Връзки за достъпност

Извънредни новини

С токчета срещу полицията. Българката, която стана символ на надежда в Турция


Лиана Георгиева по време на Прайда в Истанбул, 26 юни 2021

Момиче в черна лятна рокля крачи по малка улица в центъра на Истанбул. Токчетата ѝ тракат по паважа, а зад гърба ѝ я следват десетки полицаи, екипирани с щитове, каски и палки. Притискат я да върви по-бързо, опитват се да я избутат в някоя от съседните преки.

Момичето в черната рокля обаче не забързва крачка, продължава да ходи все така бавно и уверено, въпреки че вече усеща щитовете, опрени в гърба ѝ.

„Не виждате ли, че съм на токчета, драги, затова ходя бавно“, обръща се тя към полицаите и ясно им казва да не я бутат.

„Тук има любов и надежда. Не знам какво правите вие, но аз вървя бавно с любов и надежда“, казва им тя, а лицето ѝ излъчва непоклатимост.

Тя е Лиана Георгиева и е една от няколкото хиляди демонстранти, включили се в шествието на Прайда в Истанбул през юни тази година.

Името ѝ става известно в цяла Турция, след като само за няколко часа видеото с нейните думи към полицаите е споделено десетки хиляди пъти в социалните мрежи и видяно от милиони хора. Споделя го дори американската певица Мадона.

Следват интервюта за турски и международни медии, случайни хора започват да я спират на улицата и искат да се снимат с нея, а телефонът ѝ е залят от съобщения от непознати, които ѝ благодарят за това, че им е вдъхнала кураж и им е показала „как да бъдат смели“. Казват ѝ, че се е превърнала в символ на надежда – за жените в Турция, за ЛГБТ общността, но и за хората, несъгласни с авторитарния режим в страната изобщо.

„Все едно бяхме на война“

„Всъщност всичко стана случайно“, разказва 26-годишната Георгиева пред Свободна Европа.

Тя е родена в немско-българско семейство и прекарва по-голямата част от живота си в Германия. През пролетта на 2019 г. решава да тръгне с колело из Европа – без план, крайни цели или крайни срокове. Озовава се в Истанбул случайно, където също толкова случайно получава предложение да учи джаз музика.

Две години по-късно тя все още живее в Истанбул и пее и пише музика под псевдонима Liana Georgi.

Не обича сама да си поставя етикети, казва само, че песните ѝ винаги са вдъхновени от истински истории и често разказват за любовта между жени.

Плод на определени случайности е и видеото, в което се чуват думите ѝ към турските полицаи. В юнския ден, в който се провежда Прайдът в Истанбул, тя отива на шествието заедно със свой приятел. Казва, че не е очаквала такова огромно полицейско присъствие.

2014 година, когато 100 000 души присъстват на Прайда в града, е последната година, в която събитието се провежда с разрешението на властите. От 2015 г. насам шествието, призоваващо за равни права на ЛГБТ общността, е забранено в Истанбул.

Въпреки забраните събитието продължава да се провежда всяка година. То обаче неизменно е съпроводено от арести и сблъсъци с полицията. До такива се стига и през тази година.

„След като просто си вървяхме мирно 20-30 минути по една от главните улици, стигнахме квартала Джихангир. Там полицията дойде от всички страни, наистина отвсякъде. Все едно бяхме на война“, разказва Георгиева. „Обградиха ни и се опитаха да ни разпръснат на по-малки групички.“

Полицаите успяват да ги избутат в близките малки улици, няколко човека са арестувани пред очите ѝ. В един момент тя губи приятеля, с когото е дошла, и се оказва сама, само с още няколко други непознати демонстриращи. Отзад ги притиска плътна колона от полицаи.

С токчета срещу полицията

Тогава, в някакъв прилив на смелост, смесена с гняв, тя решава да се обърне към полицаите.

„Честно казано, просто ми писна. Защото гледах назад и виждах само полицаи. Тогава им казах: добре, какво правите? Вие сте хора и аз съм човек!“, разказва Георгиева.

„Беше горещо, аз бях с токчета и просто им казах, че ще продължа да си ходя с моето темпо. Казах им: съжалявам, но хайде да вървим по-бавно. Не знам какво правите вие, но аз вървя бавно с любов и надежда. Защото тук има любов и надежда. Дори не знам как си го помислих това в този момент, наистина беше като от някакъв филм.“

Лиана Георгиева на протеста срещу оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, 1 юли 2021, Истанбул
Лиана Георгиева на протеста срещу оттеглянето на Турция от Истанбулската конвенция, 1 юли 2021, Истанбул

Оказва се, че моментът е бил запечатан – една жена я снима от прозореца на апартамента си, а след малко се появяват и още няколко камери, които улавят думите ѝ към полицаите. След само няколко секунди обаче натискът се усилва.

„Усетих как започват да ни бутат повече. Тогава една жена ми взе ръката и ми каза: добре, стига, трябва да вървим. И разбрах, че моментът е свършил и може да стане много опасно за мен. Полицаите наистина започнаха да вървят много по-бързо и след 10 минути сълзотворният газ беше навсякъде. В целия квартал не можеше да се диша.“

Георгиева успява да се прибере в апартамента си, откъдето вижда и чува бягащите от полицията хора.

„От вкъщи чувахме хората как крещят, как тичат, чувахме полицията. Тогава прибрахме в дома ми още няколко души от улицата. Дадохме им вода, защото всички кашляха като ненормални от лютивия газ. В един момент бяхме около 20 човека в хола. Всички много ги беше страх“, спомня си тя.

„Няма такова нещо като ЛГБТ в Турция“

В крайна сметка са арестувани 25 участници в Прайда. Освен сълзотворния газ, полицията използва и гумени куршуми, за да разпръсне шествието.

Младата българка осъзнава, че арестът и куршумите са ѝ се разминали единствено защото е чужденка. Че „толерантността на полицията“, която се вижда във видеото, станало толкова известно в Турция, нямаше да я има, ако паспортът ѝ беше турски.

В доклада на правозащитната организация ILGA Europe Турция заема предпоследно място сред още 49 европейски държави по отношение на опазването на правата на хората от ЛГБТ общността. Дискриминацията, езикът на омраза и насилието срещу тях са широкоразпространени в страната.

През миналата година президентът Реджеп Ердоган каза, че „няма такова нещо като ЛГБТ“ в Турция, а председателят на Дианета (Дирекцията за вероизповеданията) обвини гейовете за избухването на пандемията от коронавирус.

„Хората тук много ги е страх, не се чувстват свободни. Има толкова много полицейска бруталност, репресии. Особено ако си гей, могат да те арестуват за най-малкото нещо. Такава свобода, каквато аз имах, тук няма. Тя се дължи единствено на това, че не съм от Турция“, отбелязва Георгиева.

Символ на надежда

Това е и причината нейното отношение към полицията да предизвика такава реакция в Турция – страна, в която по думите ѝ никой не се осмелява да се конфронтира толкова директно със силите на реда. Още по-рядко пък го прави жена, и то представителка на ЛГБТ общността.

„Мисля, че затова хората ме възприемат като някакъв символ на надежда. Казват ми, че видеото им е помогнало да повярват, че промяната е възможна и че те имат някаква сила.“

Иска ѝ се обаче нещата да не се ограничат само до едно видео в социалните мрежи. През изминалите няколко месеца след провеждането на Прайда Георгиева е успяла да се свърже с много политици, журналисти, музиканти и актьори. По думите ѝ е нужно много повече внимание върху ситуацията на ЛГБТ общността в Турция.

Използвала е времето обаче и за да напише нова песен, вдъхновена от случилото ѝ се през юни.

„Надявам се, че тази песен ще получи внимание, не за мен, а за моята общност. Просто искам хората да не се чувстват толкова сами. Искам хората да знаят, че е съвсем нормално да обичаш човека, когото обичаш. И вярвам, че има надежда за промяна към по-добро, дори и тук в Tурция.“

Facebook форум

Най-ново видео

Как живеят наркозависимите при талибаните
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:38 0:00
XS
SM
MD
LG