепено от поне половината от настоящия състав на парламента, реалистично е гласуването за провеждане на избори да се случи през ноември или декември. Ако тогава две трети от депутатите гласуват "за", тримесечният срок за насрочване на избори за ВНС от президента ще бъде приблизително до март. Точно, когато би трябвало да се проведе редовният вот за обикновен парламент.

Развитието на тази процедура обаче може да бъде забавено от намерението на Бойко Борисов евентуалните избори за ВНС да бъдат проведени по смесена система:

"Великото Народно събрание е уникална възможност – не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство. Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно", каза премиерът в петък.

Това би означавало настоящият парламент да се захване и с промяна на Изборния кодекс, защото в момента той предвижда единствено пропорционален вот за ВНС. Прокарването на смесено гласуване за членове на Велико Народно събрание ще трябва да се случи успоредно с обсъждането на свикването му, за което Конституцията предвижда срок между два и пет месеца.

Какво се случва с правителството?

Според бившия конституционен съдия и бивш зам.-председател на Върховния касационен съд Румен Ненков, ако предложението за свикване на ВНС бъде подкрепено и Борисов изпълни обещанието си да подаде оставка, "започва въртележката, която ни е позната от други случаи в новата ни история".

По думите му президентът ще трябва отново да връчва мандат за съставяне на правителство на парламентарно представените партии - първо последователно на двете най-големи според изборите през 2017 г. – ГЕРБ и БСП, а третият път по избор на някоя от следващите. Тоест, партията на Борисов веднага би могла да състави ново коалиционно правителство, ако си осигури необходимото мнозинство.

"Ако всички се откажат да правят правителство, идва служебно правителство и тука вече се поставя въпросът дали тези нови избори не трябва да съвпаднат с изборите за ВНС", отбеляза Ненков пред Свободна Европа.

Според него, ако се стигне до тази хипотеза, вотът за Велико Народно събрание ще бъде определящ и след него то ще може, освен да прави промени в основния закон, да взима и т.нар. неотложни решения, включително да назначи правителство и да приеме държавен бюджет.

Бившият конституционен съдия и настоящ член на Комисията за защита на конкуренцията проф. Пламен Киров е на по-различно мнение. По думите му пред "Медиапул", ако се стигне до насрочване на избори за ВНС и оттегляне на Борисов, той ще продължи да изпълнява задълженията си, макар и в оставка.

"Единствената цел, която прозира в конструкцията, представена от премиера, е това правителство да се съхрани максимално дълго. И в случая целта оправдава средствата", коментира проф. Киров.

Според неговата теза, ако в евентуалното Велико Народно събрание не успее да се формира мнозинство, достатъчно за назначаване на нов кабинет, правителството на Борисов в оставка ще остане на власт, при това неясно до кога. Причината е, че ВНС няма срок на действие, а се саморазпуска, след като изпълни задачите, заради които е свикано. По думите на Ненков пък Великото Народно събрание може да избере ново правителство, но може и да не успее да приеме промените в Конституцията, лансирани от премиера.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

Най-ново видео

"Всеки ден за нас е подарък"
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG