Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Просто искаме това да спре". Как украинците до фронтовата линия в Донбас посрещат речта на Путин


59-годишният бивш миньор Олександър наднича през портата на двора си в село Зайцево

Само няколко часа преди руският президент да преначертае отново границите на Украйна, артилерийски снаряди взривяват прозорците на горния етаж на дома на Мария Артьомова. Освен, че оставят дупка в покрива на двуетажна сграда, в която се помещават хранителни стоки и няколко малки апартаменти, те причиняват смъртта на нейния съсед Роман, който в последните си мигове работи под ламаринен навес на 20 метра от входната ѝ врата.

"Ние просто искаме това да спре. Това е всичко", казва Артьомова, 75-годишна пенсионирана секретарка и учителка, която приготвяше в кухнята си инсулинова инжекция за съпруга си диабетик, когато започна обстрелът – най-лошият от поне пет години насам.

Осемгодишната война в региона Донбас в Източна Украйна, в който се намира градчето Новолуганск, навлезе в нова опасна фаза след речта на Владимир Путин от 21 февруари. От него стана ясно, че Москва ще признае претенциите за независимост на подкрепяните от Русия сепаратисти, които контролират части от областите Донецк и Луганск.

Освен това се разбра, че Путин се подготвя да изпрати руски войски там – този път официално. Досега Москва отричаше, че е изпраща свои военни сили в Донбас въпреки множеството доказателства за участието им в конфликта, който досега е отнел живота на повече от 13 200 души.

На 22 февруари Путин пък каза, че Русия признава претенциите на сепаратистите към двете украински провинции в тяхната цялост. Така той задълбочи опасенията, че руснаците скоро могат да навлязат в градове като Новолуганск, който се намира от контролираната от Киев страна на фронтовата линия.

Апартамент в Новолуганск, пострадал при артилерийски обстрел от проруските сепаратисти на 21 февруари
Апартамент в Новолуганск, пострадал при артилерийски обстрел от проруските сепаратисти на 21 февруари

Изявлението на Путин и войнствената реч, която го предхождаше, засилиха предупрежденията, че Русия може да използва струпаните край украинските граници по данни на САЩ около 190 000 войници, за да започне мащабна инвазия по всяко време. На този фон последваха дни на засилващи се стрелби и артилерийски обстрели по криволичещата т.нар. "линия на контрол".

За мнозина в Киев и на Запад думите на Путин прозвучаха като обявяване на война срещу Украйна. За Мария Артьомова и други като нея, които от години се опитват да поддържат подобие на нормален живот в Донбас, признаването на претенциите на сепаратистите беше просто поредната далечна политическа обида. Последната от предицата лоши новини, които често остават на заден план заради непосредствените грижи във всекидневието.

"Разбира се, че искаме Русия и Украйна да се разбират", споделя тя, докато глух тътен от артилерийски огън отеква от фронтовата линия, която се намира на около седем километра.

"Ще промени ли нещо изявлението на Путин? Не знам", добавя Артьомова. "Ще има ли танкове? Не знам. Всичко, което знам, е че обстрелът беше ужасяващ, невероятно ужасяващ."

Работник поправя прозорци на къща в Новолуганск, разбити при обстрел на 21 февруари
Работник поправя прозорци на къща в Новолуганск, разбити при обстрел на 21 февруари

"Малко се изнервяме"

В съседния двор, където беше убит съседът ѝ Роман, 74-годишната Раиса Андрионова метеше със сламена метла стъкла и метални парчета, когато пристигнаха работници, за да сложат шперплат върху изпочупените прозорци на околните сгради.

Андрионова признава, че не очаква нищо добро да последва от последното развитие на събитията.

"Всичко, което може да спре тази лудост, е хубаво", казва тя и продължава: "Не мисля, че [Путин] наистина знае какво прави. Той вече е стар."

Няколко пресечки на юг, в покрайнините на Новолуганск, изоставен склад за селскостопанска техника е преустроен в преден пост на механизирана пехотна част, срещу която има няколко позиции на сепаратистите. Това е причината кварталът често да става мишена на тежки обстрели.

Анатолий е командир на ротата, която е разположена на тази позиция от около седем месеца. Той казва, че минометният огън е зачестил значително през последните дни. На въпрос дали нещо се е променило през първите 18 часа след изявлението на Путин, той свива рамене.

Украински войници от позицията в Новолуганск стоят в бункера си
Украински войници от позицията в Новолуганск стоят в бункера си

"Е, не. Всъщност беше малко напрегнато преди обявяването", отговаря той с уточнението, че и в миналото е имало минометен огън, "просто никога не е бил насочен към цивилните тук".

Ден по-рано, в село Зайцево, разположено на около пет километра на запад, в северните покрайнини на контролирания от сепаратистите град Хорликва, настроението в бомбардираните лабиринти от кални окопи и затрупани с пясък снайперски позиции на рота от десантните войски е доста положително.

"Времето е хубаво, има по-малко кал сега, момчетата са в добро настроение", казва редник на име Олексий, който, подобно на останалите войници, посочва само само първото си име, спазвайки военните правила. "Но да, малко се изнервяме."

"Или искат да ни изплашат, или да ни накарат да реагираме", добавя друг редник – Андрий. "Но ние не реагираме на техните провокации, защото те използват цивилни население като жив щит. Ако отговорим, може да ги ударим. А ако искат да ни изплашат, отдавна можехме да се уплашим."

Украински войници от позицията в село Зайцево
Украински войници от позицията в село Зайцево

Той е предпазлив в коментара си за намеренията на Москва: "Путин не е човек, който прави отстъпки. Той няма да държи на нито една от думите си. Не може да му се вярва."

"Никой не идва да помогне"

За да се стигне до тази позиция, човек трябва да върви през дълбоко изровените черни пътища на селото, където повечето къщи вече са изоставени и са се превърнали в развалини. Останали са само шепа жители, сред които е Олександър. Той е 59-годишен бивш миньор, който живее от пенсията си и от доходите от малко селскостопански животни.

Два дни по-рано обстрел от минохвъргачки или ръчни гранатомети е причинил най-малко седем поражения в съседен двор. Нещо, което по думите му не се е случвало поне от 2018 г. Въпреки това по-голямото му оплакване е, че електричеството отново е спряло.

"Сега няма ток и никой не прави нищо по въпроса. Ние, местните, обикаляхме, за да се опитаме да открием проблема, но това е всичко", споделя Олександър. "Никой не идва да помогне."

Попитан за възможността руски войски да преминат "линията на контрол" и дори да навлязат в Зайцево, той отговоря: "Как мога да знам за руските войски, ако дори нямам ток? Защо изобщо да мисля за руските войски?"

Украински войник върви към позицията си в село Зайцево
Украински войник върви към позицията си в село Зайцево

Четири къщи по-надолу по пътя, друг пенсиониран миньор, който се представя само с името Игор, разказва, че когато ръчните гранатомети са започнали обстрел през нощта, негов съсед е бил хванат в капан. 60-годишният мъж го чул да вика за помощ и затова отишъл и отворил разбитата му врата. Съседът му се оказал невредим, но бил толкова уплашен, че се преместил при свои роднини.

Игор също се оплаква, че няма ток: "Това се случва непрекъснато и никой не прави нищо по въпроса". Въпреки това заявява, че не би напуснал селото, дори ако в него влязат руски танкове.

"Къде да отида? Това е всичко, което имам", казва той, сочейки двуетажна тухлена постройка с облепени с тиксо пластмасови прозорци и няколко пилета, които се разхождат в двора.

По повод изявленията на Путин, Игор прави паралел с действията на правителството на украинския президент Володимир Зеленски в Киев – политически решения, които се взимат далеч от всекидневието на селския живот.

"Аз съм прост човек. Те сами решават какво да правят. Защо биха искали да се занимават с нас?"

Facebook форум

XS
SM
MD
LG