Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Пътна карта за евакуация по въздух": с един нов и няколко стари военни хеликоптера


Последният медицински хеликоптер в България по време на акция на ПСС за спасяване на пострадал в планината през 2019 г.

Здравният министър Костадин Ангелов представи в сряда „пътна карта“ за медицинска евакуация по въздух на премиера Бойко Борисов. Министерството на здравеопазването планира да закупи 1 хеликоптер с европейски средства и да се осигури национално финансиране за ремонт на 4 налични военни вертолета „Кугър“, които са собственост на Министерството на отбраната.

По-рано в сряда министърът на отбраната Красимир Каракачанов каза, че армията може да отдели 3-4 хеликоптера за преоборудване за медицински цели и спасяване, „стига медиците да преценят дали ще им вършат работа“. Вече са проведени срещи с представители на военни заводи, на които са обсъдени възможностите за ремонт на куугърите, съобщиха още от пресцентъра на правителството.

Не е новина това, че правителството е стартирало процедура по закупуване на въздушна линейка

Информацията за стартиране на процедурата за закупуване на медицински хеликоптер не е нова. Преди повече от година – на 27 ноември 2019 г. - Свободна Европа писа, че регионалното министерство е одобрило употребата на 108 млн. лв. от оперативна програма „Региони в растеж“ за закупуването на такъв хеликоптер и осигуряване на необходимата инфраструктура за използването му.

Близо 4 месеца по-късно - на 24 март 2020 г. – регионалното министерство обяви поръчка на стойност 20 млн. лв. за купуване на два медицински хеликоптера със средства от европейски регионални фондове.

Проверка на Свободна Европа през ноември 2020 г. установи, че процедурата е поета от здравното министерство и срокът за изпълнение на проекта е до 36 месеца. Това означава, че до 08.10.2023 г. в България би трябвало да има хеликоптер, оборудван с необходимата медицинска техника и обзавеждане за осигуряване на спешна медицинска помощ по въздух.

От юни месец 2019 г. България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма медицински хеликоптер. Темата влиза на дневен ред за управляващите, когато има инцидент и се налага бързото спасяване на пострадали хора по въздух, но то не може да бъде осъществено. Няколко дни по-късно темата затихва.

Такъв беше случаят през септември 2019 г., когато председателката на парламента Цвета Караянчева пострада леко при пътно-транспортно произшествие край Хитрино. Само след няколко часа военен хеликоптер беше мобилизиран, за да транспортира Караянчева от болница в Шумен до болница в София.

На следващия ден в Пирин жена пострада тежко след падане и беше спасена по земя от спасители от Планинската спасителна служба (ПСС). Хеликоптерът не успя да излети, защото процедурата по активизирането му отнема прекалено дълго време. Над 8 часа пострадалата беше носена на носилка от спасителите през тежък планински терен.

По подобен повод липсата на медицински хеликоптери за спасяване и в момента е на дневен ред. На 1 и 2 януари десетки спасители от ПСС проведоха общо 3 спасителни акции със седем пострадали и един загинал. Едната от акциите беше в Стара планина и беше изключително тежка - спасяването на 4 души отне 11 часа. Ако обаче ПСС разполагаше с медицински хеликоптер акцията щеше да отнеме само час и половина, а рисковете, на които бяха изложени спасителите, щяха да бъдат много по-малки. Това каза директорът на ПСС Емил Нешев пред бТВ на следващия ден.

„Чувам, че първият хеликоптер ще го имаме през 2023 г. А дотогава? Колко души трябва умрат?", попита той.

Новината на правителствения пресцентър от 6 януари включва още и решението да бъдат ремонтирани 4 военни вертолета „Кугър“ и да бъдат използвани за медицинско спасяване по въздух на пострадали. За целта ще бъде отделено държавно финансиране. Опитът на ПСС обаче сочи, че военните хеликоптери не са подходящи за такава дейност.

Още през септември 2019 г. Емил Нешев каза в интервю за Свободна Европа, че административната процедура, която трябва да се премине, за да може да излети военният хеликоптер е прекалено дълга, а бързината на реагиране в такива случаи често е решаваща.

Военните хеликоптери са по-големи, по-бавни и по-скъпи

По думите му ползването на военни машини за спасителни акции има и два други ключови недостатъка. Тези полети излизат над два пъти по-скъпо в сравнение с тези на специализираните за тази цел хеликоптери, които са значително по-малки и икономични.

"Само като пример ще дам приблизителни цени: досега с хеликоптерите на "Хели Ер" един полетен час струваше в рамките на 3 000 лева, докато с военния хеликоптер е от 7 000 лева нагоре", допълва Нешев.

Трети недостатък на военните вертолети е именно размерът им, защото ограничава възможностите им за кацане. "Малките хеликоптери, които са предназначени за такъв тип спасяване в труднодостъпни местности, са с много по-малки размери и с много по-голяма възможност да кацнат и да зависнат в планински райони", казва Нешев.

Това е ключово и при извозването на пострадали на пътя и при транспортирането на пациенти от едно болнично заведение до друго, защото малкият хеликоптер може да кацне на покрива на болницата или до самата сграда. Военният може да кацне "само на отделни площадки, които позволяват събирането на неговите габарити", пояснява директорът на ПСС.

В България няма медицински хеликоптери, откакто последният частен собственик компанията „Хели Ер“ продаде своите два през юни 2019 г. По думите на собственика на компанията Георги Спасов те оперират 6 години и имат над 20 спасени живота и над 50 участия в акции. Обаче не получават никаква подкрепа от държавата и оперират на загуба, поради което Спасов решава да продаде медицинските хеликоптери.

Най-голяма е ползата от въздушната помощ при пътни катастрофи, бедствия и аварии

Нуждата от хеликоптерна спешна помощ всъщност не е най-голяма при инцидентите в труднодостъпни планински райони, които са отговорност на ПСС. Според доклад на тема възможностите за развитие на тази дейност в България от март 2018 г. най-голяма е ползата от въздушната помощ при пътни катастрофи, бедствия и аварии. С 25-30% се намаляват смъртните случаи в тези ситуации при наличието на работеща мрежа от въздушни линейки.

Това сочат статистическите данни от страните, в които има развита хеликоптерна спешна медицинска помощ, на които се базира докладът. Това са повечето страни в Европейския съюз, Швейцария, САЩ, Канада, Япония и други.

"Ако приемем същия този процент за България, отнесен само за случаите на ПТП-та, това би означавало около 180 спасени човешки живота на година по пътищата", пишат авторите на доклада Станислав Радков и Димитър Димитров от "Екско Клуб".

  • 16x9 Image

    Теодора Бързакова

    Теодора Бързакова е дигитален журналист в Свободна Европа. Завършила е магистратура "Международна журналистика" в City University London и е работила 5 години в международното радио BBC World Service.

Facebook форум

Най-ново видео

Селото, което се казва Мътен континент
please wait

No media source currently available

0:00 0:05:12 0:00
XS
SM
MD
LG