Вадим Кобзьов смятал, че лесно ще получи хуманитарна виза за Германия. В края на краищата решението му да избяга от Русия в Грузия през април, няколко седмици след руското нахлуване в Украйна, било предшествано от години на разпити, заплахи и полицейски нападения срещу него заради работата му като регионален координатор в организацията на Алексей Навални, антикорупционният активист и критик на Кремъл, който сега е най-известният политически затворник в Русия.
Затова и голямата изненада на Кобзьов, когато германското посолство в Тбилиси отказва молбата му за виза с обяснението, че Грузия е "безопасна страна" за руснаците.
По думите на Кобзьов, бил напълно шокиран от решението. И доста обезпокоен от нарастващия хор от европейски политици, които призовават за забрана на визите за руски туристи като начин да се накаже Русия за войната ѝ срещу Украйна.
"Подкрепям всякакви адекватни мерки, които ще помогнат за спирането на войната. Но как ще помогнат хилядите затворени руски активисти?" казва Кобзьов в интервю за Радио Свободна Европа.
"В момента това е един от малкото начини членовете на руската опозиция, които са заплашени от наказателно преследване в Русия, да избягат от мъченията и затвора", посочва той.
"Въпреки този факт европейските лидери твърдят, че хуманитарните процедури за издаване на визи работят добре. Използвайки моя пример, можете да видите, че тази програма не работи", добавя той.
Случаят на Кобзьов е симптоматичен за една по-голяма, разгорещена дискусия, която сега кипи в много европейски столици: трябва ли Европейският съюз (ЕС) да наложи забрана за руски туристи – или за всички руски граждани – като начин да окаже натиск върху Кремъл и да накаже страната за войната ѝ срещу Украйна.
"Не е правилно"
Това е позиция, застъпвана горещо от Украйна, която не е членка на ЕС, чийто президент Володимир Зеленски обаче призова за това в интервю за The Washington Post по-рано този месец.
"Те трябва да бъдат лишени от правото да пресичат международните граници, докато не се научат да ги уважават", каза външният министър на Украйна Дмитро Кулеба на 10 август.
Сред държавите членки на ЕС балтийските страни и Финландия вече откликнаха на призива. Това беше мотивирано главно от географската им близост до Русия, което ги прави популярна първа дестинация за руските туристи, пътуващи до Европа. Тази тенденция се засили още повече, след като големите авиокомпании спряха почти всички полети до Русия.
В началото на месеца премиерката на Естония призова за забрана на туристическите визи за руснаци. Латвия спря издаването на туристически визи за руснаци, а външният министър на Финландия обяви тази седмица, че страната ще намали броя на издаваните визи с 90%.
"Не е редно в същото време, когато Русия води агресивна, брутална нападателна война в Европа, руснаците да могат да живеят нормален живот, да пътуват в Европа, да бъдат туристи. Това не е правилно", каза финландската премиерка Сана Марин пред обществената телевизия Yle News.
Министърът на външните работи на Дания Йепе Кофод пък каза, че би подкрепил съвместни усилия, но също така изрази готовност да предприеме ограничения и сам.
"Смятам за срамно руските туристи да могат да ходят на плаж и да живеят в лукс в южната част на Европа, докато украинските градове са бомбардирани до неузнаваемост", каза Кофод пред датската информационна агенция Ritzau.
Предложението обаче беше посрещнато хладно от по-големите членки на ЕС, най-вече Германия, която не пожела да предприеме по-агресивни действия срещу Москва в отговор на нахлуването в Украйна. Министрите на външните работи на ЕС планират да обсъдят идеята на среща в Прага по-късно този месец.
За мнозина и от двете страни дебатът до голяма степен зависи от въпроса дали всички руснаци споделят отговорността – и доколко – за действията на президента Владимир Путин, правителството и военните.
"Това е войната на Путин, така че ми е много трудно да приема тази идея", че обикновените руснаци трябва да бъдат наказвани със забрана за издаване на визи, каза германският канцлер Олаф Шолц пред репортери в Берлин.
Въпросът се усложнява допълнително и от Шенгенската система, която позволява на руснаците да посещават почти всички членки на ЕС след получаване на виза от една единствена страна членка.
Студени заплахи
В Москва властите реагираха гневно на призивите за забрана и ограничения върху издаването на визи за техни граждани.
"В своята недружелюбност много от тези страни изпадат в безсъзнание. И те отново стигат до такива изявления, които буквално преди 80 години сме чували от центъра на Европа, от някои европейски страни", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред руски репортери на 9 август.
В публикация в Telegram бившият президент на Русия Дмитрий Медведев, който сега е яростен публичен коментатор, пък отправи завоалирани заплахи относно спирането на доставките на руски природен газ за Европа.
"Не мълчете. Потърсете сметка от своите глупаци [които ви управляват]. И ние ще ви чуем", написа Медведев, обръщайки се към европейците.
"Ползата е очевидна - през зимата в компанията на Русия е много по-топло и по-комфортно, отколкото в прекрасна изолация с изключена газова печка и студен радиатор", добавя той.
"Това само би насърчило онези, които не са прозападни"
Дискусията беше подета от руската интелигенция и други гласове във Фейсбук, Вконтакте, Телеграм - както от тези, които вече са избягали, така и от тези, които остават.
Според Андрей Колесников, политически коментатор и дългогодишен анализатор от Московския център "Карнеги", е глупаво да се смята, че забраната на обикновените руснаци да почиват в Европа ще помогне да се подкопае властта на Путин.
"Идеята, че е възможно да настроите руснаците срещу Путин, като ги "накажете" със забрана за издаване на визи, е неоснователна", каза той в коментар, публикуван по-рано този месец.
"Това само би насърчило онези, които така и така не са прозападни или пролиберали, да подкрепят още повече Путин, докато онези, които имат демократична ориентация и се противопоставят на режима, ще се окажат притиснати в ъгъла: от една страна те са преследвани от силоваците [висши служители на службите за сигурност, военни и правоприлагащи органи] на Путин, докато от друга са изоставени от Запада на произвола на съдбата", пише Колесников.
Организация, наречена Антивоенен комитет на Русия, чиито членове включват някои от най-известните руски политически дисиденти и емигранти, също разкритикува идеята.
Оттам казаха, че "призивите за забрана за визи за всички руски граждани, включително тези, които приемат ясна антивоенна позиция и рискуват дългосрочно да бъдат лишени от свобода, са категорично в полза на Кремъл".
"Европа просто няма друг избор"
Според други руснаци обаче негодуванието на техни съграждани във връзка с предложенията на ЕС е неуместно. Руският гняв трябва да бъде директно насочен към Кремъл, смята например Алфред Кох, бивш вицепремиер на Русия в края на 90-те години на миналия век.
По думите му този гняв трябва да бъде насочен най-вече срещу руските разузнавателни служби, които бяха замесени в инциденти на саботаж, опити за убийства и хакерски атаки в Европа.
"Европа просто няма друг избор", пише той в своя публикация във Фейсбук.
"И ако искате отново да посетите площада на Синьорията във Флоренция или Музея д'Орсе в Париж, тогава трябва да искате и с всички сили украинската армия да победи войските на Путин възможно най-скоро и Украйна да освободи цялата си територия от окупатори", добавя Кох, който живее в Западна Европа.
В същото време пък политологът Александър Кънев смята, че предложената визова забрана е предизборен трик на твърдолинейни националисти преди изборите в някои от балтийските държави. Според него подобна забрана би била подарък за Кремъл, защото ще му осигури основание да твърди пред обикновените руснаци, че са жертви на Европа.
"Това ще има дългосрочни негативни геополитически последици", пише той в коментар, публикуван от Moscow Times.
"В Русия чувството на национално негодувание ще се засили, унищожаването на проевропейски ориентираната част от обществото ще продължи", смята политологът.
Погледът на отделния човек
Кобзьов, политическият активист от щаба на Навални, казва, че все още се надява на промяна в решението на германското посолство в неговия случай, но също така приветства по-широкия дебат относно руските имиграционни правила.
Той припомня историческия паралел с руснаците, бягащи от страната си в началото на 20-ти век след болшевишката революция и Гражданската война, като автора Иван Бунин, носител на Нобелова награда, или известния класически композитор Сергей Рахманинов.
"Тези хора продължиха битието си в Европа, направиха научни и културни открития", отбелязва Кобзьов пред Радио Свободна Европа.
По думите му много от руснаците, които са избягали наскоро, продължават политическата си работа от чужбина.
"Те продължават да се занимават с политическа дейност. Те участват в антивоенни акции, събират хуманитарна помощ за украинските бежанци и са доброволци", казва той.
"Те не представляват заплаха за страните от ЕС. Повечето от тези хора са с висше образование, специалисти в определени области, владеят чужди езици и са носители на европейска култура. Те могат лесно да се интегрират и да бъдат полезни".
