Връзки за достъпност

Извънредни новини

Живот под огън. Как се стигна до новите сблъсъци между Израел и палестинците


Мъже изнасят свитъци на Тората от опожарена синагога в град Лод, Израел. 12 май 2021 г.

Въздушни бомбардировки и ракетни атаки, десетки убити. Вече седмица напрежението между израелци и палестинци не стихва.

Това, което става, е най-голямата ескалацията на военните действия след войната между Израел и Хамас през 2014 г. Редица държави призоваха за незабавно прекратяване на насилието, а специалният пратеник на ООН за Близкия изток Тор Уенсланд предупреди, че двете страни в конфликта вървят към „пълномащабна война“.

Как се стигна до сблъсъците

Напрежението започна да расте още преди месец, когато Израел наложи ограничения върху палестински събирания и празненства по случай началото на свещения месец Рамадан.

Израелската полиция постави бариери и заграждения в части на Ерусалим, в които вярващите обикновено се събират след вечерна молитва. Това доведе до недоволство и протести. Въпреки че впоследствие загражденията бяха премахнати, протестите на палестинското население не стихнаха.

В нов повод за недоволство се превърна заплахата от принудително изселване на няколко палестински семейства, живеещи в мюсюлманския квартал Шейх Джарах в Източен Ерусалим. От десетилетия тези семейства водят съдебни спорове с еврейски заселници за собствеността на жилищата. Хиляди палестинци протестираха през последните седмици в знак на солидарност със семействата, заплашени да загубят домовете си.

На този фон в петък, 7 май, се стигна до ескалация на напрежението в района на джамията Ал Акса, където десетки хиляди палестинци се бяха събрали за последната петъчна молитва преди края на свещения месец Рамадан. При сблъсъците в района на храма бяха ранени повече от 200 палестинци и най-малко 17 израелски полицаи.

Значението на Ал Акса и Храмовия хълм

Джамията Ал Акса е третото най-свято място в исляма. Намира се на платовиден хълм в Стария град на Ерусалим, на който също така е разположен златният Купол на скалата, друго емблематично мюсюлманско светилище.

Хълмът представлява и най-святото място за евреите, които го наричат Храмовия хълм, защото на него са се намирали библейските храмове. Римляните са разрушили Втория храм през 70 г. сл. Хр., като от него е останала само Стената на плача. Днес тя е най-святото място за молитва на евреите. Векове по-късно на мястото на библейските светилища са построени мюсюлманските храмове.

В днешно време Храмовият хълм е отворен за туристи през определени часове, но само мюсюлманите имат право да се молят там. Въпреки това през последните години групи евреи, придружавани от полицията, посещават комплекса и се молят в противоречие с правилата, установени след 1967 г. от Израел, Йордания и мюсюлманските религиозни власти. Палестинците гледат на зачестяващите еврейски посещения като на провокация.

Според някои израелци Храмовият хълм трябва да бъде отворен за всички поклонници. Палестинците обаче се противопоставят на идеята, страхувайки се, че целта на Израел е да поеме контрола върху мястото. Израелските власти обаче заявиха, че нямат намерение да променят статуквото на Хълма.

Ерусалим – столица на два народа?

В понеделник сутринта отново се стигна до насилие в района на оспорвания Храмов хълм. Стотици палестинци замеряха с различни предмети израелските полицаи, които отвърнаха с шокови гранати, гумени куршуми и сълзотворен газ в опит да разпръснат хората.

Това се случи в Деня на Ерусалим, израелски национален празник, отбелязващ анексията на Източен Ерусалим по време на войната през 1967 г. Въпреки че израелската анексия не е призната от международната общност, Израел разглежда града като своя „обединена, вечна“ столица. От своя страна палестинците искат Източен Ерусалим за столица на своята бъдеща държава.

Така спорът за статута на града е един от най-ожесточените в целия конфликт. През последните години хиляди израелци – главно религиозни националисти – провеждат шествия по случай Деня на Ерусалим и преминават през Стария град и неговия гъстонаселен мюсюлмански квартал. Това се от интерпретира от много палестинци като открита провокация. През изминалите дни крайнодесни израелци проведоха и други събития в Източен Ерусалим, които доведоха до сблъсъци.

Дискриминационна политика

Напрежение сред палестинците пораждат и редица политики на израелските власти, ограничаващи правата на арабското население в Източен Ерусалим. Евреите, родени в източната част на града, получават статут на израелски граждани, докато палестинците, родени там, получават само документ за постоянно пребиваване, който може да бъде отнет, ако живеят извън града в по-продължителен период от време.

Те могат да кандидатстват за израелско гражданство, но това е дълъг и несигурен процес и повечето избират да не го правят, тъй като не признават израелската окупация.

Израел също така построи няколко селища за еврейски заселници в Източен Ерусалим, в които живеят около 220 000 души. Едновременно с това властите силно ограничиха развитието на палестинските квартали, което доведе до пренаселеност и неразрешеното строителство на хиляди домове, които сега са застрашени от разрушаване.

Израелската правозащитна група B'Tselem и базираната в Ню Йорк Хюман райтс уотч определят като дискриминационна политиката на Израел в Източен Ерусалим и обвиняват властите в апартейд. Израел отхвърля обвиненията и поддържа позицията, че жителите на Ерусалим се третират еднакво.

Реакцията на Хамас и протестите

Напрежението и сблъсъците в Ерусалим и по-специално в района на Храмовия хълм и джамията Ал Акса имаха отзвук и в ивицата Газа. Територията, която е отделена от останалите части на Палестинската автономия, е под контрола на палестинската паравоенна организация Хамас.

След сблъсъците между палестинци и полиция в Източен Ерусалим в понеделник, Хамас призова за нова „интифада“ или „националноосвободително въстание“, подобно на това, предизвикано от посещението на израелски политик в джамията Ал Акса през 2000 г. Организацията изстреля ракети и балони със запалителни устройства, прикрепени към тях, към цели в Израел.

Израел от своя страна също отговори с въздушни бомбардировки. От понеделник досега са загинали най-малко 83 палестинци и 7 израелци. Протести бяха проведени и на окупирания Западен бряг и в арабските общности в Израел.

Йордания и други арабски държави, които имат приятелски отношения с Израел, осъдиха действията на Израел срещу протестиращите, а Иран окуражи палестинските атаки. САЩ и Европейският съюз осъдиха насилието и изразиха загриженост относно принудителните евикции на палестинци в Източен Ерусалим.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG