Сигнал за изчезнал човек. Натискане на няколко клавиша на компютъра и мигаща точка като локация. Всичко това в рамките на няколко минути.
Това го има във филмите. Възможно е обаче и на практика. Но не се случва така.
А дали е възможно да се промени? Да, ако има желание.
34-годишен сноубордист изчезна в Рила в неделя. Ден по-късно стана ясно, че са локализирани координатите на мобилния му телефон. Той е под лавина, но достъпът до местоположението е затруднен заради опасност от още лавини, което поставя в риск спасителните екипи.
Защо при включен телефон местоположението на човека беше установено толкова късно?
Заради законовите процедури и липсата на такова оборудване на спасителните екипи.
“Устройствата, които могат да дадат точна локализация, са секретни. Ние нямаме достъп до такъв режим”, каза за Свободна Европа директорът на Планинска спасителна служба (ПСС) Емил Нешев.
“Мобилните оператори имат желание да ни помогнат, но те могат да ни дадат информация за една клетка, която не дава координати. Тя дава ориентир от 10-12 километра, а това е много”, обясни Нешев.
“Преди няколко години по местоположение на телефон открихме човек край Банско”, обясни бившият директор на ПСС Кирил Русев.
“Тогава от мобилния оператор дойдоха с портативна клетка със захранване и така чрез засичане с още няколко клетки открихме човека много бързо. За съжаление не беше жив”, каза той.
Разликата между тези два случая е от няколко години, през които режимът за защита на личните данни се промени и днес защитата им е много по-строга.
“Процедурата за предприемане на такива действия сега е ясно разписана в закон”, каза за Свбодна Европа Явор Колев, бивш директор на отдел компютърни престъпления в ГДБОП, а сега част от екипа на мобилния оператор А1.
“Трябва да се образува досъдебно производство за издирване на лице. В рамките на това досъдебно производство да се изиска от съда определение за предоставяне на данни”, обясни Колев.
Това е било направено и в случая с изчезналия млад мъж в Рила. Всички са действали веднага, но процедурата все пак е отнела време.
Като се направи засичане по няколко клетки, се локализира местоположение до няколко метра.Явор Колев, А1
Процедурата отнема време дори и при строга организация. “Като се направи засичане по няколко клетки, се локализира местоположение до няколко метра”, каза Колев.
Според него трябва да има законова поправка, която да позволява по-облекчен режим при издирване на безследно изчезнало лице.
“Но е необходимо много ясно прецизиране, за да се избегнат злоупотреби”, обясни той.
“По света има апаратура, която се ползва от спасителните и аварийните служби. Такива устройства струват около 250 хил. евро”, каза Емил Нешев.
ПСС няма право да ползва такава система, но тя може да е налична към Главна дирекция “Пожарна и аварийна безопасност” (ГДПАБ), която е част от МВР.
“От доста време работим по придобиването на способността бързо да открием бедстващ човек”, каза за Свободна Европа директорът на ГДПАБ комисар Никола Николов.
“Това ще стане. Струва пари и работим в тази посока”, допълни той. “Това се мисли от 10 години насам, а се организира за два месеца. Технологията я има”, каза Кирил Русев.
Директорите на спасителната служба и на пожарната сравниха ситуацията с чакането на решение за купуване на медицински хеликоптер. Има го, ползва се, спасява живот, но не и в България.
В началото на година здравният министър Костадин Ангелов представи „пътна карта“ за медицинска евакуация по въздух на премиера Бойко Борисов. Министерството на здравеопазването планира да закупи 1 хеликоптер с европейски средства и да се осигури национално финансиране за ремонт на 4 налични военни вертолета „Кугър“, които са собственост на Министерството на отбраната.
