Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кой кой е в проектокабинета на "Има такъв народ"


Николай Василев, Любомир Дацов, Станислава Армутлиева, Петър Илиев, Мария Бойчинова, Ради Найденов, д-р Антония Валентинова и Пламен Абровски (отляво надясно горе)

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която води пред ГЕРБ с близо 15 000 гласа при преброени 99.85% от протоколите от изборите в неделя, ще направи опит да състави самостоятелно правителство с премиер Николай Василев. Това обяви лидерът на формацията в телевизионно обръщение по партийния канал „7/8“ в понеделник.

Николай Василев беше част от правителството на НДСВ и ДПС, водено от Симеон Сакскобургготски (2001-2005), както и от кабинета на БСП, НДСВ и ДПС начело със Сергей Станишев (2005-2009).

От 2001 до 2003 г. Василев беше вицепремиер и министър на икономиката, а от 2003 до 2005 г. остана вицепремиер, но си смени ресора и пое Министерството на транспорта и съобщенията. В правителството на т.нар. тройна коалиция той беше министър на държавната администрация и административната реформа.

След излизането си от властта Василев е управляващ партньор в „Експат капитал”. Според публикация на „Капитал“ част от „Експат капитал” е дружеството „Експат бета“, което още през 2008 г. се свързва със съпругата на Станишев Моника Йосифова и главната секретарка на административното министерство Биляна Дякова.

В „Експат капитал“ работи и друг бивш кадър на административното министерство – бившата зам.-министърка Мария Дивизиева. Тя има пряко отношение към одобряването на бенефициентите по оперативната програма „Административен капацитет“ (ОПАК), която министерството на Николай Василев управляваше. Към момента Дивизиева е медиен съветник на лидера на ПЕС Сергей Станишев.

С "Експат капитал" се свързва и Мария Бойчинова, предложена от Трифонов за финансов министър. В състава на проектокабинета личат имената и на други познати лица от НДСВ.

Кадрите

За вицепремиер и министър на вътрешните работи е номиниран Николай Радулов, който заема поста на главен секретар на МВР от февруари 1997 до декември 1998 г. – в служебния кабинет на Стефан Софиянски (1997) и за кратко в правителството на ОДС начело с Иван Костов (1997-2001).

През годините Радулов прави няколко опити да влезе в политиката. През 2013 г. той беше кандидат на коалицията между НДСВ, НПСД и „Лидер“ на Христо Ковачки – „Център – Свобода и достойнство“. На парламентарните избори година по-късно Радулов отново беше кандидат-депутат, но този път от колаицията, доминирана от Николай Бареков и партията му „България без цензура“.

Радулов е осветен от комисията по досиетата като лице с принадлежност към репресивния апарат на бившата комунистическа партия. Работил е като щатен служител към Столичното главно управление на МВР-ДС като разузнавач.

Дългогодишният дипломат и външен министър в служебния кабинет на Огнян Герджиков (2017) Ради Найденов е предложен за вицепремиер и министър на външните работи. Той работи в МВнР от края на 1992 г., през 2001 и 2002 г. е зам.-министър на отбраната, а до 2005 г. е началник на кабинета на тогавашния премиер Сакскобургготски. Найденов е специализирал в Германия, Франция и САЩ и е бил извънреден посланик в Швейцария, Лихтенщайн и ръководител на посолството ни в Берн.

Предложеният за министър на икономиката Любомир Дацов също е познато лице от времето на НДСВ. Той е зам.-министър на финансите в кабинета „Сакскобургготски“. Като заместник на тогавашния министър Милен Велчев, Дацов отговаряше за бюджетната политика и еврофондовете. Той е инициатор и координатор на въвеждането на програмното бюджетиране в България.

За правосъден министър е номиниран адвокат Петър Илиев, който е основател и управляващ съдружник на Адвокатско дружество „Илиев и Партньoри”. Преподавател по „Конституционно право“, „Организация на правозащитните институции“ и „Правата на човека в юриспруденцията на българските съдилища“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Илие ръководи консулството на Барбадос в България.

През 2013 г. Илиев представляваше бившия депутат на БСП Иван Иванов пред Конституционния съд, който разглеждаше казус за потенциалната му несъвместимост като народен представител. Той възникна, след като Иванов беше назначем за зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на БСП и ДПС начело с Пламен Орешарски (2013-2014), но беше принуден да се оттегли само няколко часа по-късно. Причина за това стана фактът, че през 1995 г. Иванов е бил управител на шуменския клон на бившата силова групировка СИК.

Пламен Абровски е номиниран за земеделски министър. Той е адвокат, между 2010 и 2015 г. е бил част от Постоянното представителство на България към Европейския съюз, участвал е и в Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС. Бил е и юристконсулт към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). В началото на юни пред БНР Абровски определи промените в Държавните горски предприятия, предприети от служебния министър Христо Бозуков, като „добро начало“

Начело на Министерството на отбраната Трифонов предлага Теодора Генчовска. Тя има над 10-годишен опит на различни нива във военното ведомство. Била е част от звената, работещи активно с НАТО и ЕС, както и експерт в кабинета на президента Румен Радев.

„Има такъв народ“ лансира още за министърка на финансите Мария Бойчинова, която също е работила в „Експат капитал“, става ясно от профила ѝ в професионалната мрежа LinkedIn. Освен това е работила и за „Мерил Линч“ и „Джей Пи Морган“, а от май миналата година Бойчинова е в „Комерцбанк“ в Прага.

За министър на енергетиката е номиниран Красимир Ненов, който в момента е изпълнителен директор на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-Изток“-3. Той е икономист и финансист, завършил е в САЩ и досега не е заемал държавни постове.

Наталия Митева е предложена за министърка на образованието. Тя е завършила Колумбийския университет в САЩ. Има и магистратура по публични политики от Мерилендския университет.

Здравното министерство е поверено на Велислава Петрова – учен и доктор по вирусология и имунология от университета в Кеймбридж. Тя е старши мениджър в екипа по здравна политика в Глобалния алианс за ваксини и имунизации (GAVI) в Женева.

Предложението за министър на регионалното развитие е Михаела Лашова. Тя е изпълнителен директор на консултантската компания за бизнес имоти „Фортън“ – представител на международната „Кушман и Уейкфийлд“ за България и Северна Македония.

За министър на транспорта е номиниран Христо Алексиев, който заемаше същия пост в служебното правителство на Огнян Герджиков (2017).

Ивайло Кожухаров пък е предложен за министър на туризма. Той е икономист, бивш мениджър на хотелска верига в курорта „Албена“ и на хотел в София.

Лилия Иванова е номинирана за министърка на труда, социалната и демографската политика в последния кабинет на Бойко Борисов (2017-2021). Тя беше зам.-министърка на икономиката, но подаде оставка след махането на Емил Караниколов от министерския пост.

За министърка на културата е предложена Станислава Армутлиева – музикален продуцент и председател на Управителния съвет на Българската асоциация на музикалните продуценти. Управлявала е няколко музикални компании в България.

Д-р Антония Валентинова е номинирана за министър без портфейл по ромските въпроси. Тя специализира анестезиология и интензивно лечение. Има опит в Спешна помощ. През 2020 г. получава наградата „Млад лекар на годината“.

За спортен министър пък е предложен адвокат Радостин Василев. Той се занимава и със спортно право и беше един от адвокатите на футболния ЦСКА по време на управлението на фирма „ТИТАН“. По-късно беше част от екипа, който издигна и се занимаваше с кандидатурата на Любослав Пенев за президент на Българския футболен съюз (БФС).

Прави впечатление, че Трифонов пропусна да спомене Министерството на околната среда и водите и за него на беше обявена номинация.

Слави Трифонов
Слави Трифонов

Приоритетите

Сред основните приоритети на предлагания от него кабинет Слави Трифонов посочи закриването на специализираните съдилища и прокуратури, въвеждане на мажоритарен вот, електронно гласуване и партийна субсидия от 1 лев и ускорено пускане на газовия интерконектор с Гърция.

Лидерът на „Има такъв народ“ обаче не спомена нищо за структурна реформа на прокуратурата, за която на няколко пъти говореше заместникът му Тошко Йорданов в седмицата преди изборите в неделя.

Трифонов пое от името на проектоправителството си ангажимент за съкращения в държавната администрация и дигитализация, по-прозрачни обществени поръчки, изкореняване на порочната практика за по-скъпи аварийни ремонти и построяване на недовършените магистрали.

Освен това той обеща построяване на „необходимия брой“ детски градини, „чисто нова детска болница“, закупуване на хеликоптери за спасяване и до 1 милион таблети и лаптопи за учениците и учителите, както и приватизация на Българската банка за развитие.

„Време е за подкрепа срещу идеи, а не срещу постове и е време всичко да се случва пред очите ви“, обобщи Трифонов, добавяйки, че с колегите му ще направят „всичко възможно“ за изпращането на български астронавти в НАСА заедно с астронавт от Северна Македония.

Резултатите

Данните на ЦИК от 14.00 часа във вторник, при 99.95% преброяване, показаха, че ИТН вече изпреварва ГЕРБ, макар и с минимална преднина от близо 15 000 гласа.

Според агенциите т. нар. партии на протеста – тези, които нямаха депутати в Народното събрание преди изборите на 4 април – няма да имат мнозинство от 120 депутати. Различните агенции им дават между 111 и 114 представители в 46-ото Народно събрание. Това значи, че те няма да могат да направят правителство сами и за да има такова, ще бъде нужна подкрепа от някоя от другите партии, които ще влязат в парламента – ГЕРБ, БСП или ДПС.

И трите водещи социологически агенции предвиждаха победа на „Има такъв народ“ на изборите в неделя. По данни на Маркет линкс, валидни към полунощ, формацията на Слави Трифонов получава 23,8% от гласовете, според Алфа рисърч той взима 23,9%, а според Галъп интернешънъл – 23,2%.

Тези данни са прогнозни и не включват данни от гласуването в чужбина. На предишните най-много българи зад граница гласуваха за „Има такъв народ“, следваха „Демократична България“ и ДПС.

Втора според социолозите ще бъде коалицията ГЕРБ-СДС. Според Маркет линкс партията на Бойко Борисов и коалиционните ѝ партньори получават 22,7% от гласовете, според Алфа рисърч – 23,4%, а според Галъп интернешънъл – 22,9%.

Борбата коя ще бъде трета политическа сила е между „Демократична България“ и БСП.

Според Алфа рисърч и Галъп интернешънъл БСП ще бъде трета. Алфа дава на левицата 13,1%, а Галъп - 14,2%. Те поставят „Демократична България“ на четвърто място със съответно 12,8% и 13,2%. Според Маркет линкс обаче „Демократична България“ ще бъде трета политическа сила. Агенцията дава на коалицията 13,4% от гласовете, а на БСП – 12,8%.

Пета политическа сила ще бъде ДПС, сочат прогнозните резултати на социологическите агенции. Според Алфа рисърч партията получава 11,3%, според Галъп интернешънъл – 11,4%, а според Маркет линкс – 11,3%.

Шестата формация в парламента според агенциите ще бъде „Изправи се! Мутри, вън!“. Според Алфа рисърч коалицията ще има 5% от гласовете, според Галъп интернешънъл – 5,1%, а според Маркет линкс – 5,2%.

И трите агенции не предвиждат в парламента да влязат „Българските патриоти“ (ВМРО, НФСБ и Воля), „Възраждане“ и „Българско лято“.

Различните агенции предвиждат и различно разпределение на мандатите в следващия парламент.

Мандатите

Според прогнозните данни на Алфа рисърч, цитирани от БНТ, ИТН ще има 64 депутати в 46-ото Народно събрание. ГЕРБ-СДС ще има 63 народни представители. Следват БСП с 35 депутати, „Демократична България“ с 34, ДПС с 30 и „Изправи се! Мутри, вън!“ с 14 народни представители.

Според данните на Маркет линкс ИТН ще има 64 депутати в 46-ото Народно събрание. ГЕРБ-СДС ще има 61 народни представители. Следват „Демократична България“ с 36 места в парламента и БСП с 35. Пети са ДПС с 30 депутати и „Изправи се! Мутри, вън!“ с 14 народни представители.

Галъп интернешънъл предвижда ИТН да има 62 народни представители, ГЕРБ-СДС – 61. Трета според агенцията ще бъде БСП с 38 депутати, четвърта ще бъде коалицията „Демократична България“ с 35 мандата. Следват ДПС с 30 места в парламента и „Изправи се! Мутри, вън!“ с 14 народни представители.

Така според прогнозните данни трите „нови“ партии в парламента събират между 111 и 114 депутати - недостатъчно за съставяне на правителство без подкрепата на някоя от другите партии в парламента.

Коментарите

Единственият коментар на лидера на партията, която спечели изборите – „Има такъв народ“, беше във Фейсбук. Слави Трифонов написа, че изборите на 11 юли се били „най-честните избори досега“. По-рано Трифонов и други представители на ИТН са казвали, че няма да се коалират с партиите на статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС.

Членове на ръководството на ГЕРБ дадоха изявления след края на изборния ден в неделя, но не отговаряха на журналистически въпроси. На брифинга не присъства лидера на партията Бойко Борисов. Зам.-председателят на формацията Томислав Дончев каза, че опитите за „изчегъртване“ на ГЕРБ са „очевидно неуспешни“.

„Очертава се правителство, което няма да носи политическа отговорност. С министър-председател, който няма да носи политическа отговорност или правителство тип "Беров – Орешарски“, каза членът на партията Тома Биков.

Председателката на БСП Корнелия Нинова и други членове на ръководството на левицата дадоха пресконференция след края на изборния ден. Нинова каза, че според партията трябва да се състави редовно правителство, но т.нар. партии на протеста нямат мнозинство за това.

„Този път, ако искат да има правителство, ще им се наложи да водят диалог с някоя от останалите партии“, каза тя и добави, че БСП няма да даде безусловна подкрепа за правителство на „Има такъв народ“. „Ако желаят подкрепа, очакваме да поканят на разговори и да седнем да говорим по политики“, каза Нинова.

Председателят на ДПС Мустафа Карадайъ също каза, че формацията му подкрепя „промяната“. Той добави, че когото и да подкрепи партията му след изборите, ще го подкрепи с условия. „Ако през април изборите дадоха старт на рестарта, т.е. промяна на „модела ГЕРБ“, ние много категорично заявихме, че моделът „стани да седна“ не е промяна на „модела ГЕРБ“, каза Карадайъ.

Формациите, които за втори път ще влязат в Народното събрание след изборите на 11 юли обаче са заявявали, че не биха се коалирали с ДПС. Такива изказвания са правили представители на „Има такъв народ“.

След края на изборния ден съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов каза, че за него и ключово партиите, с които ще си сътрудничи, да се разграничат ясно от ДПС. „Дневния ред не може да върви само по линията сваляна на Бойко Борисов от власт. Едно от нещата, които трябва да се случат, за да може българската държава да се освободи от този корупционен захват, това е и ясно разграничаване от ДПС“, каза Иванов пред Свободна Европа.

Той каза, че формацията първо ще разговаря с „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри, вън!“. На въпрос какво следва след това, той каза че „това също ще е тема на този разговор – можем ли да правим нещо заедно и как подхождаме по-нататък.“ Според Иванов може да се търси съгласие по общи теми, за които да се търси мнозинство.

Мая Манолова от „Изправи се! Мутри, вън!“ каза, че нейната формация изключва възможността да търси и приема подкрепа от ГЕРБ и ДПС. Тя обаче не изключи възможността коалицията да участва в правителство на т.нар. партии на протеста, подкрепено от БСП. „Ще оставим БСП сами да решат дали да подкрепят промяната“, каза Манолова пред Свободна Европа.

Как стигнахме до избори на 11 юли
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:43 0:00

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

Най-ново видео

Божи. Кучето, което обича да пътува в градски транспорт
please wait

No media source currently available

0:00 0:01:50 0:00
XS
SM
MD
LG