НАТО активира своите Сили за бързо реагиране, съобщи генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг. До този момент тези сили не са били задействани с цел отбрана, а са ползвани само за охрана на Олимпийските игри в Атина и на изборите в Афганистан, както и за хуманитарна помощ след земетресение и ураган.
Силите за бързо реагиране са създадени през 2003 г. Активирането им в петък е с цел отбрана на натовска територия на фона на агресията на Русия, извършвана срещу Украйна.
Силите се състоят от многонационални части, способни да се разгърнат бързо по суша, въздух и море. Те могат да отбраняват само членове на НАТО, а Украйна не е сред тях.
На 24 февруари 2022 г. Русия нахлу в Украйна и разгърна широкомащабна война, нападайки страната на север от Беларус, на изток от Русия и на юг от анексирания Крим. Военни действия се водят както в източната, така и в западната част на страната, която преди руската агресия се смяташе за територия, към която Москва няма да предприеме офанзива.
„Плановете на Кремъл не свършват с Украйна“, каза в петък вечерта Столтенберг. Той продължи: „Русия поиска законово закрепени споразумения за това, че НАТО няма да се разширява, [както и за това алиансът] да премахне частите и инфраструктурата си от съюзническите държави, които се присъединиха след 1997 г.“
България е една от визираните страни. Тя стана член на НАТО през 2004 г.
В петък страните от НАТО проведоха виртуална среща на върха, на която бяха поканени и трима участници извън алианса – представители на ЕС, Финландия и Швеция. „Тази криза засяга всички ни“, каза Столтенберг.
По-рано Швеция и Финландия дадоха да се разбере, че обмислят въпроса за възможното им членство в отбранителния съюз.
Столтенберг каза, че светът ще държи отговорни Русия и Беларус за това, което извършват – „Русия като агресор, а Беларус като помагач“.
Той добави, че след като Русия настоява НАТО да предоставя по-малко помощ на партньорите си, алиансът трябва да направи точно обратното – да им предостави повече помощ. Той изброи поименно „страни като Грузия, Молдова и Босна и Херцеговина“.
Срещата на НАТО се провежда на фона на нарастващо недоволство от факта, че Украйна е оставена да се бори сама с една от най-силните армии в света.
