Президентът Румен Радев наложи вето на законовите промени, с които управляващите създадоха нова фигура на специален обвинител, който единствен да може да разследва главния прокурор. Държавният глава подчертава, че макар да споделя позицията, че проблемът с недосегаемостта на ръководителя на прокуратурата трябва да бъде решен, предлаганият вариант страда от редица недостатъци и е бил подложен на критики от професионалната общност.
Целта на предложените от ГЕРБ промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт беше да отговорят на препоръките от различни европейски институции, в които се казва, че главният прокурор трябва да може да бъде разследван от независима фигура.
Предложеното решение обаче беше разкритикувано последователно от Висшия съдебен съвет, прокуратурата и европейските партньори на България.
Няколко дни преди окончателното гласуване на поправката Съветът на Европа излезе с позиция, според която идеята за нов специален обвинител не е адекватно решение на проблема. Причината е, че той също ще работи в рамките на държавното обвинение, ръководено от главния прокурор. Затова оттам предложиха алтернативен вариант, при който едно евентуално бъдещо разследване срещу него да бъде водено от съдии, тъй като те не са част от системата на прокуратурата.
Преди това Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) също критикува законопроекта на управляващите. Той единодушно прие становище, в което посочи, че тези промени не отговарят нито на препоръките на Венецианската комисия, нито на решението от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Колеви срещу България“. С него България беше осъдена още през 2009 г. заради липсата на законови гаранции за ефективно разследване срещу главния прокурор.
Заплаха за прокуратурата
Радев припомня тези критики в мотивите си към ветото и посочва няколко основни проблема, които според правния му екип създават новите законови текстове. Президентът е на мнение, че създаването на нов специален обвинител „съществено застрашава автономността на главния прокурор и на неговите заместници, а доколкото прокурорската служба е йерархична – поставя под заплаха и автономността на всички останали прокурори, върху които главният прокурор и неговите заместници имат власт“.
Президентът изтъква, че европейските институции от години критикуват България за „системен проблем с ефективността на разследванията на престъпления, свързани с насилие“, а липсата на гаранции за независимо разследване срещу главния прокурор е „само една от тези хипотези“.
„Предлаганите законодателни промени се опитват да решат само един от проблемите, повдигнати в решенията на ЕСПЧ от цитираната група дела срещу България, и не се основават върху цялостен експертен анализ на причините, които са довели до осъждането в тези случаи“, аргументира се държавният глава.
Той добавя, че със създаването на специална процедура за евентуално разследване и изправяне пред съда на главния прокурор и заместниците, му парламентът допуска „необосновано нарушение на принципа за равенство на гражданите пред закона“.
"Извънреден съд"
Наред с това според Радев поправката нарушава и принципа за независимост на съда, защото за пореден път разширява правомощията на Специализирания наказателен съд, който ще трябва да разглежда евентуалните дела срещу главния прокурор. Той обаче по закон има конкретни правомощия и не може да разглежда обвинения за всякакви престъпления.
„Когато обаче законодателят определя подсъдността единствено с оглед качеството на подсъдимия „главен прокурор“ или „заместник на главния прокурор“, всяка илюзия за предметна специализация на Специализирания наказателен съд бива елиминирана. Той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“, заявява президентът.
В края на мотивите към ветото си Радев посочва и че решението на проблема с недосегаемостта на главния прокурор „може да бъде ефективно и трайно само ако се основава на обществено обсъждане и открит диалог с професионалната и експертна общност в страната, като при това не се допуска отстъпление от вече утвърдените конституционни ценности“.
С този свой акт президентът връща въпросните законови промени за прегласуване в парламента. Депутатите могат да се съобразят с агрументите му и да редактират текстовете, но могат и просто да ги гласуват отново. В този случая той няма право да спира влизането им в сила втори път.
Идеята на ГЕРБ за нов специален прокуро беше подложена на критики от юристи веднага след внасянето ѝ в парламента през декември миналата година. Първоначалният вариант на законопроекта предвиждаше номинации за бъдещия висш обвинител да се правят само от членове на председателстваната от самия главен прокурор прокурорска колегия на ВСС. В крайна сметка управляващите редактираха проекта си между първо и второ четене, но той така и не получи позитивни оценки нито в България, нито в Европа.
