„Съдебна реформа“ е подходящо заглавие за sitcom (от англ. - ситуационна комедия). Тя е с идентични персонажи, отворен край, може да трае десетилетия.
В поредния епизод от този своеобразен комедиен сериал, условно кръстен „Последен ден на 48-ото Народно събрание“, ГЕРБ отправя искане към Конституционния съд за тълкуване на статута на следствието.
Пита се дали следствието е независимо само доколкото в цялост съдебната власт е независима или е независимо и спрямо другите власти в самата съдебна власт - съд и прокуратура. Към момента следствието е подчинено на прокуратурата.
Какво виждаме от пръв поглед?
Авторите са бързали и не са наели коректор. Не, не само, за да оправи дежурните пълен и непълен член, което е очаквано. Коректорът е щял да се препъне в конструкции като: „Втората причина е…, защото“. Щеше да въздъхне и пред тържествени чуждици като „касателно“ (вместо българските „засягащо“ или „отнасящо се“).
Небрежният език обезсмисля преклонението пред Конституционния съд (КС), което вносителите декларират. Те го изказват и с високото очакване КС да даде „автентично тълкуване“ по въпроса, който израз е пример за оксиморон.
Артистичната правна словесност се допълва и от по-широките аргументации. Например, значителният исторически преглед показва, че „бащите основатели“ не са разбирали добре що е то следствие, дори на ниво отделни названия. Но това не пречи Конституционният съд да определи какво е било тяхното истинско намерение.
Самото искане за „автентично тълкуване“ е развито във филологическо, логическо и историческо измерение. Историческото е колекция цитати от протоколите на Великото народно събрание (ВНС). „Филологическото“ е само констатация какво „не е записано“ в един член на Конституцията и не е ясно защо е „тълкуване“.
Ако се иска тълкуване на автентичните намерения на ВНС (не „автентично тълкуване“, а тълкуване на „автентични намерения“), то се вписва в жанра на историческата реконструкция (от т.нар. оригиналистки тип - какъв е оригиналният замисъл). Тя трябва да е логически издържана, разбира се, няма как да е противоречива. Но това не води до „логическо тълкуване“, което също е пример за оксиморон.
Искането следователно е за историческа реконструкция на първоначалното намерение. Затова филологическото и фантазираното логическо тълкуване са страни на историческото като: (а) банална норма за непротиворечивост и (б) обикновена референция към езикови факти (а и други факти в дебатите няма).
Накратко, пита се какво са искали бащите на Конституцията, които не са знаели какво искат. Те не са знаели, затова не са го изписали. Но са искали без да знаят, че искат. Подобна реконструкцията изглежда комична. Но тя може да се изпълни и ще бъде произволно дописване на Конституцията - една вредна практика на КС.
Кратък исторически коментар
За депутатите във ВНС първостепенната задача е къде да НЕ бъде следствието, а не къде ДА бъде. До 1990 г. то е част от комунистическата Държавна сигурност (ДС) под шапката на МВР. След формално разпускане на ДС и по принципни причини то трябва да бъде изведено от МВР. И както следствието, така и прокуратурата да станат прочутото „независими“.
Този императив е повърхностен, формален. Но гражданинът-родител иска да плаши децата с Баба Яга, а не с прокурор и следовател. Каква е бъдещата им функция, как се отнасят помежду си остава неясно. Депутатите знаят какво да се ликвидира, но не какво да се изгради. Оттук и забележителната бъркотия в съдебната власт до днес и в обозримо бъдеще.
Новият епизод подсказва, че самото искане за „автентично тълкуване“ се нуждае от тълкуване.
Подхвърлената дискретно цел е при формално независимо следствие следовател да може да разследва главния прокурор. Така се избягва предложението съдия от Върховния касационен съд да изпълнява подобна функция.
Искането е пореден епизод по отлагане и протакане под формата на инициатива за реформи. Ако Конституционният съд приеме независимост на следствието вътре в съдебната власт, какви са импликациите?
За да се приложи последователно подобно решение трябват години за промени в организацията на съдебната власт. Те ще предизвикат трусове, засягащи структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС), например. И как си представяме следствие, което е толкова независимо, че може да разследва главния прокурор?
От Европейския съюз (ЕС) промяната ще бъде видяна като пореден трик и протакане, един вид конструктивно шикалкавене с цел стабилизиране на коалицията на стабилността.
През 2006 г. Конституцията е изменена, за да се осигурят условия за ефективно наказателно производство. Тогава важният член 127 е допълнен с две алинеи, по силата на които прокуратурата ръководи разследването и може сама да го провежда. Сега се замисля потегляне в противоположна посока. Ако е така, предишните промени трябва да бъдат отменени с конституционно мнозинство?
Но епизодът става дори по-забавен, защото се пита за конституционна съобразност на член от Конституцията. Според тезата в искането член 127 противоречи на Конституцията, т.е. Конституцията съдържа противоречащи на Конституцията положения.
И без тълкуване е ясно, че Конституцията допуска и „зависимо“ и „независимо“. Но тези определения са празни формални абстракции. Зависимостта ще остане при всяко тълкуване, в конституционната държава няма независими власти. Същественият въпрос е друг: какви са формите на взаимодействие и зависимост на всички нива, от ВСС до всяко отделно разследване? Но това не е въпрос за Конституционния съд.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
