Случаят може да се сведе до едно изречение: един известен украинец сбърка, извини се, подаде оставка, приеха му я, войната си продължи.
Нямаше да е важно, ако в историята с ракетния удар по Днипро и съветника Олексий Арестович не се намесваха три други фактора: вътрешен украински разкол в разгара на войната, ефектът от руската пропаганда и един основен въпрос: след като е приета оставката на Арестович, кой друг би могъл да го замести? Кой би могъл да е говорител на Киев на чист руски език?
Олексий Арестович е третата по популярност политическа фигура в Украйна. Преди него са само президентът Володимир Зеленски и командирът на украинските въоръжени сили ген. Валерий Залужни. Своята известност той дължи на всекидневни дълги интервюта, в които обяснява войната и света на разбираем език.
"В първите месеци на войната, когато [много украинци] буквално бяха напът да си загубят разсъдъка, неговият глас, увереност и флегматично спокойствие опазиха от самоубийство много хора" казва за него популярният украински блогър Дмитрий Гордон. Ако е прав, може би не е толкова чудно, че няколко думи на Арестович успяха да засенчат самата война.
Ето историята подред.
Ударът по Днипро на фона на войната
В събота, 14 януари, руската армия нанесе удар по Днипро, който разруши цял вход на многоетажен блок. Към сряда вечерта броят на жертвите нарасна до 45 души. 19 са в неизвестност, 10 са в тежко състояние.
Ако сред изчезналите в Днипро не се открият живи хора, градът ще се окаже втори след Мариупол по брой загинали в една единствена руска атака.
Ударът по Днипро е част от войната, започната по заповед на руския президент Владимир Путин на 24 февруари 2022 г.
След 10 октомври 2022 Русия съобщи, че започва да унищожава енергийната инфраструктура на Украйна, а Путин практически каза, че завземането на чужди територии е цел на войната.
Пропагандните канали на Кремъл открито приветстват унищожението на украински цивилни и тормоза над тях, но почти винаги го представят като дело на самата Украйна.
Къде е тук Олексий Арестович
Вечерта след удара по Днипро съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович каза, че ракетата, ударила жилищния блок в Днипро, е била Х-22. Тази ракета има две основни характеристики – първо, че е неточна, и второ, че Украйна няма оръжие, с което да я свали.
Минути по-късно Арестович уточни, че Украйна „е свалила [тази ракета] и тя е паднала върху входа“. Това съобщение бързо се оказа двойно невярно – Украйна не е сваляла руската ракета, а и не би могла да го направи.
Арестович каза още, че в този ден по цяла Украйна са били изстреляни общо 35 ракети и добави, че от октомври досега руската армия е извършвала нападения с намаляваща интензивност – първо с по 100 удара дневно, а после с все по-малко. Заключението му беше такова: „Хилавичко нападение (Налет жиденький). (…) Много им е кофти [на руснаците] положението с ракетите“.
Минути след това интервю Арестович беше коментиран с възмущение от много украинци и с радост от руските пропагандисти.
Реакцията на руската пропаганда
Прокремълските медии и канали в социалните мрежи казаха, че собствените им тези са били „най-после“ потвърдени от „представител на украинския режим“.
Става дума за твърденията на Москва, че именно украинските власти избиват собственото си население. В конкретния случай те говореха за ракетата по Днипро, без да я наричат руска, а за сриването на жилищната сграда – като резултат от украински действия срещу ракетата.
Украйна следи руската пропаганда в интернет и по преразкази на украински медии. Грешката на Арестович и начинът, по който Русия се възползва от нея, доведоха до вътрешен разкол в украинското общество, който не беше очакван и който от началото на войната не беше проявяван, коментираха журналисти и политолози в телевизиите Current Time и Дождь ("Дъжд").
Реакцията в Украйна
Първите обвинения от страна на Украйна бяха две:
- Не може да наричаш „хилавичко нападение“ нещо, което е унищожило десетки хора;
- Не може да твърдиш, че унищожението на десетки украинци е дело на самата Украйна, а излиза, че това си казал, щом твърдиш, че руската ракета е уцелила жилищния блок в резултат от свалянето ѝ.
Два дни по-късно към тези обвинения се добави трето:
- Колко си компетентен, след като си казал, че Украйна е свалила ракета, която не може да бъде свалена?
За половин уикенд възмущението в социалните мрежи еволюира до обвинения, че Арестович е агент на руските служби.
Депутати писаха на президента Зеленски да уволни съветника в своята администрация, а някои – начело с Олексий Гончаренко (днес независим, по-рано – от партията на бившия президент Петро Порошенко) – поискаха Арестович да бъде разследван за държавна измяна.
Кметът на Днипро Борис Филатов нарече президентския съветник "самовлюбено добиче" с "уста като помийна яма". Тези думи бяха от най-цензурните, с които политически фигури и просто зрители определяха Арестович.
Според руския журналист Александър Мелман войната е период, който не допуска нюанси. Пред Радио Свобода Мелман каза, че дори Арестович да е бил прав, той не е трябвало да дава информация, от която да се възползва руската пропаганда.
Какво направи Арестович
Ден след интервюто си Арестович се извини за невярното си твърдение с преумора и с предоверяване на познат, бивш служител на противовъздушната отбрана. Познатият му е казал, че е бил в Днипро по време на удара и е чул с ушите си два взрива, първият от които е бил звук на противовъздушната отбрана. До този момент познатият не е бъркал в преценките си.
Още ден по-късно Арестович изтри поста си във Фейсбук. После се извини на близките на жертвите.
Във вторник той подаде оставка с изречението, че иска да даде пример за цивилизовано поведение. „Принципна грешка, значи оставка“, написа той. Часове по-късно оставката беше приета.
Кой е Олексий Арестович
Формално Арестович има чин подполковник от армията и до началото на тази седмица беше нещатен съветник на президентската администрация. Той е бивш актьор и действащ психотерапевт, започнал преди години с оказване на психологическа помощ на военни.
Но по-точното е друго: Арестович изпълнява нестандартна роля и тя е по-важната от всички длъжности и чинове, казва бившият агент на КГБ Леонид Швец, който в края на Перестройката напуска съветските служби и се посвещава на тяхното разобличаване.
Нестандартното на Арестович е свързано именно с поста, който той напусна - хем е съветник на властта, хем няма реална власт, защото е нещатен служител. Затова и думите, които той изрича в дългите си всекидневни интервюта, могат да звучат едновременно като официални и като лично мнение.
Това е мисия, която му е поверена от самата президентска администрация, казва Швец пред Радио Свобода. Тя му дава свободата да говори в собствен стил. Но чрез него „се решава и проблемът с комуникацията на една страна, която хем воюва [с Русия], хем трябва да обясни на руски език“ какво става на фронта и в света.
Почти всички интервюта на Арестович са на руски език. Каналът „Фейгин лайв“, където са редовните му участия, има над 2 млн. абонати, без да броим аудиторията на двете най-популярни украински телевизии и поне един канал в ЮТюб, които също ги излъчват. "Завистта към този успех не е за пренебрегване", казва журналистът Дмитрий Гордон.
В интервютата си Арестович изразява подкрепа за президента Зеленски и украинските въоръжени сили, повтаря, че ако има украински грешки, времето за тяхното анализиране ще дойде след войната, и апелира към единство пред руската агресия, за което сега казва, че е разклатено от руската пропаганда.
Той е изразявал хомофобски убеждения и е проявявал консервативни възгледи по основни въпроси, свързани с човешките права. В друга историческа епоха именно това, а не грешка в интервю би го лишило от много поддръжници. Но днешната епоха е тази на войната и само тя диктува оценките.
