Връзки за достъпност

Извънредни новини

Очертани граници, но не съвсем. Какво точно призна Путин в Източна Украйна


Владимир Путин подписва указа за признаване на сепаратистките "републики" в Източна Украйна

Русия призна за независими два района в Източна Украйна. Но не уточни в какви граници ги признава - в тези, в които съществуват, или в тези, за които претендират. Разликата е над 35 000 кв. км, които може да станат претекст за война.

Какво следва сега? Кой как ще реагира? Ще има ли война?

Това са само част от въпросите, които възникнаха след като руският президент Владимир Путин призна за независими самопровъзгласилите се „републики“ на сепаратистите в Източна Украйна.

Един въпрос, който на пръв поглед изглежда много по-лесен обаче остана без ясен отговор:

Какво точно призна Путин?

Причината е, че сеператистите не контролират целите области Донецк и Луганск, но когато окупираха територии в района през 2014 г., те приеха свои „конституции“, в които претендират за целите области.

В указа от 21 февруари, с който Путин призна двете „народни републики“ за независими, не се посочва дали това се отнася само за контролираните от сепаратистите територии, или за всички тези, към които те имат претенции. Руските представители, които коментираха въпроса през следващите дни, даваха неясни или дори противоречащи си отговори на въпроса какво точно призна Москва.

По-късно самият Путин уточни, че Русия признава двете „републики“ в границите, записани в конституциите им.

„Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които казват, че границите им съвпадат с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна“, каза Владимир Путин в Москва на 22 февруари.

Това решение може да бъде използвано като претекст от Русия за начало на военни действия срещу Украйна, смятат експерти.

„[Сепаратистите] може да подновят битките за установяване на своята териториална цялост“, каза Константин Соркин от Московския Карнеги център преди седмица, когато руският парламент обсъждаше дали да призове президента да признае „републиките на сепаратистите“.

„Това може да значи ръст на напрежението и възобновяване на военните действия на базата на техните териториални претенции, което може да включва участието на руски военни.“

Какво искат сепаратистите

След месеци на сражения и провала на Минските споразумения от 2014 и 2015 г. да намерят устойчиво решение на конфликта, областите Донецк и Луганск в Източна Украйна бяха на практика разделени. Официалната власт в Киев контролира около две трети от административните области, чиято територия е общо 53 200 кв. км., а подкрепяните от Москва сепаратисти са окупирали една трета, включително градовете Донецк и Луганск.

В „конституциите си“, приети през 2014 г., сепаратистите заявяват претенции към целите области, макар че в действителност не ги контролират.

На 21 февруари руският президент Владимир Путин издаде указ, с който признава самопровъзгласилите се Донцека „народна република“ (ДНР) и Луганска „народна република“ (ЛНР) и възлага на руските въоръжени сили функциите по поддържане на мира там. Този указ обаче не дава яснота дали Путин признава независимостта на фактически контролираните от сепаратистите територии, или на целите области, към които бунтовниците имат териториални претенции.

Още преди решението на Путин представители на сепаратистите напомниха претенциите си към цялата територия на Донецка и Луганска област.

В интервю за руска държавна телевизия лидерът на сепаратистите в Донецк Денис Пушилин каза, че границите на самопровъзгласилите се „републики“ съвпадат с тези на Донецка и Луганска област. „Времето ще каже какво ще стане сега“, добави той.

Един от лидерите на сепаратистите в Луганск Дмитрий Хорошилов каза пред журналисти на 22 февруари, че Луганската „народна република“ включва територията на цялата Луганска област, час от която по думите му е „окупирана от украинските сили“.

„Мисля, че ще призовем Украйна да изтегли силите си доброволно“, каза той, цитиран от руската държавна агенция РИА Новости.

Друг сепаратистки лидер от Луганск, Родион Мирошник, каза, че двете сепаратистки групи имат „пълното право, формално и неформално“ да поискат Русия и Украйна да приемат границите, установени според „конституциите“ на двете „републики“.

Какво признава Русия

В началото официалните представители на Русия даваха противоречиви отговори за това в какви граници Русия признава самопровъзгрласилите си „републики“ на сепаратистите.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза, че двете образувания са признати в „границите, в които съществуват и в които са провъзгласени“. Тези две граници обаче не съвпадат – сепаратистите имат претенции за територии, които са далеч отвъд тези, които в действителност контролират.

По-късно говорителката на руското външно министерство Мария Захарова каза, че това е „въпрос за бъдещето“.

„Няма нищо изненадващо във факта, че има суверенни държави, чиито граници не са решени или просто не са определени“, каза Захарова. „Това е въпрос за бъдещето, [въпрос], който ще бъде разрешен.“

На 22 февруари Владимир Путин даде отговор на въпроса в какви граници Русия призна самопровъзгласилите се „републики“.

„Ние ги признахме, което значи, че признахме и всичките им основополагащи документи и конституции, които казват, че границите им съвпадат с тези на Луганска и Донецка област, когато бяха част от Украйна“, каза Путин.

„Подчертавам, че силно се надяваме, че тези въпроси могат да бъдат решени чрез мирни преговори, въпреки че за момента това е изключено, защото там се водят бойни действия и ситуацията се влошава.“

Украйна посочва, че не осъществява военни действия в Донбас и обвинява сепаратистите за всички нарушения на примирието. Русия е струпала около 190 000 войници и военна техника край границата с Украйна. Западът се опасява от руско нахлуване в страната.

Според редица анализатори решението на Путин да признае Донецката и Луганската „народни републики“, и то в границите, записани в „конституциите“ им, е претекст за начало на инвазия в Украйна.

Преди изявлението на Путин от 22 февруари, в което той потвърди това, политическият анализатор от Московския Карнеги център Александър Баунов написа, че признаването на териториалните претенции на сепаратистите от страна на Москва бе означавало, че „военният натиск върху Украйна и чрез нея върху Запада не отслабва“.

Икономистът и блогър Хазби Будунов написа, че признаването на претенциите на сепаратистите би било равносилно на „нападение от страна на Русия“.

"Никой не ги чака." Какво се случва с хората, които сепаратистите евакуират
please wait

No media source currently available

0:00 0:03:03 0:00

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG