Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката в периода от началото на 2018 до края на 2019 година. Това сочи одитен доклад на Сметната палата, публикуван в понеделник.
Във времето между 2018 г. и 2019 г. икономически министър беше Емил Караниколов.
Според Сметната палата липсва държавна стратегия как търговските дружества повишават растежа на икономиката и конкурентоспособността й.
Такива изводи направи и служебният министър на икономиката Кирил Петков, който оповести, че е открил редица нарушения в управлението на държавните дружества.
В доклада на Сметната палата е даден пример, че министърът контролира пряко дружества като "Плод - Зеленчук" ЕООД, гр. Габрово, но не и публични дружества с обороти в пъти по-големи като "Кинтекс" ЕАД и "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД.
"Плод - Зеленчук" ЕООД е собствен капитал от 272 хил. лв., активи в общ размер на 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв. За сравненение "Кинтекс" ЕАД има собствен капитал от 81 млн. лв., активи за над 157 млн. лв. и приходи от оперативна дейност 120 млн. лв.
Одитът показва, че министърът на икономиката не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, като няма преки правомощия за вземане на решения във връзка с тяхното разпореждане.
Наравно с това дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата в държавния бюджет, а ако такава има, парите отиват в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те.
Проблемите в ББР
Сериозно внимание в одитния доклад е отделено и на Българската банка за развитие (ББР), която, според направените изводи, кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл. От Сметната палата отчитат, че това е в разрез с мисията на финансовата институция.
Докладът сочи още, че от януари 2018 г. до края на 2019 г. не е осъществяван контрол на възнагражденията на ръководните органи на ББР АД и дъщерните й дружества.
Така възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР АД са около 2 пъти по-високи от тези на колегите им в Българската народна банка (БНБ). Допълнително членовете на УС на ББР са участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение, около 30 на сто от възнагражденията им като членове на Управителния съвет на банката.
"Така едно лице може да участва както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост", посочват от Сметната палата.
Проблемите в ББР бяха оповестени първоначално от служебния министър на икономиката Петков. А впоследствие беше сменено и ръководството на институцията.
Загуби за милиони
Следващ проблем, посочен от одитната институция е, са дългите процедури за ликвидация на държавни дружества, които продължават средно повече от 17 години. Като пример е посочена ликвидацията на "Месокомбинат-Плевен" АД, продължила над 20 години.
Това се случва, въпреки че до 2007 г. имуществото на дружеството е осребрено, а кредиторите му са удовлетворени. По време на дългата процедура са загубени около един милион лева.
