Връзки за достъпност

Извънредни новини

Имотите, наемите, свободата. За какво става дума в историята с "Труд"


Главният редактор на"Труд" Петьо Блъсков

Полицаи запечатват редакция на вестник. Собственикът определя това като атака срещу свободното слово, а бившите управляващи организират протест. Зад всичко това стоят близо четвърт милион лева.

Спор между собственик и наемател по повод неплатен наем или посегателство срещу свободата на словото? Това са двете интерпретации на конфликта между Министерството на културата и ръководството на вестник “Труд”.

В понеделник редакцията на изданието беше запечатана от полиция след заповед на областния управител на София. От вестника се очаква да освободи помещенията.

Като повод за това властите сочат нарушения на договора за наем с Министерството на културата от страна на издателя на “Труд”. Едното се състои в това, че фирмата наемател не е платила консумативи и неустойки за неплатени в срок наеми за общо над 235 хил. лева. А другото е свързано с факта, че министерството е сключило договор с една фирма, а офисите всъщност се ползват от друга.

От ръководството на изданието отричат да са извършили нередности, обвиняват институциите в “лъжи” и определят желанието на Министерството на културата редакцията да напусне офисите като “репресия”.

В подкрепа на “Труд” застанаха редица представители на докоро управлявалата партия ГЕРБ, които проведоха флашмоб в знак на протест срещу решението вестникът да бъде изгонен от държавния имот.

Какви са фактите около спора и какво твърдят участниците в него? Отговорът е в следващите редове.

Защо имаше полиция в редакцията на “Труд”?

В понеделник сутринта пред входа на редакцията на “Труд” имаше полиция, която запечата офиса.

Областната управа на София публикува съобщение, че в понеделник е насрочено принудително изземване на имота, който е публична държавна собственост. Според институцията това става по заповед на областния управител Митко Михайлов след искане на Министерството на културата, което управлява имота и го е отдало под наем.

Институциите посочват, че причина за изгонването на редакцията на “Труд” от имота са нарушения на договора за наем.

Какви са проблемите с наема на “Труд”?

Едното нарушение според Министерството на културата е, че фирмата наемател дължи над 235 хил. лева. В тази сума се включват над 133 хил. лева за консумативи от 2015 до 2018, още 7000 лв консумативи за септември и октомври тази година, както и неустойки за неплатени в срок наеми на стойност над 95 хил. лева.

Главният редактор и съдружник във фирмата издател на “Труд” Петьо Блъсков твърди, че изданието няма неплатени и просрочени наеми. Що се отнася до сметките за консумативи, той посочва, че Министерството не си е търсило парите и затова фирмата не ги е платила.

“Относно сумата за консумативите Министерството на културата не си ги търси тези пари. Ако иска, да си ги потърси”, каза Блъсков пред Свободна Европа и добави, че за тези суми не са издавани фактури.

“Нито са издали, нито са доказали тези вземания.”

Според годишния финансов отчет на фирмата издател на “Труд”, това не е единственият ѝ дълг. В отчета за 2020 г. е записан пасив от над 800 хил. лева към персонала, 945 хил. лв за осигурителни плащания и близо 2,5 млн. данъчни задължения.

Преотдаден ли е офисът?

Другото нарушение на договора според Министерството на културата е, че фирмата, с която то има договор - “Южен Кръст 2001”, е преотдала помещенията за ползване на друга фирма - “Труд Медиа”, която издава в. “Труд”. Министърът на културата Велислав Минеков каза в предаването “Денят с Веселин Дремджиев”, че това е “много тежко нарушение на договора”.

Представители на Министерството на културата и полиция се опитват да запечатат помещенията в редакцията на "Труд"
Представители на Министерството на културата и полиция се опитват да запечатат помещенията в редакцията на "Труд"

Петьо Блъсков твърди, че офисите не са преотдадени.

“В подобен договор това е рутинна клауза, в която се забранява преотдаването”, каза той.

“Но в нашия случай преотдаване няма - нито де факто, нито де юре. Издателят “Труд Медиа” и наемателят “Южен кръст 2001” са фирми собственост на сина ми, на един и същи човек. Редакцията на в. “Труд” просто работи в тези помещения.”

Как “Труд” се озова на този адрес?

Според Министерството на културата този имот е отдаден на “Южен кръст 2001” през 2015 г.

Това става година след като Петьо Блъсков подписва предварително споразумение за купуването на “Труд” и малко преди сделката да бъде сключена в края на 2015 г. Блъсков е финансиран за купуването на всекидневника от Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Оттогава насам “Труд” често заема позиции в подкрепа на доскоро управлявалата партия ГЕРБ, депутата от ДПС и бизнесмен Делян Пеевски, главния прокурор Иван Гешев. През тези години изданието атакува критични към властта политици, граждански активисти и журналисти. През последните месеци изданието критикуваше представители на служебното правителство.

През август, когато спорът за първи път стана публичен, и Блъсков, и Велислав Минеков казаха, че договорът от 2015 г. е сключен след конкурс.

Свободна Европа поиска повече информация от Министерството на културата за провеждането на този конкурс, но до публикуването на текста отговор не беше получен.

Защо чак сега чуваме за това?

Всъщност, не чуваме чак сега за този спор. Служебният министър на културата Велислав Минеков повдигна темата още през лятото.

Твърденията на институциите днес също водят до извода, че проблемът с наетите от редакцията на “Труд” помещения не е от сега. Неплатените консумативи са за период между 2015 и 2018 г. В този период на поста министър на културата са били Вежди Рашидов и Боил Банов от ГЕРБ.

Въпросът за плащане на задълженията не е повдиган публично, но според настоящия служебен министър на културата Велислав Минеков, парите са искани няколко пъти, а накрая Банов е отказал да ги поиска.

“Дължимите суми от наемателя на помещенията, където се помещава в. “Труд”, са били искани още по времето на Вежди Рашидов, след това от служебния министър Рашко Младенов, след това финансовият отдел във финансова дирекция е предложил на министър Боил Банов да подпише, за да си поиска загубите, но той е отказал”, каза Минеков пред БНР във вторник.

Имат ли основание институциите да изгонят “Труд”?

Министерството на културата съобщи, че е изпратило едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем на редакцията на “Труд” още на 12 юли тази година. Това е преди пет месеца.

Малко след това за пръв път за случая се заговори в медиите.

След това министерството няколко пъти е искало помещенията да бъдат освободени.

Четири месеца след предизвестието, на 12 ноември, областният управител на София издава заповед за освобождаване на имота. Седмица по-късно “Южен кръст 2001” подава жалба срещу заповедта пред Административен съд - София-град, с която иска спиране на изпълнението ѝ.

Съдът два пъти отхвърля това искане - на 22 ноември (това определение е обжалвано пред Върховния административен съд и по жалбата още няма решение) и на 30 ноември.

Министерството на културата и Областната управа се позовават на тези определения на съда в спора си с издателя на “Труд”. Законът за държавната собственост казва, че обжалването на заповед за освобождаване не спира нейното изпълнение.

Какви са политическите реакции?

“Труд” получи подкрепа от бившите управляващи от ГЕРБ, които оглавиха флашмоб пред сградата на Министерството на културата в знак на протест срещу решението на държавата да изгони всекидневника от свой имот в София.

На акцията присъстваха депутатите Тома Биков, Маноил Манев, Любен Дилов-син, Асен Балтов, Александър Ненков, бившият здравен министър Костадин Ангелов и бившата енергийна министърка Теменужка Петкова. Те отрупаха стълбите пред Министерството на културата с вестника, който излезе във вторник със заглавие на първа страница: “Убиват “Труд”.

Тома Биков (дясно) и Любен Дилов-син по време на акцията в подкрепа на "Труд"
Тома Биков (дясно) и Любен Дилов-син по време на акцията в подкрепа на "Труд"

Представителите на ГЕРБ повдигнаха въпроса и на консултацията при президента за съставяне на правителство в понеделник, а в сряда по искане на депутати от ГЕРБ в парламента ще бъде изслушан Велислав Минеков.

Има ли нарушение на свободата на словото?

Според главния редактор на “Труд” действията на Министерството на културата са “репресия” срещу медията.

“Всичко друго е формално, всичко друго е прикритие зад някакви уж финансови недоразумения, за да може да се удари вестника”, каза Петьо Блъсков.

Министърът на културата казва, че става дума за отношения между наемодател и наемател.

“Тук не става дума за слово. Тук става дума освен всичко и за едни дребни 235 794 лева и 5 стотинки”, каза Велислав Минеков.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) публикува позиция във вторник, в която посочи, че “свободата на словото не предполага привилегии за определени медии, които да се ползват с преференциално третиране, от достъп до пресконференции, интервюта, до ползване на държавни имоти срещу символичен наем, реклами, фондове”.

“Близки до властта медии са получавали подобно привилегировано отношение, а когато то бъде прекратено, обикновено се прави опит това да се представи като репресия и да се представи като заплаха за свободата на словото”, пише журналистическата организация.

“Прекратяването на тези условия не може да се разглежда като заплаха за свободата на словото, а напротив, това е условие за справедливо третиране на медийния сектор. Както другите медии си плащат наемите и консумативите, това трябва да важи за всички.”

Редакцията на вестник "Труд"
Редакцията на вестник "Труд"

В интервю за Свободна Европа главната редакторка и издателка на “Медиапул” Стояна Георгиева също изрази позицията, че в случая не става дума за атака срещу свободата на словото.

“За каква репресия става дума при положение, че тук никой няма никакви претенции към тази медия? Нито иска да я спре, нито иска да упражнява влияние върху редакционната ѝ политика”, каза тяя.

“Просто става въпрос за това, че тази медия е настанена в една държавна сграда. Министерството на културата иска да ползва тази сграда. То е в пълното си право.”

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG