Връзки за достъпност

Извънредни новини

Маргьорит Юрсенар – да влезем в смъртта с отворени очи


Маргьорит Юрсенар

Маргьорит Юрсенар, писател и преводач (1903 – 1987)

Произход: Белгия/Франция, богато буржоазно-аристократично семейство

Образование: Домашно

Интереси: Литература, философия, история, жени

Най-известни творби: "Мемоарите на Адриан”

Признание: Първата жена, член на Френската академия, носител на наградите "Фемина” и "Еразъм”

През 1981, за първи път в 350-годишната си история, Френската академия приема жена. А в консервативната институция се случва невероятното – втора тоалетна. На табелката обаче не пише „Мадам”, а само – „Маргьорит Юрсенар”.

Освен с анекдоти, нейният прием в Академията не минава без реална съпротива. Тя живее в САЩ и противниците й възразяват, че е американски гражданин, а академик може да стане само французин. Въпреки това президентът Валери Жискар д`Естен по изключение ѝ разрешава двойно гражданство. Да, на закона не му пука за творческите стойности, но бюрокрацията понякога е по-умна от закона.

Когато я приемат в Академията, Маргьорит Юрсенар е на 77. Предпочетена е пред писателки като Колет и Симон дьо Бовоар, а критиците пишат: „Творбите ѝ са белязани от премерени афористични изречения, от тихи, рефлективни герои, сдържан лиризъм, задълбочено проучване, високо интелектуални алюзии за исторически и културни събития и опити да се адаптира класическата литература към съвременните проблеми.”

Рожденото име на Юрсенар е Маргьорит Антоанет Жан Мари Гислейн Клийнуърк де Крийонкур. Юрсенар е анаграма на фамилията ѝ. С нея се подписва от 1921. Тогава е на 18 и публикува първата си диалогична поема „Градината на химерите”.

Писателската е родена в Брюксел. Белгийската ѝ майка умира, а малката пътува с френския си баща по света. Той я образова, тя взима зрелостните си изпити, без да е ходила и ден на училище, а, освен родния френски, знае още латински, английски, гръцки и италиански.

През 1929 г., с краха на Уолстрийт, Маргьорит почти губи майчиното наследство, а баща ѝ се разорява и умира. Звучи ужасно, но тя все пак получава доста пари и прекарва следващите 10 години в „луксозна свобода” - пътува, пише и се отдава на сексуални удоволствия. Към наследството се добавя и печалбата от нейния първи роман - „Алексис”, скандален разказ на мъж, напуснал дома заради новата си хомосексуална самоличност. Да, самата писателка е бисексуална и биографите казват, че докато през 30-те живее в луксозна свобода, прелъстява много жени и има поне две нещастни афери с мъже.

Освен любовните истории обаче, тогава Марго издава книгата „Огньове” и среща Грейс Фрик, американка, преподавател по литература и преводач. Двете са много повече от любовници – имат дълго съжителство и творческо сътрудничество. Грейс превежда книгите на Юрсенар и е основен двигател за нейната популярност в САЩ.

Те купуват имение в Мейн, което ги приютява завинаги. Някои наричат това обидна форма на хомосексуален брак, при който Грейс се грижи за досадното всекидневие, а Марго запазва възвишената част – литературата, историята, митологията. Но и двете са доволни, иначе този „брак” едва ли щеше да продължи 40 години.

През 1951 г. спокойствието и любовта водят до най-знаменития роман на Юрсенар – „Мемоарите на Адриан”. „Паметта на повечето мъже е изоставено гробище, където лежат, невъзпяти и непочетени, умрелите, за които те са престанали да се грижат” – пише император Адриан на сина си, Марк Аврелий. Или пише Маргьорит Юрсенар в романа си. Или самата Вселена пише чрез нея на нас.

В тази книга се вижда наистина цялата Маргьорит – с типичния лиричен стил, дълбоки исторически проучвания, вярност към детайла, сдържан еротизъм, изтънчени словесни и философски изблици. В същото време има и политическа нишка със съвременен за авторката адрес, а, освен другото, това е роман за писането, за отпечатъка на словото върху живота.

През 1969 г. излиза другата ключова творба – „Бездната”. В нея има повече подмолност, алхимия и Средновековие, повече бунт и горчивина. „Малко двуноги от Адам насам са достойни за името „човек” – пише Марго, иначе сдържана в мизантропските изблици.

Но винаги, щом се спомене името Юрсенар, аз се сещам най-вече за нейния неистов човешки призив: „Да се опитаме да влезем в смъртта с отворени очи”.

Facebook форум

Най-ново видео

"Всеки ден за нас е подарък"
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:54 0:00
XS
SM
MD
LG