Сутринта на 24 февруари, часове след началото на руската инвазия в Украйна, Фейсбук профилът на културолога от Софийския университет Слава Янакиева е блокиран за един месец. Причината е нейна публикация с текст „give world peace a chance = give Putin a punch“ („Дайте шанс на световния мир = ударете Путин“).
Когато публикува снимки от убийствата в Буча в началото на април, профилът ѝ е блокиран повторно, този път за няколко дни.
Това е един от много подобни случаи на блокирани профили след публикуване на съдържание срещу Путин и войната, които медийният експерт от УНСС доц. Мартин Осиковски и негови съмишленици забелязват. В началото на март в опит да повдигне публична дискусия по темата той организира петиция, която вече е регистрирана в Европейския парламент.
В нейния текст са посочени публикации в профили на представители на проруската партия "Възраждане", в които могат да бъдат прочетени намеци за изпращане на политически противници "в Белене" и "урановите мини", предложения България да бъде подложена на "денацификация“ подобно на Украйна, призиви за „смачкване на продажната антибългарска паплач“, както и намеци, че Русия има "високоточкови" оръжия, с които може да улучи сградата на Министерския съвет.
Става дума за профилите на председателя на партията Костадин Костадинов и депутатката Елена Гунчева. Те са активни през целия период на войната и не са били блокирани, въпреки че много хора докладват съдържанието им, каквито възможности дава платформата на Фейсбук.
Това повдига въпроса на какъв принцип се регулира съдържанието на български език във Фейсбук, не само когато то е свързано с войната, но и въобще.
Защитната стена около Фейсбук
До момента е известно, че регулацията на българско съдържание във Фейсбук се извършва в Център за преглеждане на съдържание на Фейсбук в партньорство с компанията за изнесени услуги, популярна като колцентър, TELUS International. Партньорството беше огласено през 2019 г.
Свободна Европа се свърза с компанията, за да потвърди информацията и да разбере повече за механизмите, по които се регулира съдържание на български език. От "Телъс" ни препратиха към имейл адреса на пресцентъра на Фейсбук, откъдето нямаме отговор повече от седмица.
„Ние нямаме никакъв източник, от който да можем да проверим какво точно се случва, къде, кой го върши, как го върши, което е много важно“, казва организаторът на петицията Осиковски пред Свободна Европа.
„Тоест около цялата тази история има една много плътна периферия, даже firewall (защитна стена), ако мога такава метафора да употребя, на анонимност, която е абсолютно непробиваема.“
Затова според Осиковски са необходими механизми за отчетност на социалната мрежа. "Фейсбук не е просто социална мрежа или някакво място в интернет, където хората си споделят неща и дотам. Той се е превърнал в някаква интернет услуга, която извършва регулация на медийно съдържание. Постигнал е целта си да превърне индивидуалните потребители в, така да се каже, медиа аутлети. Евгений Дайнов и Николай Слатински (професори в НБУ с активна гражданска позиция - б.р.) са такива хора - те могат да бъдат източници на новини, позиции, мнения", казва Осиковски.
Той дава пример със Съвета за електронни медии, който работи по ясно описан закон и наблюдава радио и телевизионните оператори. "Представете си, ако той се превърне в някакъв customer service (обслужване на клиенти) с някакви customer service агенти, които анонимно в едни стаички решават – сега тази новинарска емисия ще я накажем, еди кой си канал ще го затворим за 15 дена. Това е абсурдно“, казва Осиковски.
Умишлена цензура или проблем в алгоритъма
Има два основни начина, по които се предполага, че Фейсбук регулира съдържанието си. Единият е с екипи, които работят в Центрове за преглед на съдържание за всяка държава, в която се поддържа платформата. Именно такъв се предполага, че има в "Телъс".
Другият начин е автоматичен, чрез алгоритъм. Министърът на електронното управление Божидар Божанов описва недостатъците на този алгоритъм в своя публикация в блога си в началото на април.
"Това, което знаем за механизма на разпространение от редица анализи в експертната общност, е следното: Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа „фабрики“ от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи", пише Божанов. По неговите думи тези "тролове" са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят "новините" в групи и страници и пишат коментари под новинарски статии.
Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации, тъй като Фейсбук заключава, че много хора се интересуват, и ги показва на повече и повече хора.
"Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове", пише министърът.
Божанов успява да се свърже с Фейсбук в опит да разбере какво прави мрежата, за да предотврати руската дезинформация. "Краткият отговор е "нищо", пише той.
"Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност – не". Божанов добавя, че Фейсбук за целия месец януари, в целия свят е открил три фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация.
Редно ли е Фейсбук да се регулира сам
Дори да бъде постигната целта за отчетност на механизмите за регулация на Фейсбук, остава отворен въпросът дали те могат да се променят и от кого. Според доц. Мартин Осиковски Европейският съюз е "единствената или една от няколкото глобални институции, които имат мускулите да направят нещо по въпроса. Защото България не е в състояние да направи каквото и да било по отношение на мега глобална корпорация като Фейсбук. Но Европейският парламент, който обхваща огромен пазар от стотици милиони потребители, е много важен за Мета (компанията собственик на Фейсбук - б.р.) и всичките ѝ приложения".
Осиковски дава пример с Общия регламент относно защитата на данните GDPR, който влезе в сила през 2018 г. Той цели да предпази европейски граждани включително и от компании извън територията на Съюза, които обработват техни лични данни.
Според проф. Нели Огнянова, юрист и експерт по медийно право от Софийския университет, Европейският съюз вече се е отказал от линията, следвана доскоро, да не приема законодателни актове за съдържанието в големите онлайн платформи, и съвсем скоро ще приеме регламент, който ще въведе стандарти, включително и по отношение на дезинформацията.
Става дума за Законодателния акт за цифровите услуги, предложен от Европейската комисия. Някои от нещата, които той предвижда, са нови мерки и по-голяма прозрачност по отношение на алгоритмите с цел борба с вредното съдържание и дезинформацията.
"Законодателите си дадоха сметка, че общественият интерес не е по-защитен, когато частните компании се грижат за справедливостта“, каза проф. Огнянова пред Свободна Европа.
Затова по нейните думи в момента се търси баланс. "ЕС нарече новия си подход "двойна предпазна мрежа". Саморегулирането се усъвършенства, но заедно с него ще действа ново законодателство. Държавите се завръщат в регулирането на платформите. Ще има повече прозрачност за алгоритмите, за да ни е по-ясно защо и какво виждаме в платформите. Готви се и отделен регламент за повече прозрачност на политическата реклама“, казва още тя.
