Връзки за достъпност

Извънредни новини

Готови за злоупотреба. Плажовете, които са всичко друго, но не и плажове


Част от плажните ивици липсват в кадастралната карта

Много от плажовете, на които ходим, не са официално плажове. Те присъстват в кадастралните карти като ниви, общинска земя, част от населено място и дори като вода, показва проверка на Свободна Европа.

Това разминаване между реалност и официални документи дава възможност за злоупотреби върху десетки хиляди квадратни метри земя.

Най-известният "политически" плаж

В средата на април крайбрежната ивица земя край Росенец стана официално плаж. Преди това пясъкът беше земеделска земя. Теренът беше признат за плаж с решение на Върховния административен съд (ВАС).

Парчето земя влезе във фокуса на общественото внимание по политически причини – то е в непосредствена близост до резиденцията, която ползва почетния председател на ДПС Ахмед Доган.

В началото на юли 2020 г. представители на "Демократична България" направиха опит да акостират на брега, но бяха избутани в морето от представители на Националната служба за охрана.

Росенец от 1999 до днес
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:11 0:00

Но този плаж, който не беше плаж в кадастъра, съвсем не е единствен. Заради грешки, пропуски или пък съвсем целенасочено, пясъчни ивици, в непосредствена близост до морето са всичко друго, но не и плажове.

Разминаванията между специализираната карта на Черноморското крайбрежие и кадастъра са факт. А това означава, че регулациите за ползване и строителство върху тези терени могат да бъдат заобикаляне. Ето примерите.

Плаж “Дюни”. Доскоро не го е имало

През 80-те години курортът “Дюни” е недостъпен за обикновените българи. Построен е от австрийска фирма, луксозен и скъп. Българските туристи го оглеждаха на път за Мичурин (днешно Царево).

Днес този курорт е различен. Има разлика и в крайбрежието.

Един от имотите там не е съществувал през 80-те. Бил е част от акваторията на Черно море.

“Става въпрос за около 14 хил. кв. метра”, каза за Свободна Европа Йоан Каратерзиян, председател на УС на Камарата на геодезистите в България. Но заради един кей започва да се трупа пясък и се образува плаж. Така за няколко десетилетия сушата си е “отвоювала” територия.

Синята линия показва линията на водата през 1980 г. В контура на очертания имот попада плажна ивица, която сушата е отвоювала от морето. Източник: Агенция по кадастър
Синята линия показва линията на водата през 1980 г. В контура на очертания имот попада плажна ивица, която сушата е отвоювала от морето. Източник: Агенция по кадастър

“Отвоюваните от морето територии недвусмислено влизат в състава на морските плажове и съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост. Но същите не са отразени нито в кадастралната карта и кадастралните регистри, нито в специализираната карта”, каза Каратерзиян.

Според кадастъра този имот е частна собственост, урбанизирана територия и с начин на трайно ползване „за курортен хотел, почивен дом“.

"Плажната ивица би трябвало да е изключителна държавна собственост, защитена територия, с начин на трайно ползване като крайбрежна плажна ивица“, каза Каратерзиян.

Така изглежда в момента отвоюваната територия. Част от нея е частна собственост. Източник: Агенция по кадастър
Така изглежда в момента отвоюваната територия. Част от нея е частна собственост. Източник: Агенция по кадастър

Другият край на “Паша дере”. Част от населено място

Това е най-южната част на имот с идентификатор 10135.5103.101, част от плажа “Паша дере”. В Общия устройствен план е предвидено този терен да бъде “с рекреационно значение, за поддържане на ландшафта и с висока консервационна стойност”, но в същото време имотът е включен в границите на населеното място.

Това означава, че при подходящо съвпадение на интереси и обстоятелства в имота може да се строи при определени условия.

Имотът преминава през част от плажа и навлиза и в морето. Източник: Агенция по кадастъра
Имотът преминава през част от плажа и навлиза и в морето. Източник: Агенция по кадастъра

Два плажа, които са вода

Звучи като по Оруел, но така е по кадастър. В тези два имота плажът е “територия, заета от води и водни обекти” с начин на трайно ползване крайбрежна плажна ивица, но пък ивицата не фигурира в слой "Черноморско крайбрежие" като морски плаж.

Източник: Агенция по кадастъра
Източник: Агенция по кадастъра
Източник: Агенция по кадастъра
Източник: Агенция по кадастъра

Така е и в имот 53120.106.291. Според кадастъра това е територия, “заета от води и водни обекти”. “Това няма нищо общо с физическите и географските характеристики на имота, които определят дали един имот е изключителна държавна собственост”, каза Каратерзиян. В същото време плажната ивица не е отразена и на практика попада в акваторията на Черно море.

Според кадастралната карта тази гора е вода. Плажната ивица пред имота не е отразена на картата. Източник: Агенция по кадастъра
Според кадастралната карта тази гора е вода. Плажната ивица пред имота не е отразена на картата. Източник: Агенция по кадастъра

Плажът, който не съществува

Плажа го няма в землището на община Бяла, село Самотино. Голяма част от плажната ивица не е отразена в кадастралната карта.

Плажът тук липсва на картата. Източник: Агенция по кадастъра
Плажът тук липсва на картата. Източник: Агенция по кадастъра

Плажът като земеделска земя

На север от Варна поземлен имот 53120.106.428 в община Балчик, село Оброчище, теренът е едновременно общинска частна собственост, земеделска земя, но в същото време е и крайбрежна плажна ивица, която по закон е изключителна държавна собственост.

Наред с това има и части от сушата, вдадени в Черно море, които обаче не са обхванати от кадастралната карта и съответно са извън отчет.

Плажът е изключителна държавна собственост, но не и в този случай. Част от пясъчната ивица въобще не е включена в картата. Източник: Агенция по кадастъра
Плажът е изключителна държавна собственост, но не и в този случай. Част от пясъчната ивица въобще не е включена в картата. Източник: Агенция по кадастъра

“В кадастъра е пълно с такива грешки”, каза Йоан Каратерзиян. Според него, ако се вземат под внимание и ”многото случаи с други грешки в кадастралните карти, които са затворени единствено като контур, но не са отразени имотите в тях, оставаме със съмнение за голяма манипулация”.

Липсата на плажовете в кадастралните карти не означава автоматично, че на тези терени може да се строи, "но при помощ от страна на администрацията и невъзможност от страна на гражданите да проследяват, биха могли да се прикрият злоупотреби", каза Каратерзиян.

Свободна Европа изпрати въпроси за изброените имоти до Агенцията по кадастъра и Министерството на туризма, но не получи отговори.

Facebook форум

Най-ново видео

Първите частни предприемачи в Куба
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:00 0:00
XS
SM
MD
LG