Връзки за достъпност

Извънредни новини

Какво следва в Украйна?


Колаж на Димитър Бечев на фона на снимка с жител на Киев, който разчиства щети по дома си след руски ракетен обстрел.

Експлозията на Кримския мост провокира нова ескалация на военната агресия на Русия срещу Украйна. Москва предприе серии от ракетни обстрели срещу цивилни цели, а Киев поиска още оръжия от Запада. Как ще се развият бойните действия оттук нататък?

Руската агресия срещу Украйна продължава с нова ярост. Рано сутринта на 10 октомври Киев, Лвов, Днипро, Тернопил, Запорожие и редица други украински градове станаха мишена на ракетни удари. Поразени бяха сгради, пътища, енергопреносна и телекомуникационна инфраструктура – и то във всички части на страната. Десетки са жертвите сред мирното население.

Щетите можеха да бъдат и по-сериозни, ако противовъздушната отбрана (ПВО) на Украйна не беше успяла да неутрализира около половината от 83-те ракети, изстреляни както от наземни установки, така и от кораби в Черно, а дори и в Каспийско море.

Причината за масираното нападение е повече от ясна. Владимир Путин открито заяви, че то е отмъщение за т.нар. "терористичен акт" срещу моста през Керченския проток, свързващ Крим с Руската федерация. Посланието му към Киев и Запада е, че подобни обекти трябва да останат отвъд обсега на военните действия. Ако се престъпи тази червена линия, отговорът на Москва ще е отново безмилостен и решителен.

Очевидно е, че Путин възприема ракетните удари като реванш за накърнената си лична чест. Навръх 70-годишния му юбилей Украйна навреди на цел под опеката на Кремъл, която в Путиновите очи е нещо много повече от инфраструктурен обект.

За руския президент мостът е мощен символ на обединението на руските земи под неговия скиптър и в този смисъл наследството, което той оставя за идните поколения. Когато жп и пътната връзка влязоха в експлоатация през 2018 г., Путин лично седна на волана на камион КАМАЗ, който премина през протока, а след това подкара и локомотив.

Отвъд символиката обаче стои въпросът какви ползи носят на Русия ракетните баражи в тактически план. За украинските сили прекъсването на трафика към Крим имаше военно-техническо значение. Железопътната линия подпомага руската армия да снабдява фронта около Херсон, където седмици наред Киев провежда офанзива и то срещу най-боеспособните части на противника.

Как влияят обстрелите на войната

Може да се предположи, че Русия използва предимството си по линия на арсенала балистични ракети със среден обсег, за да разруши критична инфраструктура и да деморализира гражданското население. И по този начин да понижи бойния дух на украинските сили. Особено предвид настъпващата зима, която на много места ще е съпътствана с недостиг на електричество и природен газ, прекъсване във водоснабдяването, сривове в интернет и мобилните връзки.

Някои коментатори обърнаха внимание на неотдавнашното назначение на Сергей Суровикин за главнокомандващ на т.нар. спецоперация в Украйна. Освен с участието си като млад офицер в опита за преврат срещу Михаил Горбачов през август 1991 г., генералът има печална слава покрай безогледното бомбардиране на мирно население в Сирия. Прийом, който руските въоръжение сили използват не в една и две кампании с цел сломяване на бойния дух на противника.

Въпреки всичко не може очакваме коренен обрат на войната в полза на Русия. Ракетните удари нямат особен ефект върху украинските офанзиви в Херсонска и Луганска области. По нищо не личи логистичните връзки или складовете с боеприпаси да са понесли накакви сериозни поражения. Същото важи с още по-голяма сила за американските мобилни ракетни комплекси HIMARS, които дават на Украйна ключово преимущество на бойното поле.

На руските сили трудно се удава да ги локализират и да насочат към тях огън от артилерия (която има по-малък обсег), а още по-малко с ракети – които, нека да не забравяме, струват много по-скъпо. Нещо повече, от попаданията на 11 октомври е видно, че Русия е поизчерпала запасите си от свръхточни балистични оръжия.

Според украинските власти част от ударите са осъществени с противокорабни ракети (три от които са прелетели през въздушното пространство на Молдова) и комплекси С-300, които иначе са част от системата за ПВО. Казано иначе, подобни удари от въздуха имат ограничена ефективност, разходите са съществени съответно запасите трудно се възстановяват.

На второ място, най-вероятно нападенията срещу цивилно население укрепват, а не подриват бойния дух на Украйна. Разрушените жилищни сгради, детски площадки, университетски комплекси, паркове, пострадалите граждани напомнят на украинците за какво се сражават.

Нещо повече, в отговор на руските действия вероятно Западът ще достави и нови въоръжения на Киев, което на свой ред ще укрепи морала. Още повече, ако на терен украинските въоръжени сили продължат да напредват.

Проблемите пред украинската армия

Проблемът на Украйна е в средносрочен и дългосрочен план. Настъпващата зима със сигурност ще затрудни текущите офанзиви. Темпото неминуемо ще утихне. В близките шест месеца ще се усети и ефектът на руската мобилизация. Тя ще позволи на Москва да укрепи отбранителните линии по места и да запуши пробойните.

Именно недостигът на човешка сила стана причина украинските сили да отвоюват от окупатора обширни територии около Харков и да навлязат в Луганска област. Но догодина съотношението на силите по дългия над 2000 км фронт може да е различно.

Окопавайки се, Русия ще усили контрола върху незаконно анексираните територии. И евентуално ще инициира някакъв преговорен процес с цел да печели още време и да възстанови военните си способности, пострадали значително в досегашната кампания. И след време да тръгне отново в нападение.

Да не забравяме: целите на Кремъл остават неизменни – смяна на властта в Киев и заграбване на максимално големи части от Украйна. Путин не се е отказал от плановете си. По всичко личи неговата преценка е, че времето работи в руска полза. Путин мисли, че при продължителна война Западът няма да запази единство или пък да има практическите възможности да подпомага Киев, както сега.

Дали е прав или не, не можем да знаем. Но едно е пясно. САЩ и ЕС не бива да спират с военната, икономическата и политическата подкрепа за Украйна. И да притискат Москва със санкции. В момента инициативата е все още на украинска страна. Киев има реален шанс да освободи нови територии и от общ интерес е този шанс да се реализира.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Оксфорд. Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG