Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Провал заради погрешно планиране". Свършват ли оръжията на Русия за Украйна


Изоставен руски танк край Изюм, Харковска област
Изоставен руски танк край Изюм, Харковска област

Разузнаванията на Запада и Украйна съобщават за привършване на руските оръжия и боеприпаси. Москва вече използва и чужди оръжия като дронове от Иран. Може ли обаче Владимир Путин да използва ядрения арсенал, ако конвенционалните оръжия свършат, а Украйна продължи контраатаката си?

Погрешната начална стратегия на Русия и очакването, че украинската армия ще бъде победена бързо и лесно, са вкарали в клопка руските сили. Това е довело до сериозни загуби за Москва.

Тази сбъркана тактика не се дължи просто на взети грешни решения от военните, които отговарят за действията на фронта, а е структурен проблем на цялата руска армия.

Това каза в Студио България на Свободна Европа Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.

Ивайло Иванов
Ивайло Иванов

По думите му недостигът на оръжие, който Русия изпитва, може и лесно да се види в оръжията, които Русия използва на фронта. Част от тях са твърде стари като танковете, произведени през 60-те, други са купени от други държави.

Заедно с това руската армия се е поставила в тежката ситуация да ѝ се налага да поддържа голям брой войници, без обаче да може да ги подсигури с техника, боеприпаси и дори облекло.

От друга страна Украйна получава все повече качествени и модерни оръжия от Запада. Войниците ѝ са добре екипирани и мотивирани, а всичко това вероятно ще доведе до това Киев да си върне нови територии, окупирани от руските сили.

Въпреки изразходването на арсенала от конвенционални оръжия, Москва по-скоро използва ядрения си арсенал като заплаха. Това се дължи на риска от остра международна реакция, както и от недостатъчната му ефективност за фронта.

Можете да слушате Студио България и в Spotify.

Ето пълния текст на интервюто:

- Вчера в руския град Ейск падна СУ-34. Загинаха 13 цивилни, 19 бяха тежко ранени. Това е един от най-модерните самолети, които са на въоръжение на руската армия. Това че с него има проблем по време на тренировъчна мисия, означава ли нещо, можем ли да търсим нещо в това?

- Можем да търсим. По принцип такива инциденти се случват навсякъде по света. Няма гаранция, че една техника, ако е нова, няма да се случи нещо особено, когато тя е доста сложна каквато е и всеки един, особено боен самолет. Но според мен може да се търси някаква връзка от гледна точка на това, че очевидно Русия изпитва затруднения и за това има многобройни информации, свързани с произвеждането на ново въоръжение и техника, както и с поддържането на старо, в резултат на наложените санкции от Запада и САЩ.

От тази гледна точка можем да очакваме, че с течение на времето тези затруднения, които Русия изпитва, все повече ще водят до подобни инциденти. В това не трябва да се съмняваме. След като има недостиг на определени компоненти, които преди това са били внасяни от Запада, опитът да бъдат заместени с някакви руски, или да се доставят от някъде другаде, към момента поне няма информация да се случва, или да се случва в количества, които са необходими на руската армия. Така че можем да очакваме зачестяване на подобни инциденти от руска страна.

- Т.е. възможно е това да е в следствие на наложените санкции?

- Разбира се. Както казах, на Русия ще ѝ бъде все по-трудно да поддръжа част от своите системи и въоръжение. Тези, които се оказа според един доклад на руското министерство на търговията, който казваше, че Русия зависи повече от 40% от внос на компоненти, произвеждани в Запада, които не позволяват да завърши технологичната верига на производство на различни технологии, в това число и военни. И няма нищо изненадващо, че на Русия ще ѝ бъде по-трудно. И това, разбира се, ще се отрази не само на руските въоръжени сили, но и по отношение на поддръжката и доставката на въоръжение и техника на страни, които са си поръчали руско въоръжение.

Очевидно има информация за това, че Русия забавя поръчките, тъй като не може да ги произведе или произведените бройки ги пренасочва към Украйна, тъй като знаете загубите там са огромни.

- Да се върнем към Украйна и фронта. В първите дни на войната руската армия отвори много широк фронт. Какво обаче се промени от февруари досега и има ли промяна в стратегията и тактика на водене на война от страна на Русия, която се концентрира към Източна и Южна Украйна?

- Промениха се, на практика, целите на Русия в този конфликт. Иначе няма сериозна промяна в стратегията и тактиката на воденето на войната. Първоначално Русия тръгна и беше планирала тази война с идеята, че това ще бъде един победен марш, почти без никаква съпротива. Съвсем лесно украинската армия ще бъде разгромена или поне ще окаже минимална съпротива, а останалата част просто ще се предаде. Видяхме че нещата не се случиха по този замисъл и това доведе първоначално до огромни загуби в руската страна, които впоследствие вече няма как да бъдат компенсирани.

От опит да се завладее една голяма част от Украйна, целите бяха сведени до Донецка и Луганска област.

В резултат на този провал, на това първоначално погрешно планиране на военна инвазия на Русия в Украйна, видяхме смаляване на мащаба на военната операция. От опит да се завладее една голяма част от Украйна, целите бяха сведени до Донецка и Луганска област. Разбира се, Запорожието и Херсонска област също влизат във военните планове на Русия. Въпреки че и риториката става изключително двойнствена.

От една страна дори при последната реч на руския президент Владимир Путин за анексирането на тези четири територии, той заяви, че военният конфликт цели защитата на руските граждани на тази територия, тяхното освобождаване от "нацисткия" режим. Но от друга страна в други изявления на руски официални представили виждаме, че целта, ако не да бъде превзета цялата украинска държава, то в поне една значителна част от нея да бъде сменено управлението на Украйна. Това продължава да бъде като цел, която обаче, както виждаме реално на бойното поле, на практика не може да бъде изпълнена.

Дори тази ограничена цел, която Русия си постави някъде от април – да бъдат завладени изцяло Донецка и Луганска област, виждаме че на практика не се реализират. Дори обратно - от началото на септември забелязваме регрес.

- Това не е ли огромен фронт – Донецка, Луганска област, Херсон и т.н. Това са около 2000 км.

- Да, преди това и Харковска област. В резултат на успешната контраофанзива на украинските въоръжение сили Харковска област беше отвоювана обратно. Да, това е огромен фронт и това, донякъде в някакъв смисъл, улесни отбраната на останалата територия, тъй като със смаляването на този фронт и скъсяването на дължината на отбранителните линии, Русия успява да концентрира повече сили и средства, което пък води до забавянето на украинското настъпление. То въпреки това продължава, както в Донцецка и Луганска област, така и в Херсонска област.

В последните дни има информация и че Украйна планира контраофанзива в Запорожка област, което, ако се развие успешно, ще бъде изключителен проблем за руските въоръжени сили, тъй като ще прекъсне сухопътната връзка, която съществуваше между Русия и Крим и ще остави руските войски в Южна Украйна и на Кримския полуостров в доста неблагоприятно положение от гледна точка на снабдяването им с боеприпаси, хора, въоръжение, техника, и то в началото на зимния сезон. Руската логистика и към този момент не се справяше с тази задача – да осигури всичко необходимо при много по-затруднени линии за снабдяване и в зимни условия, мисля че това ще даде допълнително предимство на украинските въоръжени сили.

- А това ли можем да очакваме в следващите месеци – продължаване на контраофанзивата, или ще има някакво застиване на действията. Споменахте и зимата – какво влияние ще изиграе тя?

- Зимата, както знаем в тази част на Европа, има ключово значение за военните конфликти – Наполоеон и Втората световна война. Само че този път определено мисля, че зимата няма да бъде фактор, подпомагащ руската агресия.

Зимата няма да бъде фактор, подпомагащ руската агресия.

Ще имаме, според мен, през есенния сезон, когато теренът е неподходящ заради дъждовете за придвижване на тежка техника, някакво намаляване на интензитета на бойните действия. Но според мен, в момента, в който настъпи по-студено време и почвата замръзне, което ще позволява придвижване на тежка техника, Украйна ще контраатакува отново интензивно.

Тъй като, поне така мисля, имайки предвид обявената частична мобилизация от руския президент, дори тези сили да бъдат изпратени на фронта и да стигнат до фронтовата линия, това още повече ще затрудни руската логистика. Както казах ние не можем да видим някакви сигнали, че руската логистика, която не се справяше с осигуряването на 170-180 хиляди [души], с които започна инвазията в Украйна, ще се справи с осигуряване на два пъти повече хора. При това, както казах при логистични линии, които са затруднени от гледна точка на доставка и попадат много често в огневия обхват на украинските въоръжени сили.

Русия изпитва недостиг, вече на боеприпаси, но и на по-елементарни, съвсем обикновен неща

Второ, както виждаме, Русия изпитва недостиг, вече на боеприпаси, но и на по-елементарни, съвсем обикновен неща, свързани с въоръжаването и облеклото на военнослужещите. В тези зимни условия това ще има допълнителен ефект върху боеспособността на руската армия, защото гладен, премръзнал и без боеприпаси, очевидно първо много трудно ще се воюва, второ желанието за воюване от руската страна, при това с хора, които са насилствено мобилизирани т.е. не са доброволци, не са редовната армия, което означава лошо желание, но заедно с лошата дисциплина, ще доведе до лоши резултати за руската армия и ще доведе до повече възможности на украинците да използват този период. Смятам че благодарение на западната помощ те ще бъдат и по-добре въоръжени, по добре облечени, по-добре снабдени с храна и боеприпаси. Това, несъмнено, ще даде възможност на украинската страна да продължи контраофанзивата и, според мен, дори в някакъв момент можем да очакваме на определени места срив на руските отбранителни линии.

- Ще настъпи ли промяна с назначаването на Сергей Суровикин за главнокомандващ на руските сили в Украйна. Той е известен с бруталния си подход. Според някои анализатори това се вижда и по ударите по цивилни цели – с дронове в Киев, преди това в Одеса и отново в Киев.

- Трудно е да кажа дали ще се случи нещо генерално от гледна точка на промяна на руската стратегия. Ние видяхме няколко главнокомандващи, което се смениха през времето от началото на войната и резултатът беше все един и същ – малко стана генерал за един ден. Често биват сменяни заради неуспехите.

Проблемът е, че руските сили имат структурен проблем т.е., в голямата си част, тези неуспехи не се дължат на лошото персонално ръководство на руските въоръжени сили. Разбира се, има го и този момент, но основните, фундаментални причини за неуспеха на руските въоръжени сили са структурни проблеми, които няма как да бъдат оправени за ден-два, когото и да назначите. Това ще изисква дълги усилия. Русия няма как да го направи това, за щастие, по време на война. Така че това, което може да бъде променено, е това, което Вие споменахте.

Руската страна премина към терор над цивилното население в някакъв опит да се пречупи волята на украинския народ.

Всъщност, неможейки да отговори на бойното поле по ефективен начин на украинското контранастъпление, руската страна премина към терор над цивилното население в някакъв опит да се пречупи волята на украинския народ и общественото мнение да притисне украинското ръководство за започването на преговори при условията, наложени от Русия. Това, според мен, няма да се случи. По-скоро това дава обратен ефект, както виждаме, украинската страна все по-твърдо заявява позициите си, че ще води този конфликт до успешен край.

Включително видяхме, че те не се притесняват да продължат контраофанзивата, въпреки заплахите на руския президент и други официални лица, че ще бъде използвано ядрено оръжие. Така че единственото, до което тази стратегия ще доведе, е до повече цивилни жертви, разрушение и до, както вече има данни, за военни престъпления, по начина, по който са използвани тези средства.

Тук идва и въпросът доколко, тъй като очевидно е че Русия използва за тези атаки, ирански безпилотни атаки, въпреки че Иран отрича, въпросът е доколко тази линия на снабдяване ще бъде продължена. Между другото това е още едно доказателство за проблемите, които Русия изпитва и недостига особено на боеприпаси, тъй като се говори освен за дронове и за други боеприпаси, които евентуално Иран е предоставил на Русия. Тук, разбира се, от ключово значение е да се окаже натиск на Иран тази помощ за Русия да бъде прекратена.

- Добре, понеже ги споменахте дроновете Shahid-136 и доставките – тоест Русия очевидно доставя от Иран.

- Купува.

- Да, купува от Иран. Какви са другите възможности? Сега последните дни бяха наложени допълнителни санкции за всички снабдяващи Русия с боеприпаси. САЩ втвърди тона допълнително.

- Да, по-скоро заплаши, че ще има последици за тях.

- Откъде другаде може да дойде оръжието и Беларус ли е очевидното място?

- Според информацията едно от нещата, които се случват на север от Украйна, а именно в Беларус, е, че освен че Русия започна да изпраща някакъв регионален контингент за тази групировка, която президентът Лукашенко обяви – според информации 9000 руски войници ще бъдат изпратени там, според други информации дори повече – но другата информация, която идва, е, че се забелязва движение на въоръжение и боеприпаси от беларуската към руската страна. Тоест с други думи Русия се опитва да компенсира загубите и изпразването на своите собствени резерви и складове с въоръжение и боеприпаси от беларуска страна.

Oчевидно Лукашенко е подложен на огромен натиск.

Ние не знаем Беларус с какви запаси разполага и второ, доколко той е готов да се включи по този начин в конфликта. Защото досега беше пасивен, просто предоставяше своята територия и инфраструктура. Това вече означава нова фаза на въвличане на Беларус в конфликта. Очевидно Лукашенко е подложен на огромен натиск, знаем, той е така да се каже доста опитен играч, успява винаги да се измъкне и да лавира. И според мен достатъчно ясно осъзнава, че въвличането на Беларус пряко в конфликта ще бъде не просто вътрешнополитическа заплаха за оставането му на власт, а на практика ще ликвидира и Беларус като суверенна държава – доколкото тя продължава да бъде като такава, макар и под силно руско опекунство. И ако виждаме движение в тази посока, това означава, че върху Лукашенко е оказан огромен натиск и той е оставен без никакъв избор, включително и евентуално неговото премахване от властта по някакъв начин.

- За да се върна към доставките – има ли някаква друга дестинация, от която те могат да се дойдат към Русия?

- Последната информация и дестинация, която се беше появила също преди може би около 3 седмици, беше за доставки на боеприпаси от Северна Корея. Общо взето мисля, че с това се изчерпват страните, които са готови да рискуват и да подпомогнат Русия с боеприпаси и въоръжение.

Срещнах една информация може би пак преди около 3 седмици, но след това не срещнах потвърждение, че е забелязано движение на въоръжение и техника от Казахстан към Русия и там сега имаше въпросителна, за която не намерих информация дали е изяснена – дали това е някаква руска техника, която е била в Казахстан и която се връща в Русия, дали Казахстан от една страна публично не подкрепя войната на Русия в Украйна и казва, че няма да признае анексирането на тези територии, имайки предвид и опасността, която това крие за самия Казахстан – знаем, там има голямо руско малцинство. Или пък имаше и други предложения, че това може да е помощ, оказана от Китай, която да минава през Казахстан, за да достигне до Русия.

Но както казах, повече не видях информация какви са тези доставки, макар и в минимален брой. Но трябва да кажем основните трима заподозрени, които могат да доставят боеприпаси и въоръжение на Русия – разбира се, тук става въпрос в какъв обем – остават Беларус, Иран и Северна Корея.

- Добре, споменахме дроновете, които са част от това въоръжение, но основната единица поне за сухопътната армия са танковете. В началото в първите дни на войната видяхме модерните танкове – Т-92 и т.н.

- Всъщност най-модерните не ги видяхме. Т-92 бяха в съвсем малко количество.

- В съвсем малко количество, но сега примерно преди седмици в Балаклея видяхме пленени Т-62, тоест 1962 г. е началото на производството. Тоест танковете, които използва Русия стават все по-стари. Колко стари са те, какви са обемите, имаме ли такава информация и какво означава това, че използват все по-стари танкове всъщност?

- Означава, че загубите, които руската армия претърпява във войната в Украйна са в огромни мащаби, щом трябва да извадите толкова стари танкове. Които между другото имаше информация, че често пъти са на практика небоеспособни. И показва това, с което започнахме нашият разговор – че руската оръжейна индустрия изпитва много сериозни затруднения да заменя загубената техника или да ремонтира тази, която е повредена. Между другото сред информациите, които се появяват по отношение на ролята на Беларус, е и това, че в Беларус бива изпращано повредено въоръжение и техника от конфликта, което Беларус да възстанови и отново да бъде върнато на фронта.

Русия изпитва сериозни затруднения с въоръжаването и поддържането на въоръжението.

Също информация, за която се сещам отпреди няколко дни, е за забелязани 67 танка мисля, които от беларуска територия са се насочили към територията на Русия. Но това е твърде малко като количество, за да видим какъвто и да било пробив още повече, че това беларуско въоръжение и техника не е по-добро от средностатистическото руско въоръжение и техника, които бяха използвани.

Иначе връщайки се на въпроса Ви – виждайки все по-старо въоръжение и техника, всички видяхме – има репортажи за това как паравоенните милиции или въоръжени сили на Донецката и Луганска републики, както се наричат, бяха въоръжени със стрелково оръжие, което е някъде на един век. Някакви такива музейни експонати. Което доказва само едно – че Русия изпитва сериозни затруднения с въоръжаването и поддържането на въоръжението на групировката, която се намира на територията на Украйна.

Никой няма точна информация за изпразването на руските складове, колко е останало в тези складове, но очевидно от това, което виждаме, тези складове все повече се опразват и все по-малко възможности остават за руската страна да използва такова въоръжение и техника. Тъй като на практика в съвременния военен конфликт, както видяхме, дори по-новите образци въоръжение не се справят добре, а какво остава за по-старите.

- Преди няколко дни министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников публикува информация, която се базира на украинското разузнаване, че са останали една трета от ракетите, с които Русия е разполагала в началото на войната. Говорим за високоточни оръжия. Това се потвърди и от западните разузнавания. С какво е останала Русия и какво ще се случи, ако достигне критичен минимум? Защото, предполагам, има някакъв критичен запас, който не трябва да бъде минаван?

- Както казахме, самият факт, че Русия използва дронове, закупени от Иран, показва, че тя изпитва сериозен недостиг от подобен тип въоръжение – далекобойно, високоточно оръжие, което да може да използва срещу Украйна. Това личи от все по-малкия обем ракети с далечен обсег, независимо дали изстрелвани от самолет или с кораби или от подводници, с които Украйна бива атакувана. Но според информациите Русия до голяма степен е изчерпала високоточните си оръжия.

Включително, за да отговори за нападението над моста на Крим, е използвала според някои информации въоръжение от така наречения неприкосновен резерв. Тоест въоръжение, което е оставено за краен случай и което би трябвало по-скоро да бъде използвано, ако Русия влезе в конфликт с НАТО. Тоест със сериозна военна сила. Очевидно Русия все повече ще изпитва затруднения. Между другото доказателство за затрудненията, че Русия разполага с все по-малко такъв тип въоръжение, е фактът, че още от повече от месец има информация, че Русия използва зенитно-ракетните комплекси С-300, които са за поразяване на въздушни цели, за да обстрелва наземни цели. Което е, как да кажа – необичайно, но което очевидно подсказва, че останалото високоточно оръжие е в минимален обем.

Особено за неговото производство Русия е зависима, тъй като критични елементи като микрочипове и други подобни неща всъщност са внос от западни производители. Очевидно при тези условия те няма как да доставят тези компоненти или поне не в обемите, в които да [им позволят да] разгърнат едно мащабно производство.

Между другото, тук може би е хубаво да се каже, че увеличаването на производството на въоръжение и техника не е елементарен процес. Както Путин, обявявайки частичната мобилизация, издаде заповед за увеличаване на това производство. Виждаме, че дори западните производители в Европа и САЩ в резултат на тази интензивност на конфликта изпитват затруднение рязко да увеличат производството на въоръжение и техника - както да попълнят резервите на страните, които предоставят такова на Украйна, така и да бъде произведено ново, което директно да бъде доставено на Украйна.

Можем да си представим как това би се случило в Русия, където и до този момент имахме проблеми. Дори преди началото на войната в Украйна Русия изпитваше доста проблеми от гледна точка на разгръщането в голям мащаб на производството на модерно въоръжение и техника. Прословутият най-нов танк „Армата“ си остана експонат, който е само за показване, без да участва в бойните действия.

Така че това ще отнеме време и е изключително трудно дори и в нормални условия, когато разполагате с достатъчно ресурси и възможности. Русия не се намира в тази ситуация, така че аз не очаквам да се реализира намерението на Русия сериозно да увеличи производството на въоръжение и техника.

- Това, че боеприпасите са на приключване, означава ли, че има някакъв обрат и че вече Русия не превъзхожда Украйна по количество оръжие или това е твърде пресилено изказване?

- За съжаление това все още е пресилено. Русия в количествено отношение, благодарение на складовете и запасите от времето на Студената война, продължава да превъзхожда Украйна. Но определено в качествено отношение украинската страна все повече взима надмощие. Колкото повече продължава този конфликт, толкова повече това надмощие в количествено [отношение] ще бъде изравнено, а в качествено Украйна ще бъде все по-напред от Русия.

Русия в количествено отношение, благодарение на складовете и запасите от времето на Студената война, продължава да превъзхожда Украйна.

Виждаме до какви проблеми доведоха за Русия около 30 или малко повече ракетни системи за залпов огън „Хаймарс“ в различните модификации с умелото изпълнение от украинската страна. Можем да си представим как ще се отрази на военния конфликт, ако това въоръжение бъде удвоено или утроено.

- Какво би станало, ако Русия стигне до критичен минимум на своите запаси и има ли такава информация изобщо? Може ли да се обърне към ядреното оръжие? В речта на Путин, която и Вие споменахте, той каза, че при нападение на територията на Русия той ще прибегне до това решение и уточни, че това не е блъф.

- Трудно е да се предвиди какво се случва в главата на руския президент Владимир Путин. Да, изказванията от началото на военния конфликт са в тази насока, че Русия ще прибегне до използването на ядрено оръжие. От друга страна, видяхме червени линии, които Русия първоначално беше обявила и след това бяха нарушени, но това не доведе до използването на ядрени оръжия.

Спомняме си, че в началото особено в това отношение активен беше бившият руски президент Дмитрий Медведев, който казваше, че ако Крим бъде нападнат, това ще доведе до ужасни последствия, отново в някакъв смисъл в контекста на използването на ядрено оръжие. Имаше многократни нападения над Крим, но това не се случи.

След това имаше негово изказване, че ако бъде атакуван Кримският мост, това ще доведе до „Деня на Страшния съд“, отново правейки завоалирана заплаха за използване на ядрено оръжие. Видяхме, Кримският мост беше атакуван, но не беше използвано ядрено оръжие.

Така че от тази гледна точка, разбира се, тази опция не трябва да бъде подценявана, но от друга страна, не трябва и да парализира нашите действия. Не трябва да се подаваме на тези заплахи, защото в това отношение конфликтът наистина е глобален.

Използването на ядрено оръжие от Русия в този конфликт всъщност ще доведе до радикално преформулиране на системата за международната сигурност. Ние имаме множество други държави, настоящи или потенциални, които се опитват да придобият ядрено оръжие. Това би превърнало нашия свят в една анархия. Представете си една Северна Корея, която вече има ядрено оръжие, Иран, който е на прага да се сдобие с такова. Всеки ще започне да изнудва и ние не можем да се оставим да бъдем изнудвани от такива държави и да си причиним бъдеще, в което ще бъдем подложени на непрекъснат стрес дали някой режим, решавайки че трябва да направи нещо, използвайки сила, след това ще каже „ще използвам ядрено оръжие“. Нещата трябва да приключат дотук.

- Извън реториката на режима, имаме ли информация колко е голям ядреният арсенал на Русия, в какво състояние е той и каква част от него може да бъде използвана? Защото се появи информация, че част от арсенала, който е няколко хиляди, всъщност е негодна за ползване.

- Официално ние имаме информация за така наречените стратегически ядрени оръжия, тъй като те подлежат на международен контрол. Те са регулирани от международните договори. Договорът „Нов СТАРТ“*, който беше подновен миналата година всъщност контролира тях. Там информацията е ясна – и двете държави [Русия и САЩ] разполагат с приблизително 6000 ядрени бойни глави, като всъщност те са в три раздела.

Една част са оперативно готови за използване, тоест при издаване на заповед те моментално могат да бъдат задействани. Другите са резерв. Тук договорът ограничава тези, които са оперативно готови, до около максимум 1550, разположени на 800 носителя. Така че можем да предположим, че това е максимумът, с който двете страни разполагат.

Друга част от тях са в така наречения резерв, тоест тук вървим вече в сферата на хипотезите, те могат да бъдат използвани, но се намират в складове, трябва да бъдат подготвени, да бъдат закарани до съответните бази, да бъдат прикачени на съответните носители.

Има и една трета част, която са такива ядрени бойни глави, които са извадени от употреба и са приготвени да бъдат утилизирани. Хипотетично, в случай на нужда, тези, при които този процес не е започнал, могат да бъдат върнати.

Какво е състоянието? Русия през последното десетилетие инвестира значително в своите стратегически военни сили и особено междуконтинентални ракети, така че би могло да се предполага, че те са в добро състояние. По отношение на авиацията също беше извършена модернизация на руските стратегически бомбардировачи. Разбира се, винаги в някакъв смисъл силна черта е бил руският подводен флот. Това е наследството и от Съветския съюз. Русия разполага със стратегически ядрени подводници, които се предполага, че са в добро състояние.

Това, за което ние обикновено говорим, и което руската страна визира, е използването на така наречените тактически ядрени заряди, тоест такива, които са с малка мощност и се използват на неголямо разстояние. Идеята за тяхното създаване по време на Студената война е да се използват на фронтовата линия, когато имате концентрация на хора или техника и всъщност използвайки тези малки заряди, с един удар да успеете да ги унищожите. Или в друг случай, когато имате силни, укрепени позиции, по същия начин.

Използването на подобно ядрено оръжие от чисто военна гледна точка тук е безсмислено.

Но използването на подобно ядрено оръжие от чисто военна гледна точка тук е безсмислено, защото използването на един ядрен заряд, дори на фронтовата линия, няма да реши проблема на Русия. Да, ще унищожи фронтовата линия в някакъв диапазон от 3 до 5 километра, но това не решава големия, стратегическия въпрос на Русия от гледна точка на украинската контраофанзива. Ако Русия иска да използва ядрено оръжие, за да пречупи военната мощ на Украйна, ще трябва да използва 3, 4, може би 5 заряда. Така че тук по-скоро говорим за политически аспект на използване на ядреното оръжие, като символ, че Русия е готова да ескалира конфликта до непознати нива.

- И за финал отново да кажете, може би една прогноза – какво да очакваме – нещата да тръгнат по-скоро към примирие или към продължаване на този тип на водене на бойни действия?

- Със сигурност няма да имаме примирие. Моята оценка е, че този конфликт, макар и може би с различна интензивност, ще продължи, докато в Русия е настоящият режим. Дори не казвам настоящият президент, защото този президент може и да си отиде, но за съжаление виждаме, че критиките, които идват по отношение на военния конфликт, идват от по-крайни, радикални, националистически страни. Така че има голяма вероятност този, който замести Путин, да бъде дори по-радикален от него.

В някакъв смисъл Русия започна конфликт, който не може да спечели, но не може и да си позволи да загуби. Ако този режим признае загубата, това ще бъде краят не само на президента Путин, а и на режима. Така че според мен този конфликт ще продължи дълго, тъй като не виждам как президентът Путин или който и да дойде след него може да признае загубата в Украйна и поражението, без това да доведе до рухването на този режим.

* СТАРТ – Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия) е договор между САЩ и СССР, респективно Русия, за съвместно, постепенно намаляване / редуциране на стратегическите носители на ядрени оръжия.

  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

XS
SM
MD
LG