Лъчезар* е на 18 години и е ученик в 12. клас в благоевградска гимназия. Предсрочните парламентарни избори на 2 април са първите, на които той има право да гласува.
Гимназистът избира да подкрепи националистическата формация „Възраждане“. Казва, че припознава много от нейните позиции. Лъчезар следи партията още от 2019 г. и се информира за нея от медиите, в които гостуват нейни представители.
„Харесва ми това, че са на „въпреки“ на останалите партии. „Възраждане“ никога не са заявили нещо, което да не са изпълнили“, казва Лъчезар пред Свободна Европа.
„Възраждане“ увеличи подкрепата си до 358 174 гласа.
Ученикът е един от новите 100 хиляди избиратели, които партията с председател Костадин Костадинов успя да привлече на последните избори. Така „Възраждане“ увеличи подкрепата до 358 174 гласа - ръстът е с 40% спрямо изборите през октомври 2022 г. Партията стана трета политическа сила в 49-ото Народно събрание (НС).
Резултатът ѝ е близо три пъти по-висок от този на изборите на 14 ноември 2021 г., когато партията на Костадин Костадинов за първи път влезе в парламента.
Резултатът ѝ за пореден път породи аналогии с националистическата партия на Волен Сидеров „Атака“. В пика си през 2009 г. „Атака“ спечели близо 400 хил. гласа на парламентарни и 650 хиляди - на президентски избори.
Дали това е „таванът“ на вота, който една антисистемна партия би могла да спечели в България?
Колко спечели „Възраждане“ на 2 април
Петите парламентарни избори донесоха на „Възраждане“ малко над 100 хил. нови гласа. По данни от екзит пол на социологическата агенция „Галъп интернешънъл“ много от новите гласове са дошли основно от бивши избиратели на „Продължаваме промяната“ (около 30 хил.).
Останалите нови гласове са за сметка на негласували на изборите през октомври 2022 г., включително избиратели, които отиват до урните за първи път - като 18-годишния Лъчезар.
„Възраждане“ печели доверието на над 15% от подкрепилите „Български възход“ на предишните избори, както и на 10% от някогашните избиратели на „Има такъв народ“.
Близо 10% от хората, които преди са гласували с „Не подкрепям никого“, сега също са предпочели партията на Костадинов, според анализа на "Галъп интернешънъл".
Повечето избиратели на „Възраждане“ са на възраст между 31 и 60 години, живеят в областни градове и са високообразовани. Този профил не е най-типичният за радикална националистическа партия.
„Това не е точно националистически вот“, казва пред Свободна Европа социологът от „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов.
„Това, което имаме, е конгломерат от протестни настроения. И докато „Възраждане“ стои в изолация и далеч от властта, тя ще продължи да расте.“, добавя социологът.
Как се обяснява растежът
Според политолога Милен Любенов, преподавател в Софийския университет, нарастването на подкрепата за „Възраждане“ се дължи на продължаващата политическа криза и честите избори за парламент.
„Влияние оказва и инфлацията - при икономически проблеми навсякъде в Европа се гласува за подобни антисистемни популистки партии“, казва Любенов пред Свободна Европа.
„Костадинов се позиционира като трета опция на тези избори“, добавя Първан Симеонов.
„Когато имаш две опции, които не харесваш еднакво, каквото беше отношението на много хора към ГЕРБ и коалицията на ПП и ДБ, „Възраждане“ се явява вариант да ги накажеш.“
Доказателство за това е големият отлив на гласове от ПП към партията на Костадинов, казва социологът.
Сега вече причисляват ПП към статуквото и пак протестират срещу него.Първан Симеонов
„Това означава, че преди няколко месеца някои хора са виждали в ПП протеста срещу статуквото. Сега вече причисляват ПП към статуквото и пак протестират срещу него, но вече с по-дебелата тояга“, казва Симеонов.
Затова и вотът на повечето избиратели на „Възраждане“ е по-скоро протестен, отколкото националистически, добавя социологът.
За популярността на партията помагат социалните мрежи, в които „Възраждане“ има силно присъствие. В последните дни на предизборната кампания активистът и студент по политология Михаил Мишев прави преглед на активността на различни партии във Фейсбук за последните три месеца.
Оказва се, че макар да има почти същия брой публикации като ПП например, „Възраждане“ получава пет пъти повече интеракции от последователите си.
„Постовете на „Възраждане“ са емоционални и носят силни послания, затова се харесват повече“, казва Мишев пред Свободна Европа. Макар реакциите в социалните мрежи да не означават директна електорална подкрепа, те са фактор за изграждането на образа на партията.
Същото важи за медийните изяви в национален ефир. Според платформата „Лъжеш ли?“, за поредна предизборна кампания представителите на „Възраждане“ са получили най-много ефирно време в националните телевизии.
Същевременно те са и политиците с най-много публично изказани неверни твърдения, показва анализът на "Лъжеш ли?", чийто екип проверява достоверността на изказвания на различни политици. През последните две години „Възраждане“ активно разпространява дезинформация около пандемията от COVID-19 и войната в Украйна.
Според Мишев формацията на Костадинов печели и от това, че други партии и избиратели проявяват снизхождение към нея.
„Много хора казват, че резултатът им е преувеличен, че това е таванът им. Добре, но така се говореше и на предишните избори, и на тези преди тях. Оттогава те само увеличават резултата си“, казва Мишев.
„Прозападната либерална част от българското общество ги гледа малко отвисоко“, добавя Първан Симеонов. По думите му това "отношение тип „Алеко-Ганьо“ наистина събужда реакция.“
Има значение и това, че от „Възраждане“ не са се докосвали до изпълнителната власт. Участието в управлението е основна причина за спада в подкрепата на формации, които също се издигнаха изключително бързо - като "Продължаваме промяната" (ПП) и "Има такъв народ" (ИТН).
„Когато стигнеш до властта, там вече идва голямото мерило“, казва Симеонов.
Аналогиите с „Атака“
За своеобразна мярка на т.нар. „националистически“ вот през последните години се ползват най-големите постижения на партията на Волен Сидеров „Атака“. През 2009 г. „Атака“ отбелязва най-добрия си резултат на парламентарни избори - близо 400 хил. гласа.
Малко по-рано - през 2006 г., Сидеров достига до балотаж на президентските избори срещу действащия тогава държавен глава Георги Първанов, като печели подкрепата на почти 650 хил. избиратели. Тези резултати често се цитират като най-високия възможен „таван“ на вота за подобни антисистемни партии, каквато в момента е и „Възраждане“.
Според Първан Симеонов, балотажът между Първанов и Сидеров би могъл да се разглежда като сблъсък на „два разказа за България“, какъвто имаме и сега.
„От едната страна е мейнстрийм разказът за България като част от НАТО и ЕС, а от другата - алтернативният националистически разказ за една коренно различна държава“, казва Симеонов.
След пика на Сидеров започва „бум на националисти“, който се консолидира първо в коалициите „Патриотичен фронт“, а после - в „Обединени патриоти“ между ВМРО, „Атака“ и НФСБ.
От 2017 г. до 2021 г. „Обединени патриоти“ участват в управлението като част от третото правителство с мандат на ГЕРБ и с премиер Бойко Борисов. През 2019 г. „Атака“ напуска коалицията, а по-късно обединението се разпада.
„През тези години се следваше австрийският модел на „осиновяване“ на национализма: държиш го близо, за да бъде безопасен“, казва Първан Симеонов.
„Сега обаче отново имаме това, което навремето видяхме със Сидеров - разказ за друга възможна България. Някой казва:
„Резултатите от прехода не ми харесват, дайте да ги сменим.“ Ако утре има президентски избори, Костадинов е в състояние да достигне до балотаж, казва Симеонов.
Въпреки тези прилики, „Възраждане“ и „Атака“ не могат да се сравняват механично. Според Милен Любенов двете партии имат еднакъв профил, сходна евроскептична реторика и тези, "но преди 15-ина години структурата на електората и контекстът са били съвсем различни“.
Има ли таван на вота за „Възраждане“
„Възраждане“ за момента расте като реакция и протест. Предвид състоянието на партийната система в България, имаме всички основания да очакваме да продължи да трупа подкрепа“, казва Първан Симеонов.
Според социолога трябва да се свиква с мисълта, че за такъв вот в момента няма ясен таван.
В същото време е трудно да се прецени дали „Възраждане“ ще може да расте проактивно, защото ѝ липсва ясна позитивна програма. „Те казват „евро“ - ние не искаме. Те казват „Запад“ - ние не искаме. Добре, а какво искаме тогава?“, пита Симеонов.
За „Възраждане“ се гласува само протестно.Милен Любенов
„За „Възраждане“ се гласува само протестно. Тя няма програма и управленски капацитет“, казва Милен Любенов.
Все пак партията на Костадинов може да задържи и разшири подкрепата си, ако политическата криза продължи. „Ако отново има избори след три месеца, „Възраждане“ ще увеличи резултата си - вероятно докъм 400 хил. гласа“, смята Любенов. „Има потенциал за разширяване, но той не е до безкрай. Има някакъв таван.“
За ориентир политологът използва другите дялове на протестен вот - гласовете за „Има такъв народ“ и „Не подкрепям никого“ (общо над 200 хил. гласа на 2 април), които „Възраждане“ би могла да привлече.
В такава сметка обаче не попадат по-неочакваните размествания - като отливът от ПП към партията на Костадинов. За да се очаква по-рязко нарастване в тази посока, „Възраждане“ най-напред трябва да стане по-умерена.
„Костадинов в момента е много краен и това го прави нишов играч. Много хора тръгват след него, но къде ги води? Води ги в нищото“, казва Симеонов.
Милен Любенов добавя, че в цяла Европа важи правило: радикалнодесни популистки партии увеличават резултата си само ако се ориентират към центъра.
„С тази агресивна реторика няма как да нараснат много повече от това. Могат да увеличат, ако след радикализацията смекчат тона“, казва политологът.
Ако ги оставим просто да върлуват, както досега, тяхната подкрепа ще расте.Михаил Мишев
Според Първан Симеонов българското общество няма генерален проблем с принадлежността на България към ЕС и НАТО. „Западният разказ“ обаче трябва да се разказва по-интелигентно и на разбираем език, така че да достига до хората. А това е отговорност на всички прозападни говорители и партии.
Михаил Мишев също смята, че трябва да има ответна реакция от останалите политически формации спрямо „Възраждане“. „Ако ги оставим просто да върлуват, както досега, тяхната подкрепа ще расте“, казва активистът. „Дори и да изчезнат след няколко години и на фронта да се появи нова националистическа формация, това няма да има значение, защото ще са нанесли твърде големи щети.“
* Името е променено с цел запазване на анонимността и тайната на вота.
