Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Няма правилен или грешен начин да се скърби". Как украинци получават психологична помощ в България


Теодора Николова

Украинските бежанци търсят психологична помощ, но как да я намерят, ако специалистите в новата им страна не говорят техния език? Свободна Европа разказва за няколко успешни примера.

Малко след началото на руската инвазия в Украйна една украинка от покрайнините на Киев започва да търси психологична помощ в интернет. През това време тя се намира в бомбоубежище, заобиколена от други укриващи се цивилни, някои от които деца.

Украинката успява да се свърже по Месинджър с Ирина Атанасова, основател и директор на българската Фондация за психично здраве "Кожа". Двете обаче не говорят общ език, а понякога преводачите, които работят във фондацията, не са достъпни. Тогава Атанасова прибягва до Гугъл транслейт - услугата за автоматичен превод на световната търсачка.

Това е само един от много случаи на оцелели от война украинци, които не успяват да намерят психологична помощ, тъй като специалистите в чужбина рядко говорят украински, а специалистите в Украйна не са достъпни, защото са също засегнати от войната.

Но има експерти, които са открили редица креативни решения на проблема.

Как се помага на бежанци

Помощта, която се оказва на хора, пострадали от война, се различава от стандартната психотерапия. Затова някои специалисти използват вместо това термина „психологична първа помощ“.

„Това е времето когато повече от всякога е добре да не оставаме сами.“, казва пред Свободна Европа психологът Теодора Николова от Международната организация по миграцията.

"Хората са много уязвими. Нашата първа задача е да им помогнем да се свържат с ресурсите си и с вътрешната си сила, за да се справят добре“, казва още тя.

По нейните думи една от първите стъпки е установяването на добър и предвидим дневен режим, който „може много да помогне за възвръщане на чувството за сигурност“. Препоръчително е и ограничаване на прекомерното излагане на информация и дискусии за случващото се в родината на пострадалия.

В същото време обаче Николова подчертава, че когато става дума за деца, е по-добре да им се даде достоверна и ясна информация. „Възрастните в стремежа си да запазят децата не им дават достатъчно информация или пък им казват успокояващи, но неверни неща“, казва тя.

Родителите също така са съветвани да започнат с грижата за самите себе си, тъй като „децата се чувстват по-сигурни ако виждат, че възрастните се справят добре. Грижата за нас ни прави по-способни да се грижим за някого“, добавя Николова.

Добре е и да се дава път на гнева и скръбта, които са естествени реакции на преживяното по нейни думи. „Няма правилен или грешен начин да се скърби, но е добре да има пространство скръбта да бъде изразена. Не е задължително това да са думи, може да е изкуство“, казва тя.

Кога езикът е проблем

Независимо под каква форма се случва, оказването на помощ е неизменно обвързано с езика. Затова то обикновено се случва през преводачи. "Работата през превод е много специфична. Преводачите имат нужда от специална подготовка. Разказите на хората, тяхната болка преминава първо през преводача", казва Николова.

В случаите на бежанци от Изтока например преводачът заема ролята и на "културен медиатор, който ни превежда през непознатите за нас културни особености", добавя тя. Докато при работа с настоящата бежанска вълна, поради културните сходства между българи и украинци, "е по-лесно да можеш директно да разбираш символиката, която хората влагат в думите''.

Според много специалисти обаче работата с украински психолози и преводачи е трудна, тъй като те, пряко или непряко, са засегнати от конфликта.

„Опитваме се да избягваме украинци да работят с други украинци, за да не правим така наречената вторична травма. Те не са пряко засегнати, но са емоционално ангажирани с това, което се случва. Вече няколко души отпаднаха, защото прегоряха“, казва Ирина Атанасова.

Прегарянето се свързва с интелектуално, емоционално и физиологично изтощение от дадена професионална дейност.

Според други фактът, че украинските психолози са афектирани от случващото се, не пречи, стига да са в достатъчно стабилно състояние. С това условие в Долна Баня се провежда обучение на група от 25 украинци за оказване на психологична помощ на пострадали от война в продължение на един месец.

„Всеки от тях има някаква професионална подготовка“ в сферата, казва Андрей Николов, основател на Ситуационен Център "Отворени Врати" в столичния район "Младост".

Обучение на група украинци за оказване на психологична помощ на бежанци. Долна Баня, април, 2022 г.
Обучение на група украинци за оказване на психологична помощ на бежанци. Долна Баня, април, 2022 г.

Обучението се води от израелската организация Israel Trauma Coalition, като се преподават методи, пригодени към военни ситуации. Обучените украинци "ще живеят и ще бъдат тренирани в Долна Баня през този месец. След това ще получат сертификация и ще могат на свой ред да тренират други хора по тази методология", казва Йоана Бещюк, доброволка в ситуационния център в "Младост".

Групова помощ на много езици

Съществуват и начини за оказване на психологична помощ, които изискват повече от един преводач на повече от един език. Пример за това е международният институт Теледрама, който организира виртуални срещи на групи за взаимопомощ независимо от местоположението на нуждаещите се.

Една от групите е за засегнати от войната в Украйна и се състои от над 50 души, като срещите се провеждат всяка сряда. Участниците са предимно украинци и хора, които се грижат за тях, често в чужди страни.

За да се получи комуникацията, са необходими преводачи от украински, руски, български, английски. Те работят чрез т.нар. „канали“ в онлайн платформата Зуум. Това е функция на програмата, която позволява всеки участник да си избере на какъв език да слуша разговора, без останалата част от групата да чува самия преводач.

„На мен ако ми трябва превод на български, натискам копчето и започва да върви преводът. Всички говорят бавно, за да може преводачите да се справят“, казва пред Свободна Европа Даниела Тахирова, български психолог и един от фасилитаторите на групата.

Един от най-любопитните факти за тази група е, че в нея има и руснаци. Връзката с тях се осъществява трудно, тъй като Русия въведе ограничения на редица уебсайтове, един от които и Фейсбук. Тахирова казва, че това е единствената група, в която руснаци и украинци се събират на едно място и това не води до ругатни на 15-ата минута. "Това е целта, тези хора да ги съберем, да се срещнат някъде", добавя тя.

  • 16x9 Image

    Диляна Теохарова

    Диляна Теохарова е журналист в Свободна Европа от 2021 година. Преди това завършва специалност журналистика, профил печат и култура в Софийския университет.

Facebook форум

Най-ново видео

Владимир Путин и изчезналият кокаин
please wait

No media source currently available

0:00 0:06:40 0:00
XS
SM
MD
LG