Според следствен експеримент: българският граничар е убит от упор през оградата
Мястото край оградата по границата между България и Турция, на което беше застрелян граничният полицай Петър Бъчваров
Българският граничен полицай Петър Бъчваров е бил застрелян от турската страна на пограничната ограда край село Голям Дервент, община Елхово. Това е установил следствен експеримент, извършен от следователи от Ямбол и експерти от отдел „Криминалистика“ към Националната следствена служба (НСлС).
Експериментът е потвърдил, че при откриването на стрелбата българският граничен полицай се е намирал близо до открит отвор в телената ограда. Смъртоносният изстрел е бил произведен фронтално срещу него с гладкоцевно оръжие, най-вероятно ловна пушка.
Установено е също и че след изстрела сачмите, които са попаднали в тялото на полицая, са се раздробили при преминаването през оградата. Смъртоносният изстрел е бил последван от други, идващи отстрани по посока на автомобила на българския патрул. Впоследствие двамата извършители са избягали от мястото.
Ден по-късно Турция задържа двама заподозряни за случая.
Служителят на „Гранична полиция“ Петър Бъчваров беше убит на 7 ноември, докато изпълнява съвместен наряд на границата, в който е участвал и военнослужещ. Българските власти определиха случая като безпрецедентен и съобщиха, че ще предприемат „безкомпромисни мерки“ за борба срещу незаконната миграция.
Само няколко седмици по-рано двама полицаи загинаха при катастрофа в Бургас, докато преследваха автобус с нелегални имигранти.
30 години след Берлинската стена. Как изглеждат новите огради по границите на Европа
1/9Унгарски затворници закачат бодлива тел на върха на оградата, която се намира на границата със Сърбия на 28 октомври. Тя се намира край село Рьоске в Южна Унгария.
Оградата беше издигната за пръв път през 2015 г., когато голям брой мигранти от Близкия Изток се насочи към страните от ЕС.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
2/9Служител на граничната отбрана на Полша на патрул край масивната ограда, построена на границата с Беларус.
Съоръжението беше издигнато през юни, след като хиляди мигранти от Близкия Изток се опитаха да влязат на територията на страната от ЕС. Тогава Варшава обвини Москва и Минск, че мигрантите умишлено се прокарват през Беларус към европейската граница с цел да се повлияе на санкциите, наложени от Брюксел.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
3/94-метровата преграда на границата между Литва и Беларус. Снимката е от 2021 г.
Европейските страни вдигнаха гранични бариери с дължина повече от 1000 км през последните 30 години. По-голямата част от тях бяха построени след началото на мигрантската криза през 2015 г.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
4/9Български граничари са заснети край оградата по границата с Турция на 2 септември.
Строителството на оградата започна през 2014 г., когато мигрантската криза беше в зародиша си. Проектът за оградата беше оскъпяван няколко пъти, появяваха се множество проблеми и пробиви по нея, а още при строителството ѝ турският посланик в София определи проекта като „изпращане на политическо послание“.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
5/9Охранителни камери и редове бодлива тела на върха на оградата, която прегражда границите между Полша, Литва и анклава на Русия Калининград. Снимката е заснета през юли в близост до полското село Жердзини.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
6/9Македонски войници патрулират в коридор между две огради от бодлива тел на границата между Северна Македония и Гърция през юли 2019 г.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
7/9Работници в Литва поставят стълбове за гранична ограда с Русия през юни 2017 г.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
8/9Граничната ограда, която отделя малката територия на Испания в Северна Африка Сеута от Мароко. Снимката е от 2018 г.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
9/9Полицейски бус на унгарската полиция, който охранява границата със Сърбия през 2017 г. Край село Гара граничните огради са две.
Заради политическо напрежение и вълни от мигранти оградите по границите се превръщат в новата норма за Европа. На 2 ноември полският министър на отбраната обяви, че Варшава ще издигне 210-километрова преграда по границата с руския анклав Калининград.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. до края на март 2026 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език. Екипът на Свободна Европа продължава да работи в нова медия с името Свободна точка от април 2026 г.
