Унгария и Полша се опитаха да принудят останалите държави от Европейския съюз (ЕС) да се откажат от обвързването на еврофондовете с върховенството на правото като блокираха многогодишния бюджет и плана за възстановяване от COVID-19. Сега другите държави от Съюза и европейските институции открито обсъждат възможностите да заобиколят Будапеща и Варшава и да ги изключат от възстановителния фонд.
Преговорите за многогодишната финансова рамка и възстановителния пакет, които са на обща стойност 1,8 трилиона евро, ще продължат и на срещата на върха на лидерите на държавите от ЕС на 10 и 11 декември. Полша вече даде сигнал, че е склонна да подкрепи бюджета при определени условия. Унгария обаче не е дала знак, че е готова да отстъпи. Същото се отнася и за държавите членки, които настояват парите на техните данъкоплатци да бъдат защитени от злоупотреби и смятат, че това може да стане чрез обвързване на еврофондовете с върховенството на правото.
Ще се стигне ли все пак до компромис? Или ще се наложи европейските институции да предложат вариант, в който Унгария и Полша са изключени от плана за възстановяване от пандемията? Възможно ли е изобщо това и как?
Как позицията на Полша омекна, но тази на Унгария не
След като няколко пъти публично дадоха заявка, че ще блокират бюджета на ЕС заради плана фондовете от него да бъдат обвързани с върховенството на правото, Полша и Унгария изпълниха обещанието си и наложиха вето на 16 ноември. Аргументът им беше, че механизмът се основава на произволни и политически мотивирани критерии и ще позволи приемане на двойни стандарти спрямо държавите членки на ЕС. В последните години срещу Полша и Унгария се водят наказателни процедури за нарушаване на върховенството на правото.
Те блокираха седемгодишния бюджет и пакета за възстановяване от пандемията, защото за приемането им е необходимо единодушие между държавите от ЕС, а за обвързването на еврофондовете с върховенството на правото е достатъчно и квалифицирано мнозинство – тоест и да искат, Будапеща и Варшава не могат да го блокират.
Няколко седмици по-късно Полша показа първи знаци, че е готова да отстъпи. На 3 декември вицепремиерът Ярослав Говин каза, че страната му ще се откаже от ветото си, ако европейските лидери приемат обяснителна декларация, в която да се казва, че механизмът няма да бъде използван за оказване на натиск върху държавите членки по въпроси, различни от начина на използване на европейските пари.
„Всички осъзнаваме, че в случай на вето на Полша и Унгария, ще има извънреден бюджет […], което няма да бъде добре нито за Полша, нито за която и да е от останалите 26 държави членки на ЕС“, каза Говин, цитиран от Ройтерс. „Полската икономика се справя добре и следващата година можем да оцелеем без част от фондовете, които няма да са достъпни при извънреден бюджет, но защо да оцеляваме без еврофондове, след като все още има възможност за споразумение“, добави той.
Унгарският премиер Виктор Орбан каза няколко часа по-късно, че страната му няма да приеме никакво обвързване на бюджета с върховенството на правото и се разграничи от идеята на Полша. „За нас това решение – да закачат някакво лепящо се листче върху куп хартия, не работи. Унгария настоява двете неща да са отделно“, каза той.
Все още няма яснота и дали идеята на Полша е приемлива за всички останали държави от ЕС. Ако не е и ако Унгария не се съгласи на компромис, европейските институции ще са принудени да търсят друг вариант за многогодишния бюджет и фонда за възстановяване.
Фонд за възстановяване без Полша и Унгария?
Обвързването на средствата с върховенството на закона трябва да присъства, иначе няма да постигнем споразумение.Дидие Рейндерс, еврокомисар по правосъдието
Отказ от обвързването на еврофондовете с върховенството на правото не стои на масата като вариант. Причината е, че нито държавите, които внасят най-много средства в бюджета, нито Европейският парламент са склонни да се откажат от него. А те, подобно на Унгария и Полша, също имат право на вето.
„Както за Комисията, така и за Европарламента, няма никаква причина да се подлага на съмнение механизма. Знаете, че той беше приет с мнозинство в Европейския парламент (ЕП) и с квалифицирано мнозинство в Съвета“, каза еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс в интервю пред БНР. „Обвързването на средствата с върховенството на закона трябва да присъства, иначе няма да постигнем споразумение.“
Един от вариантите, за който лидери на държави членки и еврокомисари вече открито говорят, е Унгария и Полша да бъдат изключени от възстановителния пакет на стойност 750 млрд. евро и в него да участват само 25 държави от ЕС.
Европейското издание на Политико цитира свои източници, според които председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен е казала в телефонен разговор с председателя на ЕП Давид Сасоли, че ако няма пробив в преговорите за бюджета на срещата на върха на 10 и 11 декември, Комисията ще предложи във възстановителния фонд да останат само 25 държави.
Такава възможност допусна и комисарят по правосъдие Дидие Рейндерс. „Приоритет за нас е постигане на споразумение между 27-те, но трябва да е ясно, че ако то не бъде възможно, Комисията е готова за решение между 25 държави без Полша и Унгария, защото не може да се позволи на една или две еврочленки да блокират целия процес“, каза той пред БНР.
Говори се за няколко варианта това да бъде направено. Единият е чрез процедурата за т. нар. засилено сътрудничество. Тя предвижда възможност група от поне 9 държави членки да засилят сътрудничеството си по даден въпрос в рамките на европейските структури без одобрението или участието на останалите. С този механизъм беше създадена европейската прокуратура, оглавена от Лаура Кьовеши, в която участват 22 държави от ЕС.
Друг вариант е да се създаде фонд извън структурите на ЕС с междуправителствено споразумение. Това обаче ще прехвърли тежестта на заемите (които са около 360 млрд. евро от целия фонд от 750 млрд., останалите са грантове) изцяло върху държавите членки и ще увеличи външния им дълг.
А многогодишния бюджет?
Нито един от тези варианти обаче не дава решение за блокирания многогодишен бюджет на ЕС, коментира Даниел Хегедюс от Германския фонд „Маршал“. „Заобикалянето на блокадата на Унгария и Полша чрез осъществяване на [фонда за възстановяване] Next Generation EU като междуправителствено споразумение или засилено сътрудничество, като така се изключат полуавторитарните близнаци на Европа, не е решение“, казва Хегедюс за европейския клон на фондация Карнеги.
„Това може да гарантира на държавите от ЕС достъп до фондовете за възстановяване от пандемията през втората половина на 2021 г., но не дава отговор за блокадата на многогодишната финансова рамка, която вероятно би продължила. Това обаче може наистина да бъде използвано като заплаха срещу Будапеща и Варшава.“
Единственият път напред е подкопаване на основанието за ветото на Унгария и Полша чрез официално приемане на механизма за върховенство на правото възможно най-скоро.Даниел Хегедюс, Германски фонд „Маршал"
Ако многогодишната финансова рамка не бъде одобрена преди края на годината, ще трябва да се премине към извънредния бюджет, за който говори полския вицепремиер. Той предвижда всяко перо от бюджета да се финансира за месец напред с до една дванадесета от предвиденото за предишната година. Тази система за последно е използвана през 1988 г., пише Политико. Това значи, че например парите за кохезионна политика, които отиват в най-слабо развитите райони на ЕС, може да бъдат наполовина по-малко от предвиденото, допълва изданието.
„Единственият път напред е подкопаване на основанието за ветото на Унгария и Полша чрез официално приемане на механизма за върховенство на правото възможно най-скоро и предлагане на някои (несъществени) отстъпки за Будапеща и Варшава, за да могат да се оттеглят като запазят достойнството си“, смята Даниел Хегедюс.
Според Марта Пилати от Центъра за европейски политики все пак ще се стигне до компромис. „Унгария и Полша знаят, че не могат да отменят механизма за върховенство на правото, чийто текст ще остане незасегнат, но може би ще успеят да получат някои политически уверения например относно зачитането на националния им суверенитет“, казва тя за фондация Карнеги.
„Те ще могат да обявят победа пред избирателите си в собствените си държави – което беше основното им намерение от самото начало - а останалите лидери на ЕС и ЕП ще въведат механизъм [за върховенство на правото] и план за възстановяване от пандемията.“
