Връзки за достъпност

Извънредни новини

Ще има ли пета вълна? А трета доза? Отговори на най-задаваните въпроси


Няма точна научна дефиниция за „епидемична вълна“. Изразът се налага от графиката, която изобразява хода на развитие на един епидемичен взрив като брой случаи – с неговото нарастване, пик и спад.

Ако следваме тази логика и данните за България, то в страната четвъртата вълна е започнала в средата на юли – с плавно, но неотменно покачване на броя случаи.

С какво е по-различна четвъртата вълна?

Данните от държавите, при които тази четвърта вълна настъпи по-рано, отколкото в България, могат да бъдат тълкувани спрямо условията в тях. Там „вълната“ се разви по-бързо, отколкото предходните, броят на заразените беше значителен, но броят на нуждаещите се от болнично лечение, интензивни грижи, и на починалите е несравнимо по-малък от предходните вълни.

Условията в България обаче са различни, и поради тази причина няма как данните автоматично да бъдат екстраполирани – страната ни е с най-ниско ваксинално покритие в Европа. В същото време практически приложените мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19 са незначителни. Това кара специалистите да са тревожни в прогнозите си.

Епидемиологът д-р Петър Марков отбелязва: "Погледнато сравнително, по смъртност страните видимо се групират в три категории: Група с ниска смъртност – страни, където показателят е под 1 на милион, страни със средна смъртност – между 1 и 3 на милион, и трета група – висока смъртност – България, сама в собствената си лига, с над 6 на милион (дотук).“

По-опасен ли е вариантът "Делта"?

На този въпрос изпълнителният директор на кризисната програма на Световната здравна организация (СЗО) д-р Майк Райън отговаря така:

„Той е по-бърз, по-адаптивен и ще избере по-уязвимите по-ефективно от предишните варианти“.

Данните сочат, че хората, заболели от варианта "Делта" на коронавирус стават заразни по-рано в хода на инкубационния период, спрямо предишните варианти, и могат да заразят повече хора при по-кратък контакт.

Засега няма категорични изводи дали "Делта" се характеризира с по-висок процент на тежкото протичане и смъртен изход. Ясно е обаче, че се разпространява по-успешно сред децата и младите хора от предходните варианти.

Кога бяха първите три вълни?

В началото на 2020 г., когато Европа се сблъска с първата вълна на пандемията, България взе много крайни мерки за превенция на разпространението на много ранен етап. Това допринесе у нас на практика да няма епидемичен взрив.

Подобно на първата вълна, втората и третата настъпваха в страната с известно закъснение спрямо държавите от западната част на Европа. Съответно техният пик се разви през есента на 2020, от октомври до декември, и в края на зимата, от февруари до април 2021 г.

Ще има ли пета вълна?

Експертите не са единодушни в прогнозите си и виждат четири възможни сценария за развитието на пандемията оттук нататък: изкореняване, елиминиране, съжителство и пожар.

Изкореняването изисква дълготраен имунитет, който предпазва от вторично предаване и повторно заразяване, както и от всякакви вирусни варианти, и според учените е теоретична постановка, по-скоро неприложима на практика.

Елиминирането изглежда по-възможно: за да се случи е нужна масова ваксинация в световен мащаб, която да покрива и нововъзникващите варианти.

При съжителството ваксиналната защита би стигнала дотам, че да предотврати най-тежките прояви на COVID-19, да прекъсне веригата на предаване на вируса и да противодейства на повечето нововъзникващи вирусни варианти.

Последният сценарий, пожарът, предполага че поради ограничения в достъпа до ваксини или съмнения голям дял от световното население ще остане неваксинирана. Това би дало възможност на вируса да развива нови варианти и периодично да образува нови, значими огнища.

Докога ще продължи тази пандемия?

Директорът на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус казва, че „това зависи от нас“.

Важно е да се знае, че всички научни хипотези за края на тази пандемия почиват на комбинация от исторически данни за предходни пандемии, математически модели и епидемиологични прогнози. Няма как тази задача с много неизвестни и променливи да даде категоричен краен отговор.

Историята обаче показва, че повечето болести бележат спад в разпространението си, понякога успешно биват потиснати в световен мащаб, но никога не изчезват напълно.

В момента това е и една от доминиращите научни прогнози – че пандемичният взрив може да бъде овладян, но COVID-19 ще продължи да се разпространява бавно, но устойчиво.

Работят ли ваксините срещу "Делта"?

Да. Ваксинираните продължават да са над 90% защитени от тежко протичане или смърт от COVID-19 и с висока защита от заразяване. Въпреки това данните сочат, че вариантът "Делта" по-често успява да зарази ваксинирани от предишните варианти.

България вече има и собствени наблюдения в тази посока. По последни данни на Националния център по заразни и паразитни болести, в момента над 98% от болните са заразени с "Делта". В същото време над 95% от хоспитализираните са неваксинирани, а сред тежко заболелите ваксинираните са единици.

Трябва ли да си слагам трета доза?

Регулаторните органи в Европа и САЩ все още не са се произнесли по този въпрос категорично. Много държави обаче взимат политическо решение да предложат трета „бустерна“(подсилваща) доза на своите граждани.

Осем държави в ЕС вече предлагат тази възможност, други 13 са заявили, че ще го правят от есента, а в САЩ кампанията за трета доза започва на 20 септември. От Американските центрове за контрол на заболяванията обявиха, че се надяват тази трета доза да осигури дългогодишен имунитет срещу COVID-19, подобно на много други ваксини.

Очаква се Европейската агенция по лекарствата (ЕЛА) да изпрати в България становище по въпроса дали да се поставя подсилваща доза, дали всички видове ваксини изискват такова подсилване, колко време след втората доза, може ли да се допусне „кръстосване“ на ваксини и т.н. От Министерството на здравеопазването обявиха, че в момента, в който получат зелена светлина от ЕЛА, подсилващи дози ще започнат да се правят и в България.

Към настоящия момент няма официални регулаторни инструкции на международно ниво относно смесването на различни видове ваксини. Проучване в Обединеното кралство обаче изследва възможността след основно тестване с ваксина на Pfizer да се постави подсилваща доза AstraZeneca и обратното.

Резултатите показват, че при такова „кръстосване“ се получава по-интензивен имунен отговор, отколкото при поставяне на подсилваща доза от същия продукт. Австралия вече официално обяви, че стъпвайки на тези изводи, ще разреши „кръстосването“ на ваксините.

Защо се разболяват и ваксинирани?

Специалистите не спират да припомнят, че в света не съществува ваксина срещу каквото и да било заболяване, която да осигурява 100% защита на всеки ваксиниран от заразяване.

Такъв е и случаят с ваксините срещу COVID-19. Те дават почти сигурна защита срещу тежко протичане на заболяването и смърт, но не изключват напълно „пробиви“ във ваксинационната защита или иначе казано – заразени ваксинирани.

Макар вероятността от заразяване да е десетки пъти по-ниска, отколкото при неваксинираните, това все пак е възможно.

Може ли ваксиниран да заразява?

Да. Проучванията сочат, че вариантът "Делта" се разпространява по-лесно. Една от разликите му с предишните варианти е, че в определена степен може да бъде пренесен включително от заболели ваксинирани.

Проучванията на този етап не дават категорични отговори, но данни от САЩ, Обединеното кралство и Сингапур водят до извода, че при "Делта" заболелите ваксинирани са също толкова заразни, колкото неваксинираните, но за по-кратък период.

Тези, които се заразят без да развият симптоми пък са най-често ваксинирани и с много по-малък вирусен товар, т.е. по-малко заразни.

*Становищата, изказани в рубриката "Мнение", могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Надежда Цекулова

    Надежда Цекулова е завършила е журналистика в Софийски университет, дълги години работи като журналист с интереси в сферата на здравеопазването, социалната политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път преминава в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Има активна дейност за подобряване достъпа до здравеопазване на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е директор програма „Кампании и комуникации“ в Български хелзинкски комитет.

Facebook форум

Най-ново видео

Какво промениха талибаните, след като взеха властта
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:37 0:00
XS
SM
MD
LG