Връзки за достъпност

Извънредни новини

Кое е вярното: Брюксел или София искат отчетен главен прокурор, за да има пари


Главният прокурор Иван Гешев

Кой е този, който иска България да има главен прокурор, отчитащ се пред хората? Въпросът може да звучи наивно, но беше поставен сериозно в понеделник от българската прокуратура.

В изявление на държавното обвинение се казва, че Брюксел не е поставял условието за отчетен главен прокурор, за да отпусне на България пари по Плана за възстановяване и устойчивост. Казва се и това, че условието за прокурора е поставено (тоест измислено) от самото българско служебно правителство.

Кое от двете е вярното - в Брюксел или в София парите са обвързани с отчетността на главния прокурор? Събрахме фактите в следващите редове. Те водят до само един отговор - условието е на Брюксел.

Фактите накратко

В понеделник прокуратурата оспори твърденията на управляващите, че липсата на достатъчно амбициозни мерки за отчетност на главния прокурор и възможност да му бъде търсена наказателна отговорност е пречка пред одобряването на българския План за възстановяване и устойчивост.

Държавното обвинение твърди, че Европейската комисия не изисква България да прави реформи в прокуратурата и статута на главния прокурор. Според него инициативата за записване на тези реформи в плана е изцяло на служебния кабинет и тя е насочена персонално срещу настоящия главен прокурор Иван Гешев.

Представители на служебното правителството и на настоящото редовно правителство обаче посочват, че Европейската комисия изисква в плана да бъдат предвидени реформи за подобряване на отчетността на главния прокурор.

Това се потвърждава и от забележките по последния вариант на плана, който беше изпратен в Брюксел от служебното правителство. Писмото от Европейската комисия, с което Свободна Европа разполага, съдържа приветствие към ангажимента за гарантиране на отчетността на главния прокурор, но и изискване мерките да бъдат конкретизирани и изпълнени в по-кратки срокове.

Защо главният прокурор е в плана

Планът за възстановяване и устойчивост е задължителен, за да получи България достъп до над 12 млрд. лева от европейския бюджет, предвидени за възстановяване от последствията от пандемията. Той включва както конкретни проекти, за които България очаква финансиране, така и реформи. Идеята е те да допринесат за постигане на целите, заложени в европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. България за пръв път внесе своя план през октомври.

В последния вариант на българския план реформите в прокуратурата са в раздела „Справедлива България“ и фигурират сред мерките, които се отнасят до подобряването на средата за бизнес.

Липсата на възможност за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор многократно е критикувана от Европейската комисия, включително и в последните доклади за върховенството на закона в Европейския съюз.

Реформите в Плана за възстановяване, които се отнасят до ръководството на прокуратурата, са в две насоки – повишена отчетност на главния прокурор и неговите заместници и въвеждане на ефективен механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор и неговите заместници.

Предвидените мерки са назначаване на обвинители, които да могат да разследват главния прокурор и неговите заместници, както и гарантиране на независимостта и кариерната стабилност на тези обвинители.

Преди седмици Европейската комисия върна за преработване българския план за възстановяване, като част от забележките са именно в тази насока.

Какво каза прокуратурата

В изявление, прочетено от зам.-главния прокурор Красимира Филипова в понеделник, ръководството на българското държавно обвинение посочи, че служебното правителство, което управляваше до 13 декември, по собствено желание е включило реформи на прокуратурата в Плана за възстановяване и устойчивост на България.

„Не европейските ни партньори изискват, а служебното ни правителство е предложило реформи в прокуратурата и фигурата на главния прокурор, продиктувани не от необходимост, а от конкретната личност, заемаща длъжността“, каза Филипова в изявление, след което не бяха допуснати въпроси от журналисти.

Прокуратурата оспори и необходимостта от такива мерки в плана.

„Очевидно е, че подобни мерки няма как да стоят в основата на социалното и икономическо възстановяване на България, не изискват финансиране и не биха могли да бъдат поставени като условия от Европейската комисия“, се посочваше в изявлението.

Държавното обвинение смята, реформата на прокуратурата е записана в Плана за възстановяване, за да се манипулира общественото мнение „с цел отстраняване на настоящия главен прокурор и овладяване на прокуратурата“.

Какво казаха управляващите

Представители на служебното правителство, което управляваше до 13 декември, както и на правителството на Кирил Петков, което управлява сега, твърдят, че Европейската комисия изисква от България да предприеме мерки за гарантиране на отчетността на главния прокурор и възможността да му бъде търсена наказателна отговорност.

Вицепремиерът в служебното правителство Атанас Пеканов каза в началото на декември, че Европейската комисия има забележки по реформите и проектите в българския план в областта на върховенството на правото. По думите му критиките са свързани с отчетността на главния прокурор.

Според министъра на правосъдието в правителството на Кирил Петков Надежда Йорданова статутът на главния прокурор е „една от големите пречки Планът за възстановяване и устойчивост да върви напред“.

„Защото нашите партньори настояват да има прозрачност и отчетност на работата на главния прокурор и да има ефективен механизъм за неговата сменяемост“, каза тя в интервю за Свободна Европа.

Какво казва Брюксел

Европейската комисия не коментира официално забележките по съдържанието на плановете за възстановяване на държавите членки. Институцията изпраща забележките и препоръките си направо на институциите, които отговарят за плановете.

В забележките до българското правителство, адресирани до тогавашния вицепремиер Атанас Пеканов, Европейската комисия посочва, че приветства мерките за подобряване на отчетността на главния прокурор. Институцията обаче изисква допълнителни стъпки за конкретизиране на тези мерки.

В документа, с който Свободна Европа разполага, се посочва, че тази цел трябва да се осъществи по-рано от предвиденото, и че трябва да се дадат конкретни гаранции за независимостта на обвинителите, които ще разследват главния прокурор - при техния избор, при назначаването им и по време на работата им. Препоръчва се участието на Висшия съдебен съвет в назначаването им да не се записва изрично в плана.

Пред Свободна Европа министърът на правосъдието Надежда Йорданова потвърди наличието на писмото, изпратено от Европейската комисия. Тя посочи, че срокът за коментари от страна на България по забележките и до декември.

Премиерът Кирил Петков съобщи в петък след среща с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че България ще изпрати нов вариант на Плана за възстановяване в Брюксел.

В неделя пред бТВ Петков каза, че е обсъдил по време на срещата си в Брюксел идеите за мерки в областта на правосъдието и борбата с корупцията.

„Това, което видяхме от Европейската комисия, беше „аха в тази част вие правите повече от това, което ние изискваме от вас“. Което по тази тема никога не се е случвало в България.“

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG