Връзки за достъпност

Извънредни новини

Нещо, което не прилича на нищо по света. Как депутатите слушаха свидетел на корупцията във властта


Почти всички депутати на ГЕРБ стоят прави в залата, в която заседава Комисията по ревизията на управлението на ГЕРБ. Те влязоха по време на изслушването на бизнесмена Станислав Илчовски за корупцията във властта и застанаха зад гърба му.

Всеки говори, когато си иска, едновременно с петима други. Думата не се взима, а се изтръгва с надвикване. Човекът, който се разследва, просто не идва на срещата или идва, но само за да си тръгне веднага. Онзи, който има да съобщи нещо важно, е физически обграден от десетки изправени хора, влезли едновременно в залата с очевидното намерение да му попречат да говори.

Така изглеждаше в петък вечерта заседанието на парламентарната комисия, която трябваше да ревизира управлението на ГЕРБ от последните 10 години. Начинът, по който то протече, предизвика възмущение в социалните мрежи и остави на заден план важната информация, която заседанието все пак предостави.

Фактите и атмосферата накратко

Заседанието продължи около четири часа. В него отново говореше зърнопроизводителят Светослав Илчовски, който започна показанията си за корупцията в управлението на страната още в сряда.

В петък той каза, че оценява на 500-600 хил. лева годишно „плащанията“ си към властта. Той даде примери с други бизнеси, които познава – на един бизнесмен управляващите са искали 10%, за да получи държавна поръчка, а на друг – 200 хил. лева, за да получава вода за 500 хил. декара земя.

„Трябва да си платиш на местния депутат, а на държавата – после“, каза Илчовски. И добави: „Бизнесът ми щеше да бъде много по-хубав и много по-скъп, ако не бяхте на власт“.

Илчовски говореше до човек, който правеше неми жестове на несъгласие с казаното. Това беше съсобственикът на фирма „Градус“ Иван Ангелов, когото Илчовски още в сряда беше обвинил в съмнителни сделки, сключени с помощта на премиера Борисов. Оказа се, че той е повикан от депутати на ГЕРБ.

Почти всички депутати на ГЕРБ влязоха в залата, в която заседаваше комисията, докато Илчовски говореше, и застанаха прави зад него и Иван Ангелов.

Членовете на комисията от ГЕРБ първоначално не искаха да се допусне Илчовски да говори, а впоследствие прекъсваха показанията му, тропаха и ръкопляскаха, докато журналисти, допуснати до заседанието, задаваха въпросите си почти едновременно с депутати или с други свои колеги.

Към края на заседанието стана ясно, че длъжностни лица, повикани от комисията за случая със строежа на хотелски комплекс, представен като „подпорна стена“ в Алепу, не са се явили, а министърката на регионалното развитие Петя Аврамова дойде за кратко и си тръгна преди да й бъдат зададени въпроси.

Новините идват след последователни откази на премиера Борисов и някои от министрите му да дойдат в парламента.

Малко история

Хаотичното взимане на думата, комбинирано с пореден отказ на изпълнителната власт да говори пред законодателен орган се случват за първи път в българския парламент, дори и ако го сравним с най-отдалеченото във времето Велико народно събрание.

Във всеки от 11-те парламента, свиквани в условията на свобода след 1990 г., е имало извънредни комисии, разследващи предишни престъпления, или постоянни комисии, изпълняващи същата разследваща функция.

Най-известните сред тях са комисията „Тамбуев“ (за досиетата на Държавна сигурност, 1990), комисията за насилствената асимилация на българските турци (1992), комисията за зърнената криза от времето на Жан Виденов (1997), комисията „Куйович“ за разследване на евентуален чадър на МВР над наркотрафиканти (2008), комисията на ГЕРБ за разследване на правителството на Станишев (2009).

Всяка от тях е била обвинявана в ревизионизъм и отмъстителност, но никоя не е заседавала при стихийно взимане на думата, при физическо притесняване на свидетел и при отказ на разследваните министри да се явят в парламента.

Как е другаде по света

И двете камари на американския Конгрес имат разследващи функции. Те могат да създават и временни комисии, за да проучат определен проблем. Такава е например Комисията за атентатите от 11 септември 2001 г.

Съществува и постоянен орган (GAO), който през тази година навършва 100 години от създаването си. Той контролира разходите на всеки орган на изпълнителната власт, за да е сигурно, че парите на данъкоплатците се харчат ефективно.

Конгресът може да разследва включително и случаи, по които има вече започнали съдебни дела. Той не е съд и не издава присъди, но заседанията се провеждат в атмосфера, свойствена на съдебната зала: хората, които дават показания, полагат клетва, говорят от място, което е по-ниско от мястото, заемано от членовете на комисията, и отговарят на въпроси по стриктно определен ред.

Отказът да се говори пред такава комисия може да доведе до дело за обида към Конгреса, което, на свой ред, може да завърши включително и с отиване в затвора.

Във Франция извънредните парламентарни комисии не могат да се образуват по случаи, за които има вече започнали съдебни дела. Ако съдебен орган започне разследване по същия случай, а комисията е вече съставена, тя трябва да се разпусне.

Комисиите съществуват до 6 месеца и крайната им цел е същата, каквато и в повечето демокрации – да предоставят на парламента доклад с изводите си. Този доклад обикновено води дотам, че парламентът сезира прокуратурата.

Отказът да се дадат показания пред такава комисия или дори да се положи клетва, водят до две години затвор и глоба от 7 500 евро.

Показанията се дават в атмосфера, различна от американската – банките на депутатите са подредени в кръг, а човекът, който се изслушва, е част от същия кръг. Няма подиум. Но думите са взети от съдебния речник – говори се за полагане на клетва и за даване на показания.

Мястото на журналистите е извън залата.

Обратно в България

Българската конституция предвижда възможността парламентът и комисиите му да "задължат" министрите да се явят и да отговарят на въпроси (чл. 83). В нея се казва, че "длъжностните лица и гражданите" са "длъжни" да се явят пред комисиите и да отговарят на въпроси и да предоставят документи (чл. 80).

В нито един текст обаче не е посочена санкция за случаите, в които повиканите просто не дойдат.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG