Осем месеца след края на мандата на третото правителство на Бойко Борисов (2017-2021) България вече има нов редовен кабинет с министър-председател Кирил Петков. Сформирането му стана възможно чак от третия опит, след като два последователни парламента не успяха да излъчат управление на страната и бяха разпуснати от президента Румен Радев.
47-ото Народно събрание избра в понеделник Петков за премиер със 134 гласа "за" срещу 104 "против" и нито един "въздържал се".
Той беше подкрепен от парламентарните групи на "Продължаваме промяната" (ПП), БСП, "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ), които подписаха коалиционно споразумение в края на миналата седмица. "Против" гласуваха парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС и "Възраждане".
При същото разпределение на гласовете преминаха и последвалите две гласувания за структура и състав на Министерския съвет. След това новите министри положиха клетва.
Непосредствено преди гласуването на кандидатурата на Петков, неговият колега в ПП, нов вицепремиер и финансов министър Асен Василев обобщи, че партньорите в новата коалиция са обединени от "дълбока антикорупционна програма". По този начин той отговори на всички критики, че споразумението е безпринципно и обединява противоположни политически сили.
Правителството ще бъде съставено от общо 19 министерства, сред които има две нови - на иновациите и растежа, както и на електронното управление. Кабинетът включва и общо петима вицепремиери.
Ето и пълния състав на кабинета на Кирил Петков:
- министър-председател - Кирил Петков (ПП);
- вицепремиер по еврофондовете и министър на финансите - Асен Василев (ПП);
- вицепремиер по ефективно управление - Калина Константинова (ПП);
- вицепремиер и министър на икономиката и индустрията - Корнелия Нинова (БСП);
- вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите - Борислав Сандов (ДБ);
- вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството - Гроздан Караджов (ИТН);
- министър на вътрешните работи - Бойко Рашков (ПП);
- министър на външните работи - Теодора Генчовска (ИТН);
- министър на труда и социалната политика - Георги Гьоков (БСП);
- министър на отбраната - Стефан Янев (ПП);
- министър на правосъдието - Надежда Йорданова (ДБ);
- министър на образованието и науката - Николай Денков (ПП);
- министър на здравеопазването - Асена Сербезова (ПП);
- министър на културата - Атанас Атанасов (ПП);
- министър на земеделието - Иван Иванов (БСП);
- министър на транспорта и съобщенията - Николай Събев (ПП);
- министър на иновациите и растежа - Даниел Лорер (ПП);
- министър на електронното управление - Божидар Божанов (ДБ);
- министър на енергетиката - Александър Николов (ИТН);
- министър на туризма - Христо Проданов (БСП);
- министър на спорта - Радостин Василев (ИТН).
Тричасов дебат
Гласуването за премиер, структура и състав на новия редовен кабинет обаче беше предшествано от тричасов дебат, в рамките на който от ГЕРБ и ДПС многократно се оплакаха от репресии на служебното правителство, а от "Възраждане" декларираха, че няма да подкрепят бъдещата коалиция.
Парламентарното заседание започна с дълга декларация от председателката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова, която упрекна досегашното служебно правителство, че се е провалило в работата си. Като основни негови неуспехи тя посочи справянето с COVID-19, масовата ваксинация и провеждането на честни избори.
Изказването ѝ беше последвано от реч на кандидат-премиера, който представи накратко предложенията си за вицепремиери и министри.
По думите му мотото на бъдещият кабинет ще бъде "нулева толерантност към корупцията, към всеки един лев, изхарчен неправомерно, непрозрачно". Кирил Петков добави, че първата му заповед ще бъде в сградата на Министерския съвет да се влиза само със зелен сертификта.
"Не можем да чакаме следващата вълна от следващия щам да удари икономиката и училищата. Единият вариант е да си затворим очите пред фактите на науката и да махнем зелените сертификати. Другият е ваксинация - 3.6 млрд. души по света са ваксинирани. Първата ми заповед - всеки да има зелен сертификат в Министерския съвет", заяви той.
След него кратка реч държа и председателят на ДПС Мустафа Карадайъ, който декларира, че партията му няма да подкрепи предложения кабинет, защото не е участвала в преговорите за съставянето му. Подобно на Атанасова, той повтори тезата си, че служебните управляващи са извършвали репресии на изборите.
Заплаха срещу Ицо Хазарта
Впечатление направи първата изява от парламентарната трибуна на депутата от ПП Христо Петров, известен с артистичния си псевдоним на рап изпълнител Ицо Хазарта. От изказването му стана ясно, че след като е получил предложение от Петков да стане кандидат-депутат, той е потърсил информация какви хора са лидерите на "Продължаваме промяната".
"Познавам и вашите началници, познавам и вашите спонсори. Не получих нито една информация що за хора са Кирил и Асен, но получих послание - ако продължа да ги подкрепям, ще загубя най-ценното нещо, което имам. Иска ми се хората, автори на идеята да получа това послание, да знаят, че това е най-силната ми мотивация. Аз вярвам в този отбор и съм убеден, че ще работи за България", заяви Петров, гледайки към частта от пленарната зала, в която стои групата на ДПС.
Той добави, че други негови колеги също са получили подобни послания, но не даде повече подробности за тово кого визира.
"Аз съм човек, който също изпитва страх, но веднъж Асен Василев ми каза: "Нормално е да те е страх, но има неща, които са по-важни от страха", завърши Христо Петров.
Безплатни детски градини
Лидерът на БСП и кандидат за вицепремиер Корнелия Нинова обяви, че партията й ще е гарант за социалните политики в новото правителство. Сред заложените в коалиционното споразумение мерки тя посочи въвеждането на безплатни детски градини, увеличаването на пенсиите и стимулирането на българското земеделие.
"В стремежа си да осигурим друго бъдеще, нито веднъж няма да забравим промяната на модела. Вместо еднолична власт ще помогнем да има институции, вместо задкулисие - ще има прозрачност. Вместо шуробаджанащина и калинки - ще има ред, а който не го спазва - ще има справедливост", увери Нинова.
Йордан Цонев от ДПС пък заяви, че има усещането за дежа вю, тъй като първото правителство на ГЕРБ също е дошло на власт през 2009 г. със заявки за нов тип борба с престъпността и "нулева толерантност към корупцията". Той разви и познатата теза на колегите си Делян Пеевски и Мустафа Карадайъ, че т.нар. "кръг Капитал" стои в основата на политическото задкулисие, издигнало ГЕРБ на власт, а сега и проекта "Продължаваме промяната".
На парламентарната трибуна излезе и лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който заяви, че партията му също няма да подкрепи новата коалиция, защото изглеждало сякаш тя ше е продължение на управлението на ГЕРБ, кактоп ѝ че съставът на кабинета е реден от чужди посолства.
Според Костадинов в споразумението няма решения за демографската криза, няма министър за българите в чужбина, а думата "национален интерес" не е изпълнена със съдържание.
Оставка на Гешев
"Съдебната реформа започва с необходимостта от отчетен главен прокурор, т.е. с вашата оставка, г-н Гешев", каза съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов от парламентарната трибуна, обръщайки се към главния прокурор, който беше официален гост на заседанието.
По думите на Иванов новото управление няма да може да концентрира власт, а това е възможност България да става все по-свободна страна. И добави, че формацията му ще даде принос в трите направления, в които има министри - околна среда, електронно управление и правосъдие.
Зам.-председателката на парламентарната група на "Има такъв народ" Виктория Василева от своя страна също декларира, че партията ѝ ще подкрепи новото правителство. Тя добави, че "ние не просто разбираме тази отговорност, но ние ще я споделим".
Как се стигна дотук
Кабинетът на Кирил Петков е първият избран за редовен след изтичането на последния премиерски мандат на Бойко Борисов през май. Оттогава досега управляваше служебното правителство на Стефан Янев, чийто състав претърпя една промяна.
В рамките на неговия мандат имаше два неуспешни опита за съставяне на редовно управление. Първият беше след парламентарните избори на 4 април, когато ГЕРБ спечели с малка разлика пред ИТН. И двете партии обаче върнаха на Радев неизпълнени мандати за съставяне на правителство, същото направи и БСП.
На вторите парламентарни избори през годината - на 11 юли, първа политическа сила стана ИТН. След това лидерът ѝ Слави Трифонов обяви пред медиите два последователни проектокабинета, но никой от тях не беше гласуван в парламента, защото ИТН така и не ги внесоха, след като не получиха подкрепа за самостоятелно правителство.
Така се стигна и до трети парламентарен вот на 14 ноември. Той беше спечелен от новата формация на вече бившите служебни министри на икономиката и финансите Кирил Петков и Асен Василев - "Продължаваме промяната".
ПП спечели изборите с преднина от около 3% пред ГЕРБ и така получи възможността да вземе първия проучвателен мандат за съставяне на кабинет от президента Радев. След близо едномесечни преговори "Продължаваме промяната" се споразумя с БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" и сформира четворна коалиция.
Сред нейните неотложни приоритети са справяне с поскъпването на тока, съдебна реформа, ограничаване на епидемията от COVID-19, както и редактиране на българския План за възстановяване, който миналата седмица беше върнат от Брюксел с редица забележки.
Сред дългосрочните очаквания към кабинета на Петков е и да опита да прокара реформа в прокуратурата, с която да бъдат ограничени правомощията на главния прокурор. Петков вече призова Иван Гешев да подаде оставка, но той отхвърли тази възможност. В отговор главният прокурор упрекна новите управляващи, че се държат като "каста богоизбрани като в Древния Рим".
