Отношението към борбата с корупцията и наследството на ГЕРБ и отношението към Русия и нейната агресия срещу Украйна. Това са двете основни разделителни линии между партиите, които ще се явят на изборите в неделя.
Тези разделения са трудно преодолими и това ще затрудни съставянето на управленско мнозинство след изборите. Дори такова да има, то ще бъде резултат от компромис – или по отношение на борбата с корупцията, или по отношение на позициите на България спрямо Русия.
Това казаха пред Свободна Европа двама политолози – проф. Антоний Тодоров от Нов български университет и доц. Даниел Смилов от Софийския университет.
Според тях въпреки че основните партии имат различни позиции и по други теми, те няма да са решаващи при евентуален опит да се състави правителство.
Разделителните линии
Основните разделителни линии между партиите, които ще участват в изборите в неделя, са две – позициите им за борбата с корупцията и наследството на ГЕРБ и позициите им за войната на Русия в Украйна.
Борисов и управлението на ГЕРБ
Водещите според социологическите проучвания партии се разделят на първо място по своето отношение към продължилото повече от десетилетие управление на ГЕРБ. Основните послания на част от партиите са за борба с корупцията, която те виждат като наследство от управлението на ГЕРБ. От другата страна са формации, които не виждат проблем в това управление.
„Тази основна разделителна линия, която беляза цялата 2021 г. и трите поредни избора, остава в сила“, каза Антоний Тодоров. Това е така въпреки че ГЕРБ не е на власт от април 2021 г. Според политолога причината е, че ГЕРБ все още има силно влияние в местната власт и в регулаторите.
„И този модел, който мобилизира толкова много граждани срещу себе си, продължава да съществува“, добави Тодоров.
Кой къде е?
- „Продължаваме промяната посочва като свой приоритет борбата с корупцията и се противопоставя на „модела ГЕРБ“. Лидерите на ПП казват, че не биха участвали в управление с ГЕРБ докато Бойко Борисов е лидер на партията и го призоваха „да се пенсионира“.
- ГЕРБ отрича обвиненията в корупция. Лидерът на партията Бойко Борисов казва, че партията му проявява „нулева толерантност към корупцията“. Формацията на свой ред обвинява бившите управляващи от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ в злоупотреби.
- ДПС не е участвало коалиция с ГЕРБ, но критиците на двете партии говорят за скрито сътрудничество между тях и посочват като доказателство случаи, в които двете партии заедно са гласували за ключови закони и назначения. ДПС също атакува правителството на Кирил Петков и партиите в него с обвинения в корупция. Кандидат за депутат от ДПС и на тези избори е бизнесменът Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ за корупция.
- БСП определя управлението на ГЕРБ като „пагубно“ за България и посочва като свой приоритет борба с корупцията, която според социалистите е наследство от това управление.
- „Демократична България“ посочва като приоритет „демонтаж на корупционния модел, чийто връх е бил при Бойко Борисов с империята на Пеевски“. Коалицията настоява и за реформа на прокуратурата и оставка на главния прокурор Иван Гешев, която според лидерите на формацията „охранява“ този модел.
- „Възраждане“ е критикувала управлението на Борисов по повод външнополитическата му ориентация. Формацията гласува заедно с ГЕРБ, ДПС и ИТН срещу правителството на Кирил Петков при вота на недоверие, с който то беше свалено.
Русия и войната в Украйна
Войната на Русия срещу Украйна и решението на „Газпром“ да спре доставките на природен газ за България върнаха във центъра на вниманието друга линия на противопоставяне между водещите партии – отношението им към Русия и режима на руския президент Владимир Путин.
„Линията между тези партии, които заемат проруски, и тези, които заемат проевропейски позиции по отношение на войната в Украйна, е ясна“, каза Даниел Смилов.
„В двата лагера обаче има известна амбивалентност“, добави той и посочи като пример позициите на ГЕРБ и на БСП.
Кой къде е?
- „Продължаваме промяната“ осъди войната на Русия срещу Украйна, но не подкрепи предоставянето на оръжия на Киев. Правителството на Кирил Петков отказа да се съобрази с ултиматума на „Газпром“ България да плаща за природен газ в рубли, който противоречеше на договора и обяви курс към диверсификация на доставките на газ.
- ГЕРБ осъди агресията на Русия срещу Украйна. Но при управлението на партията беше построено продължението на „Турски поток“ през България, който дава възможност на Русия да доставя природен газ на Сърбия и Унгария като заобикаля Украйна. Партията на Борисов няколко пъти промени позицията си за доставките на природен газ от Русия, но през цялото време обвиняваше кабинета на Петков за спрените доставки, а не „Газпром“.
- ДПС също осъди войната в Украйна. По отношение на енергийната зависимост на България от Русия обаче позицията на партията е близка до тази на ГЕРБ – че кабинетът на Петков е трябвало да изпълни ултиматума на „Газпром“ и да плаща по исканата от Москва схема.
- БСП не подкрепя санкциите срещу Русия заради войната в Украйна, беше против предоставянето на военна помощ за Киев, а през последните седмици представителите на партията говорят за „мир“, без да посочват кой е агресора. В началото на кампанията БСП постави като условие за участието си в следващо мнозинство преговори с „Газпром“ за доставки на природен газ. В същото време тя беше част от правителство, което отказа да изпълни ултиматума на руския газов гигант.
- „Демократична България“ осъди руската агресия срещу Украйна. Коалицията посочи като условие за своето участие в бъдещо управление „последователна и ясна позиция по отношение на войната в Украйна, която е и агресия спрямо Източна Европа“. Тя посочи като приоритет премахването на зависимостта на България от руски енергийни източници и се противопостави на подновяването на преговорите с „Газпром“.
- „Възраждане“ настоява за „неутралитет“ на България по отношение на войната в Украйна. Партията на Костадин Костадинов разпространява неверни твърдения за репресии срещу рускоезичното население в Украйна, което съвпада с риториката на Владимир Путин. По отношение на доставките на газ от Русия, „Възраждане“ настоява за преговори с „Газпром“.
Другите теми
Основна тема в кампанията е инфлацията и партиите посочват като свой приоритет управлението на последствията от нея. Партиите предлагат решения, които според политолозите не се различават фундаментално и различията не биха станали повод да не се състави управление. По отношение на поскъпването на енергийните източници основните партии предлагат компенсации за различни групи потребители. Поскъпването обаче се използва от противниците на бившите управляващи като повод да ги атакуват. Според Даниел Смилов целта е да се мобилизира „наказателен вот“ срещу тях.
(Не)възможните компромиси
Различията в позициите на партиите за борбата с корупцията и за войната в Украйна ще направят съставянето на управленско мнозинство трудно, казват политолозите, с които Свободна Европа говори. Дори да има такова, то вероятно ще бъде резултат от компромис по една от двете теми.
„България е изправена пред тежка дилема. Ще трябва да бъде направен един от два избора. Единият е да се приеме управление с участие на ГЕРБ и ДПС, което е компромис по отношение на борбата с корупцията и при което поне временно се суспендира всичко смислено в тази сфера“, коментира Даниел Смилов.
„Другият вариант, ако е математически възможно, е да се прави опит за формиране на управление с БСП около „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, каза Смилов и добави, че позициите на БСП за войната в Украйна и Русия „прави този компромис все по-труден“.
Според Антоний Тодоров вторият вариант е по-вероятен, при условие че след изборите трите партии имат достатъчно депутати.
„Мисля, че партиите ще оставят тези различия на заден план. Видя се, че и в четворната коалиция на Кирил Петков, която управляваше, ги имаше, но те не попречиха, не това доведе до падане на правителството”, каза той.
Партиите сами очертаха невъзможни коалиции в следващия парламент.
„Продължаваме промяната“ каза, че няма да участва в управление с ГЕРБ, ако Бойко Борисов е лидер на партията. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов няколко пъти промени позицията си по въпроса с кои партии ГЕРБ не би участвала в мнозинство - през последните месеци той е посочвал в различни ситуации ДПС, БСП, „Възраждане” и е казвал, че “без Кирил и Асен ПП става много приятна партия”.
БСП посочиха като условие за участието си в коалиция преговори с „Газпром”, а „Демократична България” каза, че нейните условия да подкрепи управление е то да осъжда категорично руската агресия в Украйна и да се бори срещу руското влияние в България и да проведе съдебна реформа и борба с корупционния модел.
„Възраждане” каза, че би преговаряла само с партии, които споделят позициите ѝ срещу въвеждането на еврото, за вдигането на санкциите срещу Русия, за „предоговаряне” на членството на България в ЕС и за референдум за излизане от НАТО. Никоя от партиите в парламента не споделя такива позиции.
