Връзки за достъпност

Извънредни новини

Бензинът, токът, парното, пенсиите. Може ли блокиран парламент да помогне на хората в криза


Мъж храни гълъби в София. Снимката е от 2019 г.

Само парламентът може да облекчи разходите на българите или да увеличи приходите на част от тях. Той обаче не работи.

Няма как да решиш нещо заедно с други хора, ако поне не отидеш на срещата с тях. Четири партии отказват да ходят на работа в парламента, ако не броим едно заседание в петък по конкретен въпрос. Така в пленарната зала няма кворум и не могат да се провеждат заседания. Четирите партии са ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ“(ИТН) и „Възраждане“.

Част от решенията, които народните представители трябва да вземат, са обвързани с конкретни срокове. Някои от тях изтичат в четвъртък, на 1 юли. Ето ги:

  • Повишаване на минималната пенсия от 370 на 467 лв.;
  • Повишаване на социалната пенсия по старост от 170 на 247 лв.;
  • Намаляване на ДДС за парното;
  • Намаляване на ДДС за доставки на природен газ;
  • Въвеждане на облекчения за потребителите на горива за лични нужди.

Тези промени биха се отразили пряко на цената на живота в България, но има и други неща за обсъждане, които не изглеждат материални. Например тези, които биха осигурили по-ефективни действия на съдебната власт срещу корупцията.

Има и трето - френското предложение за вдигане на ветото върху Скопие. Точно за него парламентът успя да се събере в петък след почти цяла пропиляна за това седмица. Не е ясно дали би се намерила същата воля и за обсъждане на всички останали въпроси.

Социалните плащания

За да се увеличат социалните плащания, парламентът трябва да приеме актуализацията на бюджета.

Министерският съвет предлага увеличението да влезе в сила от 1 юли, но това означава, че депутатите трябва да го гласуват в следващите три-четири работни дни.

Депутатите не могат да влязат в залата само за да приемат тези конкретни текстове, защото всичко в бюджета е взаимосвързано. Например трябва да се одобрят перата по бюджета в цялост, за да могат парите за увеличението да бъдат прехвърлени от съответното място.

По-голямата част от партиите, които досега бяха в опозиция, бяха казали, че ще подкрепят актуализацията на бюджета в частта, в която са отразени социалните плащания.

Компенсации за енергия и горива

В момента можете да заредите бензин А95 в София за 3,38 лв. за литър. За една седмица той е поскъпнал с 3 стотинки.

Преди 4 месеца, когато военната агресия на Русия срещу Украйна още не беше започнала, бензинът струваше 2,55 лв, тоест с 83 стотинки по-малко, отколкото е в момента.

Тези цени се следят от независими регулатори. Това, което правителството предлага, е да компенсира с 25 стотинки на литър хората, които зареждат личните си автомобили с бензин, дизел, газ и метан. Заложено е, че мярката ще действа от 1 юли до 31 декември.

ГЕРБ твърди, че цените на бензиностанциите би трябвало да са с повече от 1/3 по-ниски (тоест, че бензинът би трябвало да струва 2,24 лв. за литър на самата колонка - с 1,12 лв. по-малко от цената в момента). Според ГЕРБ правителството е това, което не се е справило с тази задача. За да се изясни кое как е, отново е нужно обсъждане в пленарната зала.

Друга тема е цената на парното. В момента е блокирано намаляването на ДДС за природния газ и доставките за централно отопление. Актуализацията на бюджета предвижда те да паднат до 9%. Това би повлияло на предложението за цената на парното, която се определя от Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР).

В момента бизнесът получава компенсации за по-скъпия ток, но това става по програма, чийто краен срок изтича в четвъртък, 30 юни. Удължаването ѝ е също част от бюджета. На няколко пъти най-големите работодателски организации стигаха почти до национален протест в опита да си гарантират именно тези компенсации от държавата.

Планът за възстановяне

Планът за възстановяване и устойчивост е един от механизмите, по които България очаква да получи сериозни суми от ЕС. Приемането и одобряването на българския план беше дълъг процес, в който участваха две редовни и две служебни правителства. В крайна сметка Европейската комисия прие версията, която представи кабинетът на Петков.

За разлика от други финансови програми на ЕС, отпускането на пари по Плана за възстановяване е обвързано с конкретни законодателни промени. Правителството твърди, че само до края на годината парламентът трябва да приеме 22 закона и 38 наредби, за да може да получи първия транш от плащанията по Плана.

Северна Македония

Френското председателство на Съвета на ЕС предложи на София как да се разреши спорът й със Северна Македония - като ЕС приеме за свои българските искания.

Това предложение също има срокове - четвъртък, 30 юни, когато изтича времето на френското ротационно председателство. Няма гаранции, че следващият председател на ЕС ще го поддържа.

След два дни на бойкот на парламента, в четвъртък външната комисия успя да се събере, за да одобри документа. В петък парламентът се събра, за да го приеме или отхвърли. Това стана седмица след като постъпи френското предложение. От ЕС очакваха решение на България още в понеделник, 20 юни, след като предложението беше извънредно по мащаба на своята помощ към България.

Съдебната власт и комисията "антикорупция"

Това, заради което беше съставено правителството на Кирил Петков, беше най-вече борбата с корупцията и реформата в съдебната власт. Малкото стъпки в тази посока в момента са блокирани от неработещ парламент.

Премиерът обвинява лидера на ИТН Слави Трифонов в това, че е саботирал реформата в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Петков твърди, че депутатите от ИТН са искали в състава на КПКОНПИ да бъде съставен „специален борд“, в който всяка партия да има свой представител, а той, на свой ред, да има право на вето, ако комисията разследва „група от хора, които от тяхна гледна точка не са правилните хора“.

От ИТН твърдят, че предложенията, които бяха внесени в парламента само от депутатите на „Продължаваме промяната“ се припокриват с исканията на ГЕРБ за промяна в антикорупционната комисия.

За да се изясни кой какво иска и с какви аргументи, пак е нужен работещ парламент.

С липсата на пленарни заседания се блокира и изборът на нов шеф на институцията, която в момента се ръководи от бившия заместник на титуляра. От ПП предложиха вътрешният министър Бойко Рашков за председател, а „Възраждане“ също имат свое предложение. И двете не могат да се гласуват.

В парламента е внесено и предложение за изменение на Закона за съдебната власт. В него се предвижда увеличаване на правомощията на европейските прокурори в България, които да получат самостоятелна структура в рамките на националната прокуратура.

Нов председател на парламента

През тази седмица ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ свалиха Никола Минчев (ПП) от поста председател на парламента. После не влязоха в залата, където трябваше да се избира нов политик за това място. Нито една от четирите партии не предлага свой кандидат.

Срокът, в който трябва да бъде избран нов председател, е 14-дневен и изтича на 30 юни.

И едни хартиени бюлетини

Липсата на парламент не блокира само реформи, предложени от управляващата коалиция. Тя пречи и на приемането на идеи от досегашната опозиция. Сред тях е внесеното от ГЕРБ предложение за връщането на хартиените бюлетини за гласуване. То се подкрепя от ДПС, „Възраждане“ и БСП.

Промяната в изборното законодателство може значително да повлияе на резултатите на следващите избори.

  • 16x9 Image

    Николай Лавчиев

    Николай Лавчиев е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Учил е социология, журналистика и спортен мениджмънт. Интересува се от международна политика, енергетика и промените в съвременните общества.

  • 16x9 Image

    Татяна Ваксберг

    Татяна Ваксберг е главна редакторка на Софийското бюро на Радио Свободна Европа от 2018 година. Работила е в БНТ, Радио Свободна Европа, Радио Свобода, Дойче веле и Le Courrier des Balkans. Била е кореспондентка в Хага и Вашингтон. 

Facebook форум

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG