Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Отвори си устата, сега ще те застрелям." Как една жена се спаси след 16 години насилие


Снимката е илюстративна

Една на всеки три жени в България е пострадала от насилие според оценки на неправителствени организации. Най-често става дума за домашно насилие. В Деня за елиминиране на насилието над жени ви разказваме историята на една жена, която е живяла в насилие, но е успяла да се спаси.

Анна решава да напусне мъжа си докато лежи пребита на пода в коридора на апартамента им. Само допреди минути е била убедена, че това е последният ден от живота ѝ.

Прибрала се е от среща с приятелки, а той я е посрещнал още от вратата с удари по лицето и цялото тяло. Блъснал я е, ударила си е главата в гардероба и е загубила съзнание.

Когато се е събудила, не е можела да диша и е усещала метален вкус в устата.

“Чух следните думи: “Отвори си устата, сега ще те застрелям”, казва Анна*.

Осъзнала е, че той държи пистолет в устата ѝ, а с другата ръка я души.

Казах си: край, аз умирам, това е последният ден от живота ми.
Анна

“Всичко ми стана черно. Казах си: край, аз умирам, това е последният ден от живота ми”, разказва още тя. Но през главата ѝ минава и друга мисъл:

“Ако оцелееш, трябва да се махнеш. Каквото и да ти струва това“.

Тази вечер е последната, но и най-лошата от 16 години, които Анна е преживяла във връзка, в която присъства и домашно насилие. Тя оцелява, успява да се измъкне и да намери помощ. Сега живее друг живот, а човекът, който ѝ е причинил това, е осъден.

В подобна на нейната ситуация обаче са хиляди други жени в България. Официална статистика няма, но според оценките на неправителствени организации всяка трета жена е преживяла насилие. Най-често става дума точно за домашно насилие - това, което се упражнява от близък човек, зад вратата на дома и далеч от очите на всички.

Част от жените, пострадали от домашно насилие, се спасяват като Анна. Някои обаче не успяват да се измъкнат навреме. По неофициални данни през 2021 г. в България най-малко 22 жени са убити от мъже, а в повечето случаи са заподозрени техни близки.

“Трябва да признаем, че е проблем, и трябва да признаем, че самите ние сме част от проблема. Че всяка трета от нас, от цялото общество живеем в такива семейства”, казва Екатерина Велева, клиничен психолог и основател на фондация П.У.Л.С., която помага на пострадали от насилие.

“И да не се срамуваме и да не се страхуваме и да знаем, че това е проблем, болест ако искате го наречете, която се лекува.”

“Започнах да стискам зъби”

Анна среща бъдещия си мъж в заведението, в което работи. Тогава е на 19 години, а това е третата ѝ работа. Налага ѝ се да работи от ученичка, защото трябва да помага на майка си, която живее сама с нея и по-малката ѝ сестра. Родителите ѝ са разведени.

Не след дълго Анна забременява от мъжа, който е почти два пъти по-възрастен от нея. Тя ражда сина си, когато е на 20 години, а малко след това с него се местят в София. Тя е родена в друг град и е живяла там със семейството си.

Когато заживяват сами с детето си, мъжът на Анна започва да я изолира от близките ѝ.

Казваше, че му пречат, че едва ли не той трябва и тях да издържа, едва ли не, че се бъркат в семейството ни.

“Казваше, че му пречат, че едва ли не той трябва и тях да издържа, едва ли не, че се бъркат в семейството ни”, казва тя.

Тогава вече е започнал да я тормози постоянно - критикува я за всичко, вдига ѝ скандали, прехвърля цялата къщна работа на нея и ограничава контактите ѝ с външни хора. Когато тя се опитва да се противопоставя, той я заплашва, че ще я изгони и ще ѝ забрани да вижда детето им.

“Започнах да стискам зъби”, казва тя.

Синът ѝ расте, но Анна продължава да е затворена вкъщи. В продължение на години мъжът ѝ забранява да работи. Едновременно с това изисква от нея подчинение, защото той е този, който изкарва парите. Въпросът е, че тя иска, но не може - той ѝ забранява. В тези години също я е удрял, но най-тежкото физическо насилие започва след това.

Домашното насилие има различни форми - то може да бъде психическо, физическо, сексуално. Най-често жени и деца страдат от насилие в семейството, но то засяга също и мъже. Точна статистика няма - нито за броя на случаите, нито за това кого засяга.

“Много е трудно обаче първо да се идентифицира тази форма на насилие, тъй като неговото проявление е в семейството”, каза пред Свободна Европа Марияна Евтимова, адвокат и член на управителния съвет на фондация П.У.Л.С.

“Там, където всичко е скрепено в началото на доверие, на обич, на взаимна помощ и подкрепа. И в един момент цялата тази идея сякаш се разрушава.”

“Аз съм приключена”

Мъжът на Анна губи работата си и е принуден да позволи на нея да работи. Тя първо чисти апартаменти, а след това си намира работа в магазин. Той я придружава в първия ѝ работен ден.

“Тогава шефката разбра веднага, че има проблем, защото заедно влизаме и той разпитва сякаш той ще работи”, спомня си тя.

На Анна ѝ харесва работата и се справя добре. Още на втория месец става служител на месеца, а на третия е повишена до заместник-управител.

“И това [за него] беше страшното, защото, видиш ли, аз, тъпата по неговите думи и тази, която не става за нищо, я повишават.”

Веднъж закъснява на работа и се прибира след обичайния час. Мъжът ѝ я посреща с викове и казва, че ще ѝ забрани да ходи на работа. Той я напада, а тя се защитава. В един момент той я събаря на земята и вдига стол, с който заплашва да я удари, ако не спре да вика и да плаче.

Ако ме беше ударил със стола – аз съм приключена.

“Ако ме беше ударил със стола – аз съм приключена.”

Мъжът на Анна я принуждава да напусне работата си. Но тя не се отказва и търси нова. Скоро си намира и се сприятелява с няколко други жени, които работят на същото място. Точно с тях излиза тя вечерта преди последното нападение на мъжа ѝ.

Тогава тя го е предупредила предварително и е поискала разрешение. Той се е съгласил, но въпреки това когато тя се прибира, той я пребива и я заплашва с убийство.

“Беше адски студ, но не го усещах”

На следващия ден една от приятелките на Анна се обажда да я попита дали всичко с нея е наред. Те не са знаели, но са предполагали за това, което се случва в дома ѝ. Тя успява да ѝ намекне, че има нужда от помощ, и измислят план - да ѝ се обадят, че я търсят от работа и трябва да отиде. Мъжът ѝ първо не иска да я пусне, но накрая тя все пак излиза.

“Беше адски студ, но не го усещах”, казва тя. “Когато влязох, колежката онемя – тази, която ми се обади. Влязох при другите колеги, там бяхме всички общо. На другата, която ме видя, ѝ избиха херпеси. Мъжете, които бяха вътре, нямаха думи.”

Колегите на Анна викат полиция. Тя отива на преглед, за да си извади медицинско свидетелство. Освен синините и раните, има и мозъчно сътресение. Лекарите документират и следите от душене по врата ѝ. В болницата идва и семейството ѝ.

“Подкрепата вече се усещаше”, казва още Анна.

Още след като излиза от лекарския кабинет Анна подава жалба и започва борбата си за справедливост. Губи няколко битки през годините. Една от тях е за детето ѝ, което решава да остане с баща си, а самата тя му плаща издръжка, преди да навърши пълнолетие. Тя обаче печели последната - човекът, с когото е живяла, е признат за виновен за закана за убийство и осъден на три години условно. Анна казва, че не смята това за достатъчно наказание, но е доволна, че моралната победа е нейна.

Човек може да излезе. Стига да го поиска и да пребори вътрешния си страх.

Анна е успяла да се спаси и е започнала нов живот. Сега работи на места, които харесва, и върши работа, която я прави щастлива. Независима е, отново е близка със семейството си и е заобиколена от добри хора, разказва тя.

Анна е пример за жена, която е успяла да се спаси от домашното насилие. Споделя историята си, защото иска жени, преживели същото като нея, да знаят, че има изход.

“Човек може да излезе. Стига да го поиска и да пребори вътрешния си страх”, казва тя.

“Да сложим прът в колелото”

Точни данни за броя на жените жертви на насилие в България няма.

Отскоро Министерството на вътрешните работи (МВР) събира данни за случаите на домашно насилие. От началото на 2022 г. до 13 юли са подадени данни за общо 1738 жертви на домашно насилие в страната, съобщи тогавашният вътрешен министър Бойко Рашков. Сред пострадалите преобладават жените - 1194, и децата - 409. Тази статистика обаче не включва случите, за които не са подадени сигнали. А те според експертите са много.

Свободна Европа поиска актуални данни от МВР, но до публикуването на текста не беше получен отговор.

Според проучвания, цитирани от експерти от неправителствени организации, всяка трета жена в България е преживяла някакъв вид насилие.

“Това конкретно значи, че всяко трето дете, всяко второ дете живее в семейство на насилие. Всяко трето семейство живее в контекста на насилието”, каза пред Свободна Европа Екатерина Велева от фондация П.У.Л.С.

Проект за промени в Закона за защита от домашното насилие предвиждаше създаване на Национален регистър за случаите на домашно насилие. Той беше подготвен с помощта на експерти и Министерството на правосъдието и беше внесен за разглеждане в парламента от правителството на Кирил Петков през лятото. Тогава обаче кабинетът падна при вот на недоверие, а след това президентът разпусна 47-ото Народно събрание. До гласуване на законопроекта така и не се стигна.

Дълго време преди това се обсъждаха промени в закона, а и сега в Министерството на правосъдието се работи по такива. Резултат до момента няма.

[Политиците] дадоха много обещания, че този законопроект ще се придвижи в най-бърз порядък. Това обаче очевидно не се случва от години.
Марияна Евтимова, фондация П.У.Л.С.

“Политиците, когато са в публичното пространство, декларират, че са за защита на правата на хората, против домашното насилие, против всяка форма на насилие. И дадоха много обещания, че този законопроект ще се придвижи в най-бърз порядък”, каза адвокат Марияна Евтимова.

“Това обаче очевидно не се случва от години.”

Според нея това показва, че борбата с домашното насилие не е приоритет.

Анна е намерила помощ от близки, за да се измъкне от ситуацията на насилие. Много хора обаче нямат роднини и приятели, които да им помогнат. Възможност за тях са кризисните центрове като този, който фондация П.У.Л.С. поддържа. Те обаче са много малко - шест специализирани за жертви на насилие и още няколко, които помагат и на хора в други тежки ситуации. Финансирането дори за тези няколко центъра е недостатъчно.

Екатерина Велева смята, че промяната в отношението на хората към домашното насилие, е ключово условие за борбата с него.

“Много е важно да го идентифицираме, да не се страхуваме и срамуваме"... Тогава е и държавата, която ще каже: “О, има такъв проблем”. Може би за да сложим прът в колелото”, казва тя.

България е една от шестте държави членки на ЕС, които не са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция. Срещу нея имаше съпротива от националистически партии, а Конституционният съд реши, че тя противоречи на основния закон. Тя беше първият документ, който съдържаше цялостен поглед върху проблема и задължаваше държавите да въведат промени в пакет от закони, а не само да изменят един или два.

*Името е сменено, за да се запази в тайна самоличността на жената.

Връзка с фондация П.У.Л.С. можете да осъществите на телефоните +35976 60 10 10 и +35976 60 33 60, както и на имейл адрес office@pulsfoundation.org.

Връзка с горещата телефонна линия за пострадали от насилие на фондация "Анимус" можете да осъществите на телефоните 0800 1 8676 и 02981 76 86.

"Заплашва ме, преследва ме, ще ме убие." Как П.У.Л.С. помага на пострадали от насилие
please wait

No media source currently available

0:00 0:04:53 0:00

Facebook форум

Най-ново видео

Мултак с орден. Кой е Николай Вълканов
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:23 0:00
XS
SM
MD
LG