Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Няма защо да има предсрочни избори". Десислава Атанасова в интервю за Свободна Европа


Десислава Атанасова (ГЕРБ) в студиото на Свободна Европа в София

Председателката на временната комисия за промените в конституцията Десислава Атанасова (ГЕРБ) каза, че целта им е да проведат дебат, а не да приемат промени във вече внесения проект. В интервю за Свободна Европа тя потвърди, че обявеният преди два месеца срок за гласуване на проекта - 2 ноември, най-вероятно няма да бъде спазен. Атанасова коментира още, че вече е късно за предсрочни избори, защото редовните идват в края на март.

Депутатката от ГЕРБ каза, че не е участвала в екипа, който е писал проекта за нова конституция и че бившият правосъден министър Данаил Кирилов е основен автор на текста.

Атанасова, която е бивш здравен министър (2012-2013), предложи всички млади лекари, на които им предстои да кандидатстват за специалност, да бъдат записвани без изпит. Целта е да имат време да се включат в работата на болниците с пациенти от COVID-19.

Ето пълният текст на интервюто:

- Госпожо Атанасова, когато обмислях въпросите за този разговор, отворих вашия Фейсбук профил. Там на централно място стои една картинка – РЕСТАРТ. Защо се налага рестарт на държавата? Как ви хрумна в ГЕРБ, можете ли да обясните?

- Безспорно в първите дни от протестите едни от първите искания бяха рестарт на държавата, промяна в политическия модел, нова конституция, Велико Народно събрание. Знаете, че ние от ГЕРБ можем да бъдем обвинявани във всичко, но умеем да чуваме хората и да слушаме техните искания. Именно заради това премиерът направи изявление, като обяви, че ГЕРБ ще предложи проект за нова конституция, че ще започне разговори в рамките на този парламент дали да се вземе решение за разпускането му и свикване на Велико Народно събрание.

Когато говорим за рестарт на политическата система, няколко са основните въпроси, на които трябва да отговорим. Необходимо ли е свикване на Велико Народно събрание. Можем ли да правим промени в действащата конституция с обикновено Народно събрание, които промени да отговарят в максимална степен на обществените очаквания. Трябва ли да изпълним част от препоръките и на Венецианската комисия, и на Европейската комисия, включително и сигналите, които ни се дадоха в следствие на резолюцията, която прие ЕП.

- Вие не трябваше ли на тези въпроси да си отговорите преди да внесете конституционен проект?

- Проектът за нова конституция е нов вид обществен договор между управляващите, които и да са те (защото не знаем как би изглеждал съставът на едно Велико Народно събрание, което може да приема конституцията), и гражданите.

- Все пак да отговорите: не следваше ли всички тези въпроси, които маркирахте, да ги обмислите като партия преди да внесете конституционния проект, обяснен като рестарт на системата?

- Този проект на нова конституция няма да се разгледа от настоящия парламент. Струва ми се, че в част от много коментари има известно неразбиране по повод на това, че настоящото Народно събрание ще прави някакви промени в настоящия проект. Такова е и искането на президента до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на предмета на комисията, която оглавявам.

- Доколкото ми е известно вие от ГЕРБ не оспорвате факта, че не можете да редактирате вече внесения проект за нова конституция?

- Точно така.

- Защо тогава създадохте тази комисия? С каква цел, след като тя не може да направи нищо? Вие не можете да промените проекта, не можете да го допълните. Не влизате ли вие и вашите колеги в ролята на димка – един вид "правим нещо, ама от нас нищо не зависи"?

- Всъщност, трайна парламентарна практика е това. Конституцията е променяна пет пъти откакто тя действа. Винаги е имало комисии по този модел, които да обсъждат направените предложения за промяна.

- Според проф. Пламен Киров и според проф. Емилия Друмева, които са конституционни експерти, такива комисии се създават, когато става дума за промяна на конституцията от обикновено Народно събрание. Те не следва да се създават, когато ще се приема изцяло нова конституция. Затова ви питам дали не сте в ролята на жената, която дърпа завесата?

- В ничия роля не съм. Избрана съм за председател на тази комисия и то не по мое настояване или желание. Така или иначе Народното събрание със свое решение реши да има такава комисия. Функцията на тази комисия ще бъде да проведе публично обсъждане на промените, които се предлагат в новата конституция.

Комисията може да проведе само публичен дебат. Не може да прави предложения, не може да променя проекта.

Функцията ще бъде и среща с Венецианската комисия в началото на ноември. И да, проф. Киров е прав – аз съм говорила лично с него за това какви са функциите на въпросната комисия. Тя може да проведе само публичен дебат. Не може да прави предложения, не може да променя проекта, който сме внесли. Това е.

- Т.е. вие ще дебатирате, както ние с вас си говорим сега, само че в комисия в парламента?

- Вижте, очевидно е нужен обществен дебат, защото отново казвам – това е политически акт (предложението за рестарт). Един такъв разговор с обществото става през НПО-сектора, през политическите партии, през различните представители на по-малки или по-големи групи, на част от протестиращите. Съвсем удачно е да се търси мнението на хората. Така или иначе референдуми по въпроси, които засягат въпроси на конституцията не могат да се правят. Няма как да питаме по друг начин хората, освен така.

- Спомняте ли си, че през 2013 г., когато ГЕРБ беше в опозиция, а управляваха БСП И ДПС, в условията на протести, подобни на тези – продължили с месеци, управляващите решиха както сега и вие "да питат хората" и направиха едни обществени съвети към всевъзможни институции, дори към парламентарните комисии – граждански съвети. Тогава вие от ГЕРБ ги критикувахте за това решение. Твърдяхте, че управляващите се опитват да прокарват свои политики през "контраграждани". Не вършите ли същото?

- Тогава – да, бяха създавани различни експертни граждански съвети. Включително един подобен за изработване на Изборен кодекс към правната комисия, оглавявана от Мая Манолова. Тя сега е видна протестърка.

- Много критикувахте този прийом на управляващите.

- Да, разбира се. Но този експертен съвет беше решен от комисията за промяна на конституцията, не е лично мое решение. Искаме да чуем мнението на максимален брой хора, експерти, занимаващи се с конституционно право.

- Когато анонсирахте въпросния експертен съвет, казахте: “Експертен съвет от доказани експерти в правото и конституционното такова. Хора от академичната общност, бивши конституционни съдии, професионални организации, неправителствените организации”. Колко и кои от експертите по конституционно право се отзоваха на поканата ви?

- Да, разговаряла съм с много от тях. Част от тях отказват присъствено да участват в такъв експертен съвет, заради коронавируса. Но голяма част от тях са заявили, че ще изпратят становище. В интерес на истината проф. Пламен Киров, който споменахте, също отказа да участва в този експертен съвет, но каза, че ще изпрати становище.

- Питах ви кой се е съгласил.

- Изпратих писма до всички. В това число НПО, работодателски организации, бизнес организации, до всички университети, които имат факултети по право.

- Имате ли вече хора, които са казали "да"?

- Има.

- Кои са те?

- Мога ли да не ги оповестя сега? Предпочитам комисията да се събере и да представя първо там техните кандидатури.

- В състава на вашата комисия влизат депутатите: Елена Пешева, която според сайта на парламента е "мениджър"; Пламен Христов, който е инженер; моят бивш колега журналист Тома Биков, по образование политолог. От вашите думи стана ясно, че комисията предимно ще обсъжда конституцията, защото няма други правомощия. Каква е експертизата на тези ваши колеги в конституционното право?

- Основната функция на тази комисия, пак казвам, е да проведе обществен дебат с всички, които искат да изкажат своите предложения, да обсъдят проекта, който е внесен в един широк формат. Всички имена, които споменахте, са народни представители, избрани са за такива по волята на българските граждани.

- Те са народни представители, но това не ги прави юристи.

- Те са посочени в състава на тази комисия от техните парламентарни групи. Не ме поставяйте в неудобно положение – да коментирам образованието и заниманията им.

- Не искам да ги оценявате лично, това би било невъзпитано. Питам ви, според вас, като юрист, те могат ли да допринесат към конституционния дебат, и с какво?

- Ако се върнем назад повече от век и обърнем внимание на Търновската конституция – тя е приета от 229 народни представители и не всички са юристи.

- Във вашия случай обаче става дума за експертна комисия, а не за Народно събрание.

- Разбирам ви въпроса. Но все пак народните представители са избрани от хората. Носят доверието на тези хора, които са гласували за тях. Надявам се, че ще се справят и че ще си изпълняват порядъчно ангажимента към комисията – ще участват в заседанията.

- В началото, когато още идеята за рестрат беше свежа, всички представители на ГЕРБ твърдяхте, че ще се придвижвате максимално бързо в сроковете. Да ви припомня: вашата колега Менда Стоянова обясни пред Нова телевизия, че ако ГЕРБ внесе на 2 септември проекта за нова конституция, на 2 ноември партията ще го подложи на гласуване в пленарна зала. 2 ноември е след 5 дни. А вашата комисия ще действа поне до началото на декември. Защо се получи това разминаване?

- Съгласно действащите разпоредби на конституцията минималният срок за разглеждане на конституционен проект е два месеца, а максималният – пет.

- Все пак защо няма да се вместите в срока, който сами определихте, а именно минималния?

- Личното ми мнение по повод и на комисията, която оглавявам, и на проекта и на решението на парламента за свивкане на ВНС, е, че е добре да се действа бързо. Ще бъде по-добре парламентът да вземе бързо решение за или против свикване на Велико Народно събрание.

- Вие нали помните, че точно това решение на парламента за свикване на Велико Народно събрание, беше обвързано от господин Борисов с ангажимент за подаване на оставка?

- Помня, да. Неговият ясен ангажимент е, че ако се съберат 160 гласа за свикване на Велико Народно събрание и разпускане на настоящето, ще подаде оставка на следващия ден.

- А според госпожа Стоянова, ако тези гласове – 160 не се съберат, "ГЕРБ трябва да вземе своите решения". В този смисъл не се ли опитва ГЕРБ с този рестарт, който не се случва така бързо, както твърдяхте, да добутате до януари? Конституцията казва, че изборите се провеждат най-късно до два месеца след разпускането на Народното събрание. Редовните избори трябва да са през месец март, т.е. точно два месеца след януари. Не беше ли всичко трик, за да се тушират протестите и да не се говори за оставка?

- Напротив, всеки ден се говори за протести и всеки ден се чува думата "оставка" на площада. Това е съвсем нормален ход на протестни действия при демокрация. Протестът не е потушен, има хора, които участват ежедневно в протестите. Никой не се опитва да премахне палатките пред парламента, не се затрудняват протестиращите. Затова ви казах: колкото по-рано се постави на гласуване и дебат проектът за нова конституция, т.е. вземане на решения за свикване на ВНС, толкова по-добре, дори няма да има нужда от отговори на подобни на вашия въпроси – дали не бавим умишлено.

- Обмисляла ли сте вие лично да предложите на вашата партия ГЕРБ – да спазите ангажимента си и да подложите проекта на нова конституция на гласуване в началото на ноември? Въпреки че отсега знаем, че БСП и ДПС са против, т.е. вие нямате необходимите 160 гласа за свикване на ВНС.

За съжаление, освен политическа воля трябва и математическо мнозинство.

- Да, знаем. За съжаление, освен политическа воля трябва и математическо мнозинство. И не ви ли се струва малко комично: тези, които най-много искат оставката на правителството, да гласува против, при все, че Борисов е заявил, че в деня, в който се гласува това решение, ще подаде оставка? На мен ми изглежда доста странно като поведение. Но, да, аз съм говорила с колегите…

- За да се стигне до гласуване, трябва да има внесен проект на решение. Такъв няма.

- Може би в максимално кратък срок… Но няма да се спази датата 2 ноември по една единствена причина, че има назначена среща виртуална с Венецианската комисия.

- Кога е тя?

- В дните между 5, 6 и 7 ноември. Ще има срещи с различните парламентарни групи, изпълнителната власт, както и представители на съдебната система. Освен това Венецианската комисия пое ангажимент да даде становище по предложенията в проекта ни до 15 ноември. Смятам, че ще изчакаме становището на Венецианската комисия и след това е въпрос на време да внесем за гласуване. Няма смисъл да отлагаме.

- А ако БСП и ДПС спазят ангажиментите си и не подкрепят проекта, той респективно не мине, това означава ли, че вървим към оставка на правителството преди Коледа?

- Ако помните добре, а и аз ви го казах – изявлението на премиера беше, че подава оставка в деня, в който се съберат 160 гласа, т.е. парламентът реши да свиква Велико Народно събрание.

- Да, но госпожа Менда Стоянова каза, че ако не се съберат, ще вземате своите решения. Какви ще са те? Може ли решението ви да е "оставаме".

- Решенията, които предстоят не само пред правителството и парламента, но и пред всички, са свързани с обезпечаването на разходите през следващата година. Намираме се в тежка ситуация, свързана с COVID-пандемията, но и очаквана икономическа криза. Смятам, че ще бъде абсолютно безотговорно да не гласуваме бюджета за година. Така или иначе и в момента има важни ангажименти на изпълнителната власт, свързани с ежедневни решения. Смятам, че изборите наистина съвсем наближиха. Няма защо да има предсрочни избори, особено в тази обстановка.

- Да се върнем обаче на конституционния проект. Разбрахме ли вече кои са авторите на този проект? След като бързо ще го гласувате – чуй труд ще обсъждате в едно евентуално Велико Народно събрание, ако се стигне до такова.

- Мога да заявя категорично, че аз не съм сред авторите. Господин Кирилов, който подаде оставка, е сред основните автори на конституционния проект.

- Вие знаете ли защо господин Кирилов подаде оставка?

- Не, не ми е казал.

- Добре, не ви ли е интересно? Вие сте народен представител, който защитава проект, писан от човек, който един ден напусна поста в Министерството на правосъдието с прессъобщение и без повече обяснения?

- Това е личен акт, според мен. На вас не ви ли е интересно – поканете го. Аз едва ли мога да отговарям за чужди действия.

- В първия проект, който беше представен като „рестартиращ системата“, имаше един текст, който даваше възможност за законодателна инициатива на прокуратурата...

- Вече го няма.

- Този текст изчезна от втория проект и така и не стана ясно кой беше автор на този текст? И понеже казахте – да ви питам за вашето мнение – не ви ли се струва, че този текст противоречеше на идеята за разделение на властите?

- Да, аз също мисля, че настоящата конституция е кроектна по отношение на законодателната инициатива. Не смятам, че прокуратурата трябва да има право на законодателна инициатива. Да, участват в работни групи – не само представители на прокуратурата, но и на съда – законодателят е дал такава възможност, приема всяко тяхно становище без значение кой управлява. Така или иначе съгласно Устройствения правилник на Министерски съвет всеки един законопроект, който се подготвя от което и да е министерство, се изпраща на редица институции за становище. Тоест, те имат възможност да участват със становище в периода на подготовка на който и да е административен акт или законодателен такъв.

- Кой беше автор на този текст?

- Не мога да ви кажа. Аз мисля, че...

- Как стигнахте в ГЕРБ до идеята този текст да отпадне?

- Ами, след като започна широкото обществено обсъждане. Аз в началото ви казах, че неведнъж ние сме доказали, че можем да чуваме обществото и вследствие на това взехме решение да отпадне този текст.

- Интересно ми е вие, като юрист, как смятате – внесеният проект решава ли въпросите, които от доста време се разглеждат в български контекст на европейско равнище? Например, отчетността на главния прокурор, начинът, по който той може или не може да бъде разследван. И, ако можете да кажете, в кои текстове на рестарта са залегнали тези отдавна дискутирани за България теми?

- Отчетността на главния прокурор е гарантирана с възможността през шест месеца Народното събрание да го изслушва...

- Тук обаче има уловка – ако той получи разрешение от наблюдаващия прокурор, г-жо Атанасова.

- Така е.

- А наблюдаващите прокурори и според последния доклад на Европейската комисия, включително, са дефакто подчинени на главния прокурор.

- Мисля, че знаете, че пък вчера имаше виртуална среща на г-жа [Красимира] Филипова, заместник на главния прокурор, и г-жа [Лаура] Кьовеши, европейски прокурор, по отношение на функционирането на Европейската прокуратура и възможността да се създадат критерии, по които да се избират прокурорите, които ще работят към Европейската прокуратура тук на място в България. Единственият, който реагира срещу промените в Закона за съдебната власт [за избора на тези обвинители] към този момент, е г-жа Корнелия Нинова. Вчера видях в едно нейно интервю. Като че ли тя има нещо против ВСС да избира от кандидатурите за такива прокурори. Аз не знам кой друг орган би могъл да го прави и по настоящата действаща конституция. Да не би да предпочита главният прокурор да ги назначава, не знам...

- Все пак да се върнем на въпроса за проекта за конституция. В него няма ли уловка, че когато вие кажете – на главния прокурор могат да му бъдат задавани въпроси по конкретни дела, той трябва да пита наблюдаващия прокурор? Влизаме в хипотезата, че главният прокурор каже да не му разрешава, наблюдаващият прокурор няма в никакъв случай да му разреши, защото главният прокурор може да го командирова за три месеца в Лом, например. Нали така?

- Вижте, Прокурорската колегия на ВСС е единствената, която извършва промени по отношение на кариерното развитие, назначаване, уволняване и т.н. на прокурорите, както и Съдийската колегия – на съдиите.

- Миналата седмица гледахте ли т.нар. изслушване на г-н Гешев във ВСС?

- Не, гледах г-н Гешев и неговия доклад в парламента.

- Аз ви питам за заседанието на ВСС.

- Не, не гледах. Не съм имала възможност, но бих искала да уточним, че на изслушването в Народното събрание – процедура, която за първи път се провежда, която беше по искане на колегите от опозицията – беше представен доклад за последните 8 месеца. В този доклад наистина прокуратурата показва, че работи доста динамично – има не само образувани досъдебни производства, но има и много влезли в сила присъди.

- На коя инстанция?

- Дадени са като общ брой, вие вероятно сте погледнала този доклад – той е публичен. Но това, което исках да кажа е, че такова изслушване се проведе. По някои от досъдебните производства г-н Гешев беше получил разрешение от наблюдаващите прокурори и оповести данни. По други – той каза, че в рамките на часове [беше получил разрешение], защото от заседанието на правната комисия, когато бяха поставени някои въпроси, до заседанието на парламента имаше само един ден. Но имаше достатъчно възможност за обществена оценка, за оценка от народните представители. Включително се стигна до там от трибуната да се заяви от опозиционната БСП, че му се иска оставката, само че нямаше кой да припомни на г-жа Нинова тяхното гласуване за представители във ВСС – че има и такива от БСП в този състав.

- Разбира се, има и от ГЕРБ, и от ДПС.

- От всички парламентарни партии има представители, 11 са...

- И те се държат като един, в общи линии, по време на заседанията [на ВСС] и изключително много си приличат техните становища със становищата на колегите им прокурори.

- Това е напълно независим орган...

- Защо тогава припомняте за квотата на БСП, щом е независим орган?

- Защото начинът да се иска оставка на главния прокурор е по един единствен начин. Единствено...

- Е, ако е независим орган, как БСП може да въздейства на своята квота?

- Единствено от членовете на ВСС.

- Вие можете ли да въздействате на членовете [излъчени от] ГЕРБ? Ако давате съвет на Корнелия Нинова да иска оставката на г-н Гешев през своите членове във ВСС...

- А какъв е другият начин според вас?

- Това означава, че партиите са с пълното съзнание, че те имат свои членове във ВСС.

- Те са ги излъчили... Не, напротив.

- А могат ли да им оказват влияние?

- От 25 члена на ВСС, колко са от парламентарната квота?

- Питам ви – можете ли да оказвате влияние на парламентарната квота?

- Не, разбира се.

- Защо тогава съветвате г-жа Нинова да го прави?

- Не, не я съветвам. Аз казвам – да ѝ припомня на г-жа Нинова...

- Окей, методическото ръководство на главния прокурор върху всички останали прокурори остава и в проекта за конституция, който е внесен?

- Методическото ръководство по отношение на дейността на прокуратурата.

- Това е описано като проблемно в редица документи, нали така? Както сама знаете, доста от практиките в прокуратурата, ако искате можем и да ги цитираме, но те не станаха обект на промените в конституцията. Затова ви питам – склонни ли сте да мислите за други текстове? Склонни ли сте да мислите за конституционна промяна, която да претвори европейските препоръки към България в законови текстове?

- Няколко са препоръките – предимно на Венецианската комисия, които ние сме спазили при подготовката на този проект. Например част от препоръките е разделянето на ВСС на Висш съвет на съдиите и Висш съвет на прокурорите. За тази идея „за“ ли сме или „против“? Не говоря – ние от ГЕРБ, а изобщо като общество.

- ВСС вече беше разделен.

- Момент, не говорим за промяната през 2015 г., когато т.нар. „исторически компромис“ беше постигнат.

- Напротив, „историческият компромис“ беше зачеркнат с гласуване в пленарна зала...

- Не знам.

- Това беше хронологията. „Историческият компромис“ не се прие с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС.

- „Историческият компромис“ беше за една бройка, така или иначе, за представител във ВСС. Нали така?

- Да, когато говорим за Прокурорската колегия.

- Аз съм гласувала тези промени.

- Аз съм ги отразявала, да.

- Знам, че събрахме и не само мненията и гласовете на всички, дори и опозиционни сили, но положихме максимални усилия, за да се случат [конституционните промени]. Жалко беше, че може би се спря там и сега отново трябва да търсим начин за промяна на конституцията, така че да гарантираме законността. Жалко е, че България понякога, твърде често се поставя във фокуса на това, че е държава, в която няма справедливост или не се спазва законодателството.

- Ето, в този смисъл аз търсих един цитат от доклада на Европейската комисия. Чета ви го: „Главният прокурор има значителни правомощия по отношение на прокурорите, които оглавяват районните и окръжните прокуратури. Следователно, всички прокурори и следователи, на практика, са подчинени на главния прокурор.“

- Само че, извинявайте, че ви прекъсам – има решение на Конституционния съд в този смисъл. То излезе неотдавна по отношение на разследването на главния прокурор...

- Че всички прокурори не са всички, най-общо казано, според решението на Конституционния съд.

- Е, защо така тълкувате – всички прокурори не са всички? Решението беше в посока на това, че главният прокурор може да бъде разследван, естествено.

- Вие чувала ли сте досега за разследване на главния прокурор в България? Има ли разследван главен прокурор, след като останалите имат такава независимост и правомощия?

- Ама това в какъв смисъл го казвате? Ако някой не е извършил престъпление, какъв е поводът да бъде разследван?

- Ние не знаем.

- Не знаем, да. Аз все се надявам, че от всички прокурори, които работят в тази система и на които ние данъкоплатците плащаме заплати, ще се намери някой – при извършено престъпление – да проведе разследване. Но дебело подчертавам – извършено престъпление. Иначе никой не може да бъде разследван, само защото заема една или друга обществена или избираема длъжност. Ние тогава ще живеем в диктатура.

- Ще се върнем на това. Диляна Бурова ви пита: „Моля попитайте г-жа Атанасова какво мисли тя лично за г-н Иван Гешев, каква позиция има по темата.“ Понеже едва ли е уместно да питам какво мислите лично за Иван Гешев, може би като юрист – наблюденията ви върху прокуратурата в момента? Как си върши работата прокуратурата към този момент?

- Единственото обективно сравнение е… Ако прокуратурата работи добре, ако след това съдът потвърждава актовете, които прокуратурата издава. Тоест, ако има присъда. Ако трябва да цитирам някакви точни данни, аз не си нося такива, но вие ще отворите навярно доклада на главния прокурор, който представи в Народното събрание и ако не се лъжа, около 300 бяха само оправдателните присъди при наличие на 17 000 досъдебни производства или нещо такова. Не знам дали съм коректна сега в числата.

- Понеже ще бъде трудно да ги търсим сега и ще загубим много време, само искам да ви върна за делото „Колеви срещу България“. Срещу бившия главен прокурор Никола Филчев има показания пред съд, които са за това, че предполагаемо е замесен в две убийства и не са били разследвани. Ето за такива разследвания ни напомня един зрител.

- Делото „Колеви срещу България“ дори смятам, че е обект на промяна в момента на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс.

- Делото „Колеви срещу България“ много често е цитирано за това, че България не изпълнява препоръките от това дело, а именно – механизъм за разследване на главния обвинител на България.

- За мен решението на Конституционния съд е постулат по отношение на разследването на главния прокурор. Няма друг орган, който да се произнесе дали искане или противоречие в закон е противоконституционно или не. Или тълкуване на закон, да се вземе тълкувателно решение, какъвто е смисълът.

- Не, тук ставаше дума за разследване. Иначе ясно е какво е решението на Конституционния съд. Според КС няма пречка главният прокурор да бъде разследван. Но аз ви давам пример как има главен прокурор, който не е разследван. Да, вече бивш, но очевидно може, както твърди КС, но не го виждаме на практика. Друго нещо от конституцията, малко да оставим главния прокурор. 120 депутати искате от ГЕРБ да има в обикновения парламент, поне това предлагате. Как си представяте, с какво мнозинство ще бъдат вземани решенията в Народно събрание, с какво мнозинство ще бъдат гласувани закони? Ще бъде ли легитимно това?

- Това според мен отговаря на част от обществените очаквания, защото вие сигурно, а и аз съм чувала многократно, че част от народните представители не изпълняват своите задължения. И днес можем да видим сутринта на регистрация 121 регистрирани, БСП и ДПС не се регистрират, въпреки това Народното събрание работи вече седмици наред.

- При 121 човека с колко души се взима решение по закон? С 62, с 61?

- Ако се вземе решение за промяна в конституцията, въпреки че аз смятам, че трябва да бъде проведен референдум по такива въпроси, то отново казвам моята теза е – числеността не е толкова важна, колкото капацитетът на хората, които са в Народното събрание. Дали и колко често те са на работа и как си изпълняват служебните правоотношения.

- Въпреки всичко правилникът на парламента дава възможност при кворум да започне работа парламентът.

- При 121.

- При 121, когато става дума за 240 депутати. Ако си представим, че предложението на ГЕРБ бъде прието, при 120 народни представители кворумът ще бъде 61, нали така?

- Така.

- От тях с 32 ще може да се гласува закон, нали така, правилно смятам?

- Да.

- С 32 души ще могат да се променят Изборен кодекс, Закон за съдебната власт, там, където не се искат специални мнозинства?

- Да, само че нека да отбележим още нещо. Ако се приеме такава промяна, може след това да се помисли да бъде различна и тя ще бъде различна тежестта на мандата, тоест, мандатът на един народен представител ще тежи много повече, отколкото в момента на 240 спрямо 120 и ще се избират с гласовете на много повече хора. Тоест, презумпцията ще бъде, че най-подготвените, най-добрите ще бъдат.

- Сега не е ли такава презумпцията? 240 души не са толкова много.

- Така е, но защо ми задавате въпроси тогава за професионалните или за личните качества на някои от колегите?

- Аз ви зададох въпрос за експертиза специално в правната материя на един мениджър.

- Можем да говорим за много качества на много хора, но трябва да обърнем внимание, че има хора, които дори не си служат правилно с българския език, нали така?

- Има хора, които дори не идват на работа, нали така?

- Факт.

- Кои са те, знаете ли ги?

- Разбира се, че ги знам. Г-н Пеевски в последните три години не знам колко пъти се е появявал.

- Вие нали знаете, че той взима заплата за това, че не идва на работа?

- Да, съгласно правилника на Народното събрание се удържа сума за неявяване. Такава сума се удържа и на всички други, които влизат, излизат.

- Да, но основната заплата, бях правила една сметка, че е около 3200 лв. горе-долу…

- Не, не, далеч по-малко са.

- Две трети от заплатата се получава.

- Две трети се получават, да.

- Нали знаете, че отсъствията на народните представители се извиняват, както едно време в училище си извинявахме отсъствията - от класния ръководител. Тоест, от председателя на Народното събрание, тоест, г-жа Караянчева от ГЕРБ всъщност извинява отсъствията на г-н Пеевски по предложение на неговата парламентарна група?

- Не само на него.

- Вие сама казвате, че през последните три години не сте го виждала. Не сте ли питала г-жа Караянчева защо не постави този въпрос и защо тези отсъствия се извиняват, за което г-н Пеевски да взима две трети заплата?

- Първо, председателят на Народното събрание взема решенията във връзка с ежедневната ѝ работа и във връзка с участието на народни представители. Дали смята, че има обективна причина, така че аз не мога да ѝ търся сметка, но не намирам за удачно поведението на който и да е народен представител да отсъства и да получава средства за това.

- Последни няколко въпроса. Започнахте с това, че ситуацията с коронавируса изисква приемане на държавен бюджет. Предстоят ли пред България дни на здравна и икономическа криза като виждаме каква е ситуацията в болниците, главоломния ръст на инфектирани с COVID-19?

- Най-важното е да се спазват мерките от всеки един от нас. Да, аз ежедневно чувам мнения, че няма достатъчно ефективен контрол, но така или иначе контролът, който сами да осъществим над себе си, близките си, околните, децата си, роднините си и дори над случайни хора – просто да им кажем: „Постави си маската!“ – е може би начинът да се справим като общество. Нещо повече – чувам призиви вече от лечебните заведения за това, че търсят доброволци. Хрумна ми една идея.

- Да разбираме ли, че се намираме в здравна криза?

- Не знам дали сме в здравна криза, но сме пред прага ѝ със сигурност.

- А икономическа криза предстои ли в смисъла на бюджета, който предложихте. Доста щедър между другото.

- Само една дума да кажа по отношение на здравната криза. Легла и места има и вероятно ще има, но няма лекари. Вече те ужасно много се умориха от месеци наред, в които работят без почивка. Имам една идея, която ще предложа и на здравния министър. Всички млади лекари, които им предстои да се зачислят за специалност, особено за редките специалности, говоря за анестезиолози, реаниматори, инфекционисти, да бъдат записвани за специалност и допускани без изпит, защото в момента много от младите лекари, които кандидатстват за записване за специализация, трябва да четат за изпити, те им предстоят, може би в началото на ноември. Тоест, да се облекчи процедурата, така че тези млади хора да могат да помагат в реални условия в болниците, когато има нужда.

А иначе – предстои ли икономическа криза? Надявам се не само България, но Европа, светът по-леко да премине през това. Факт е, че когато се предлагат ограничителни мерки, ще има затваряне на много работни места. Нашата държава и с бюджета, който надявам се да приемем въпреки критиките на опозицията и в този случай, макар че бюджетът гарантира на българските граждани подкрепа. Подкрепа за тези, които нямат достатъчно доходи, подкрепа за работещите, подкрепа за българските пенсионери, за децата знаете, че има заложени буфери във връзка с евентуална здравна криза и необходимост от повече средства в НЗОК. Наистина надявам се да минем по-леко през това, но то зависи от всички нас.

- Мислех си, докато ви слушам, следващата предизборна кампания очевидно ще премине под знаменателя на коронавируса и на предстоящите кризи – здравни и икономически, не само в България, а и в света. Очевидно ГЕРБ ще употреби идеята за рестарт в предизборната кампания, нали така?

- Към този момент нямаме все още предизборна платформа, но смятам, че най-важното е да посрещнем 2021 г. с по-голямо спокойствие по отношение на важните неща. Изборите идват и си отиват, политиците – също. Важно е държавата ни, хората, които живеят тук, да оцелеят икономически, здравно.

- Разбира се, те хубаво ще оцелеят, но вие мислите ли си как да направите така, за да обещаете нещо на избирателите, да им спечелите доверието. Например в България да има лекари. Това ми напомня и колегата Миролюба Бенатова, която ни гледа в момента, пита защо няма лекари? Това не е ли въпрос на държавна политика? А аз се сетих, помните ли през 2011 г. едно изказване на вашия лидер г-н Борисов?

- Вие ме връщате толкова назад във времето – 2013, 2011 г…

- И двете сме го живели това време.

- Живели сме го, но да.

- Тогава той каза, че студентите могат да станат овчари, за да изкарват пари. Как ги мотивираме тези хора да не стават овчари, а да стават студенти по медицина, например?

- Ето, аз преди минути направих едно конкретно предложение във Вашия ефир за първи път. Тази сутрин слушах мисля, че директора на „Александровска“, който каза, че лекарите вече са уморени, че лекарите се разболяват, че има нужда от доброволци, от свежи сили. Това е единственият начин – да се позволи на хората, които вече са дипломирани и вече са завършили, да не се явяват на изпит за зачисляване на специализация, а директно да започнат работа и държавата да ги подпомогне в този процес като автоматично ги зачисли за редките специалности. Това мисля, че е шанс и за нас, и за държавата ни да ги задържи.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Над 200 арестувани на протеста в Минск
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:03 0:00
XS
SM
MD
LG