Връзки за достъпност

Извънредни новини

Изборите във Франция и Словения, които могат да променят облика на Европа


Всички данни показват, че Еманюел Макрон почти сигурно ще спечели изборите в неделя. При изненадваща победа на Льо Пен ЕС и светът могат да се окажат преобърнати с главата надолу

Бюрократите в Брюксел и лидерите в десетки европейски столици са затаили дъх преди преди балотажа между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен в неделя.

Повечето се надяват да видят победната реч пред Айфеловата кула на настоящия президент в края на уикенда. Основната тревога за хората в Брюксел е, че ако крайнодясната Льо Пен поднесе изненада това може да предизвика тежък удар за целия континент. Подобен сценарий може да доведе до сериозна промяна в политическата карта и да даде още по-опасна посока на течащите едновременно няколко кризи.

Докато почти всички ще се взират в Париж, в столицата на Словения Любляна също ще е доста напрегнато. Там управляващият популист Янез Янша е изправен пред сериозна битка за мястото си във властта.

Изборите в един от най-големите и един от най-малките представители на НАТО и ЕС може да даде индикация накъде ще се развива континента в следващите няколко години.

Франция между очакванията и страха

До момента числата както от изборите на първи тур, така и от прогнозите в социологическите панели, дават минимален шанс за победа на Льо Пен. Някои от проучванията преди първия тур даваха нейна загуба с 48 на 52 % при евентуален балотаж с Макрон. Прогнозите от последните дни дават още по-голяма преднина за Макрон от 56%. Тя все пак е значително по-малко от 66% процента, които настоящият президент получи в балотажа срещу Льо Пен преди 5 години.

Въпреки че някои български медии, побързаха да напишат, че Льо Пен се е представила по-добре в дебата им отпреди дни, проучванията за представянето на двамата кандидати дадоха отново победа на президента. Разликите не бяха големи, защото нито един от двамата не разгроми другия и не допусна някакъв сериозен гаф.

Макрон запази висотата на позицията си, но също избегна поучителната и елитарна реч, която обикновено настройва хората срещу него. Той на няколко пъти все пак нападна Льо Пен както заради факта, че е вземала заем от руска банка, свързана с Владимир Путин, така и заради това, което президентът нарече „лицемерие“ във връзка с икономическите предложения и вътрешната политика.

Льо Пен пък акцентира на много по-умерения си образ и на факта, че вече не иска напускане на ЕС и еврозоната, както и че дори подкрепя част от санкциите срещу Москва.

Въпреки това евентуално управление на крайнодясната кандидатка ще доведе до големи сътресения. Тя има намерение да извади Франция от обединеното военно командване на НАТО, да застане срещу нови енергийни санкции срещу Русия, както и да удари рамо на хора като Виктор Орбан в спора му с Брюксел.

Последното ще бъде не просто подкрепа за Будапеща, но и оспорване на върховенството на европейското право, границите на Шенгенската зона и плащанията на Франция за общия бюджет на ЕС. Всичко това е пример за тотално преобръщане на блока с главата надолу.

Нещо, за което не се говореше достатъчно, е защо тя успява да поддържа голямата си популярност. Освен превръщането й в далеч по умерен кандидат на най-крайно десните, не без помощта на образа на радикалния Ерик Земур, тя наблегна над простия факт, който притеснява всички европейци – увеличаващите се разходи за живот.

Растящата инфлация, която още повече раздува цените на храни и горива, е картината, която най-лесно се вижда от всички гласоподаватели и тя не може да бъде игнорирана от политиците. Разбира се това е свързано и с войната в Украйна и може да даде отражение върху подхода на Запада към Русия. Засега това работи в полза на всеки, който не е във властта в Европа независимо, че доскоро може да е бил в подобна позиция.

Влияние дори без победа

Дори да не се добере до властта, наративът на популисите като Льо Пен ще повлияе на дневния ред на всички. Има много лидери, сред които е и Макрон, които са готови да нанесат още по-голям удар на Москва като увеличат санкциите и включат забрана на внос на руски газ и петрол. Но ръцете им могат да бъдат вързани заради страховете на електората, свързани с повишаването на сметките. Ако ЕС реши да стигне до подобни санкции ще бъде важно да се види колко ще са големи възможностите за заобикалянето им, както и колко време ще продължат да действат.

По отношение на Франция това може да се отрази и на други политики. Ако Макрон едва измъкне победата в неделя е вероятно неговият втори мандат да бъде много по-предпазлив. Той ще трябва да мисли за парламентарните избори през лятото, а в първия си мандат, когато имаше огромна подкрепа, вече трябваше да се отказва от реформи като тази, свързана с пенсионната система. Да, при нови пет години на власт няма да му се налага пак да се бори за гласове, но недоволството на французите може да сложи прът в усилията на Брюксел за разширителния процес на ЕС към Западните Балкани, войната в Украйна и по-амбициозните действия около зеления преход.

Може би заради всичко това, редица европейски лидери, активисти и културни дейци от целия континент призоваха французите да подкрепят Макрон в битката на балотажа.

Хладилникът и свободата в умовете на словенците

Увеличаващата се цена за живота е и водещият мотив, с който словенците ще отидат до урните. Това беше и основната част от кампанията преди изборите. За континента е важно и в каква посока може да поеме страна след тях. Според проучванията дясноцентристката партия на Янша SDS е почти изравнена с природозащитническото „Движение на свободата“, начело с Роберт Голоб. Кой ще поеме властта ще зависи от това колко от останалите партии ще преминат бариерата от 4% за попадане в парламента.

В последните години Янша установи добри връзки с популистките управници в Унгария и Полша. Бившият премиер на България Бойко Борисов го определяше като „голям приятел“. В управлението Янша си изгради образа на почти тоталитарен лидер на вътрешната сцена, а една от най-големите прояви в това отношение се видя в атаката му срещу медиите. Според доклада на неправителствената организация „Фрийдъм хаус“ стандартите в демократичното управление на Словения са ерозирали повече, отколкото в която и да е друга страна в Източна Европа или Централна Азия.

Въпреки това, поне по отношение на Украйна, Янша е по-близо до Полша, отколкото до Унгария, и подкрепи тежките санкции, докато в същото време показа сериозна подкрепа за Киев. Той беше един от първите европейски лидери, които посетиха украинската столица след началото на войната.

Победата за опозицията в Словения няма да създаде проблеми по отношение на войната, но Любляна със сигурност ще стане „по-тиха“ на този фронт. От друга страна, по отношение на върховенството на правото например, все повече ще бъде изоставян наративът на Будапеща, а ситуацията ще се обърне в посока на по-силно прикрепяне към Брюксел.

На фона на войната в Украйна може да изглежда почти незабележимо, но бъдещето на европейските политики в много отношения може да се очертае от гласоподавателите в две държави от две далечни точки в Европа.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG