Връзки за достъпност

Извънредни новини

Концлагерите на XXI век. Един милион души в Северен Китай са в центрове за "превъзпитание"


Работници преминават покрай едно от съоръженията, известни като центрове за обучение и получаване на квалификации в населяваната от уйгури китайска провинция Синцзян.

Наричат ги центрове за задържане. Някои ги сравняват с концлагери. Властите в Китай казват, че това са центрове за превъзпитание. Често използват и аргумента, че това са места за "борба с екстремизма". Тези комплекси са стотици, а в тях са затворени над 1 милион души.

Тяхното съществуване беше известно и досега, но тази седмица светът научи, че техният брой продължава да расте и мрежата от центрове за задържане в китайската провинция Синцзян в последните години е станала още по-голяма. Това се твърди в проучване на Австралийския институт за стратегическа политика (ASPI).

От организацията заявяват, че броят на комплексите, в които вероятно са държани насила над 1 милион души, вероятно е с 40 % по-голям, отколкото се е смятало досега. В тези центрове са затворени предимно уйгури и представители на други мюсюлмански малцинства в Китай. Проучването на ASPI казва още, че мрежата от центрове се увеличава, въпреки твърденията на китайската власти, че много уйгури са били освободени.

Уйгурите са най-голямото малцинство с тюркски корени в провинция Синцзян, след което се нарежда това на казаците.

Уйгурите и други мюсюлмански малцинствени групи в северната китайска провинция са задържани и затваряни.

Уйгурите и други мюсюлмански малцинствени групи в северната китайска провинция са задържани и затваряни в подобни на концентрационни лагери от 2017 г. насам. Според множество информации там хората са подлагани на мъчения, изнасилвания и други видове малтретиране.

В проучването си ASPI се позовава на сателитни снимки, разкази на очевидци, медийни публикации и официални документи за строеж. Благодарение на данните са били идентифицирани повече от 380 “потенциални лагери за задържане”.

“Най-малко 61 съоръжения са били изцяло построени или разширени между януари 2019 и юли 2020 г.”, казват от организацията и добавят, че други 14 обекта са били в строеж през 2020 г.

От там са разделили обектите на 4 различни степени в зависимост от строгостта на режима, на който са подложени хората в тях.

Тези от 1 и 2 степен не са толкова добре охранявани, а фокусът в тях е основно върху "политическо превъзпитание". Центровете от другите две нива приличат много повече на затвори, а именно те са били разширявани в последните години.

През октомври 2019 г. САЩ санкционираха 28 китайски организации заради участието им в потискането на уйгурите. През юли от Вашингтон иззеха китайски стоки, за които имаше съмнения, че са произведени от мюсюлмани, държани в трудовите лагери в провинция Синцзян.

Китай защитава политиките си в провинцията и казва, че в лагерите се извършват тренировъчни програми, схеми за заетост, а хората получават по-добро образование и по-добри условия на живот. Според Пекин центровете са и мярка срещу екстремизма.

Защо съседните страни мълчат?

Правителствата на съседните страни в Централна Азия се правят на безразлични към безмилостната кампания на правителството в Пекин.

Затварянето на очите от страна на Казахстан и Киргизстан обаче скоро може да не е толкова лесно.

Още през 1992 г., след разпадането на СССР и създаването на петте страни в региона (заедно с Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан), различни организации на уйгурите започнаха кампания за независима държава на територията на Синцзян.

Те получаваха сериозна подкрепа от централноазиатските правителства. Помощта от Казахстан и Киргизстан беше най-видима. Представители на уйгурите дори получаваха възможност за публични изяви в столиците на двете страни, Алмати и Бишкек. По това време в Казахстан живеят около 250 хиляди уйгури, а в Киргизстан техният брой е над 50 хиляди.

След 1996 г. започнаха сблъсъци между групировки на казахстанските уйгури и армията на Китай.

След 1996 г. започнаха сблъсъци между групировки на казахстанските уйгури и армията на Китай. Представители на уйгурскто малцинство често провеждаха протести в Алмати и Бишкек заради жертвите, които техните сънародници дават от другата страна на границата.

Официалната позиция на Казахстан и Киргизстан е, че се противопоставят на насилието. На практика обаче само наблюдават случващото се. Председателят на съвета по отбрана на Казахстан Бексултан Сарсеков обявява, че няма как да предприемат нещо заради договорка с Китай, която забранява помощта за сепаратистки групи. Става дума за официалното договаряне на границите между Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Русия и Китай, подписано през април 1996 г. в Шанхай. След подписването на този договор, Китай започва масови арести в провинция Синцзян.

Въпреки, че протестите в Алмати и Бишкек продължават, правителствата на централноазиатските държави стават все по-пасивни по въпроса и не предприемат никакви действия. Зачестяват случаите на предаване обратно на Китай на бегълци, които са успели да преминат границата.

След криза през 2008 г., икономиките на централноазиатските държави станаха силно зависими от китайските инвестиции. Затова тези държави не могат да си позволят критики към Пекин.

А лагерите?

Зачестилите информации за случващото се в Синцзян през последните години не промениха нищо. Властите в Казахстан и Киргистан продължават да си затварят очите пред проблема.

Когато обаче се появи информация за лагерите и за масовото малтретиране на мюсюлманските малцинства в китайската провинция, сред които са и 1.5 милиона казахи и 200 хиляди киргизи, все повече граждани в двете държави започнаха да питат защо правителствата им мълчат.

Един от бежанците от Синцзян, Серикжан Билаш, основа група, целяща да разкрие зверствата над уйгурите. Вместо помощ обаче той бе притиснат от казахстанските власти, които го арестуваха по обвинение в насаждане на омраза срещу Китай.

Впоследствие той беше освободен срещу забраната за 7 години да участва в политически дейности.

В медиите в Казахстан и Киргизстан обаче постоянно се появяват разкази на хора, които са преминали през лагерите в Синцзян. По-твърда позиция засега няма, но поне връщанета на бежанци засега е спряло.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG